Лиляна Павлова, ЕИБ: Решенията на COP 29 ще определят бъдещето на нашата планета

Лиляна Павлова е бивш вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, депутат в 4 парламента на България и министър на регионалното развитие и благоустройството от 9 септември 2011-а до 13 март 2013 г. Във вторник тя ще участва в първата дискусия у нас "Докладът "Драги" - новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България". Ето какво разказа тя пред Дир.бг:

Днес разговаряме с нея във връзка с глобалната климатична среща COP 29, която ще се проведе през ноември в Азербайджан.

Г-жо Павлова, предстои глобалната климатична среща COP 29 в Баку. Тазгодишната конференция е популярна като "финансовия COP". Кои са най-важните решения, които лидерите трябва да вземат във връзка с финансирането на климата?

Важността на предстоящата глобална климатична среща COP29 в Баку, т.нар. "финансов COP" е изключително голяма именно rпоради акцента върху финансирането на климатичните действия. На нея се очаква лидерите да се обединят около необходимостта от решителни мерки за ускоряване на глобалните усилия за борба с климатичните промени. Това е от решаващо значение особено в настоящия момент, когато светът е изправен пред редица кризи, включително разрастващите се военни конфликти, икономически и социални предизвикателства, наред с нарастващите заплахи от климатичните промени. Всички тези фактори налагат спешни мерки и специален фокус върху зелената трансформация, декарбонизацията на икономиката и адаптацията към измененията на климата. Затова и темата на COP29 е критично важна - как да бъде мобилизирано допълнително финансиране за справяне с множеството предизвикателства. Тези решения ще определят бъдещето на нашата планета. Някои от ключовите решения, които трябва да бъдат взети могат да се обобщят по следния начин:

Увеличаване на финансирането за климатични действия: Лидерите трябва да се ангажират със значително увеличение на ресурсите, предназначени за мерки за смекчаване на климатичните промени и адаптация към тях. Това включва осигуряването на достатъчно финансиране за развиващите се страни, които често са най-засегнати от изменението на климата. Развитите държави трябва да изпълнят своите съществуващи ангажименти и да обмислят увеличаване на своите вноски към вече създадените механизми за климатично финансиране като например Зеления климатичен фонд, който ЕИБ подкрепя чрез различни финансови инструменти.

Създаване на нови финансови механизми: Въвеждането на иновативни финансови инструменти, като например глобални зелени облигации и климатични фондове, може да помогне за привличането на частни инвестиции в устойчиви проекти. Лидерите също така следва да се обединят около решението за насърчаването на иновативни финансови решения с които да финансират проекти със значителни екологични ползи. ЕИБ като Климатичната банка на Европа е лидер доста години в разработването и утвърждаването на новите зелени облигации и облигации да устойчивост.

Въвеждането на стабилна рамка за прозрачност: Засилване на прозрачността и отчетността в климатичното финансиране е от съществено значение за изграждането на доверие между държавите и гарантиране на ефективността на инвестициите. Това от своя страна ще гарантира механизмите за проследяване и отчитане за климатичното финансиране, като се гарантира ефективното използване на средствата. Европейската комисия следва да има водеща роля в този процес, като създаде стандартизирани мерки за отчетност и отговорност в държавите-членки.

Справедлив преход: Фокус върху справедливия преход, за да се гарантира, че икономическите и социалните последици от климатичните действия са справедливо разпределени между всички страни и общности. И специално внимание върху най-засегнатите региони и области. Фондът за справедлив преход и други подобни инструменти имат важна роля за европейските региони в преход, със специален фокус към подкрепа към най-засегнатите социални групи.

Кои са най-големите рискове за държавите в днешната политическа и икономическа среда?

В настоящата политическа и икономическа среда, държавите се сблъскват с редица сериозни рискове, които могат да подкопаят тяхната стабилност и устойчивост:

Геополитически напрежения и конфликти: Светът е свидетел на увеличаващи се геополитически напрежения, които включват военни действия, регионални конфликти, международни търговски войни и стратегическо съперничество между големи държави като САЩ и Китай. Тези напрежения затрудняват глобалното сътрудничество, особено в области като климатични промени и международна търговия, като поставят страните пред дилемата да балансират между националните интереси и международните ангажименти.

Политическа нестабилност: Политическата нестабилност, особено в региони, добиващи критични за устойчивата икономика ресурси, може да наруши глобалните вериги за доставки и да повлияе на ценообразуването и предлагането на материали, необходими за зелените технологии.

Икономическа нестабилност: Световната икономика продължава да се възстановява от последствията на пандемията от COVID-19, като същевременно се сблъсква с нови предизвикателства като инфлация, несигурност на финансовите пазари. Тези фактори могат да доведат до икономически кризи, които оказват натиск върху публичните финанси и инвестиционната способност на държавите. Икономическата нестабилност може да пренасочи публичните и частни финанси от устойчиви проекти към стратегии за непосредствено икономическо оцеляване. Инициативи като фонда на ЕС "Next Generation EU" целят да намалят това чрез насочване на усилията за икономическо възстановяване към устойчиви проекти, както и да променят посоката на финансиране, от директни грантове към т.нар. принцип "пари срещу реформи".

Енергийна сигурност и ресурсна зависимост: Нарастващата зависимост от ограничени природни ресурси и енергийни доставки, особено в контекста на руската агресия срещу Украйна, подчертава рисковете, свързани с енергийната сигурност. Необходимостта от диверсификация на енергийните източници и ускоряване на прехода към възобновяема енергия става все по-належаща.

Климатични рискове: Промените в климата продължават да представляват значителен риск, като причиняват екстремни метеорологични събития, които водят до природни бедствия, загуба на биоразнообразие и социално-икономически последствия за общностите по света. Страните трябва да инвестират в адаптационни стратегии, за да намалят уязвимостта си и да укрепят своята климатична устойчивост.

Технологични нарушения: Бързите технологични промени могат да изпреварят настоящите регулации и да доведат до дестабилизация на пазара. ЕК може да намали това чрез гъвкави механизми и ефективно и опростено законодателство и регулации и целенасочена разширена подкрепа за изследвания и иновации чрез програма "Хоризонт Европа".

Тези рискове изискват координирани действия на международно ниво и ангажираност към многостранните подходи за управление и справяне с глобалните предизвикателства. Същевременно е от съществено значение страните да развиват национални стратегии, които да отчитат тези рискове и да гарантират икономическа и социална стабилност в дългосрочен план.

Осигуряването на инвестиции е едно от най-големите предизвикателства, пред които страните са изправени. Как зелените инвестиции могат да станат по-привлекателни и какви стимули според Вас биха били най-ефективни?

Осигуряването на инвестиции, особено в зелени проекти и технологии, е от съществено значение за постигане на устойчиво развитие и климатичните цели. За да станат зелените инвестиции по-привлекателни, страните могат да приложат няколко стратегии и стимули, които да улеснят и ускорят този процес:

Фискални стимули: Въвеждането на всеобхватни фискални стимули като за компании, които инвестират в устойчиви технологии и проекти, е един от най-директните начини за насърчаване на зелените инвестиции. Това може да включва намаляване на корпоративните данъци, данъчни кредити за изследвания и разработки в областта на устойчивите технологии, или отстъпки за използване на възобновяема енергия. ЕК би могла да координира такива стимули в целия ЕС, за да поддържа единен подход.

Грантове и субсидии: Предоставянето на грантове и субсидии за стартиране на зелени проекти може значително да намали финансовия риск за инвеститорите. Това включва финансиране на пилотни проекти, които демонстрират нови технологии, както и подкрепа за мащабиране на успешни инициативи.

Механизми за споделяне на риска: Въвеждането на механизми за споделяне на риска като гаранции и покриване на първоначални загуби може да насърчи повече частни инвеститори да финансират зелени проекти. ЕИБ и други международни финансови институции успешно използват тези инструменти за мобилизиране на частни инвестиции.

Зелени облигации: Развитието на пазара на зелени облигации предлага привлекателна възможност за инвеститорите да участват директно във финансирането на устойчиви проекти. Подкрепата от държавата може да включва гарантиране на такива облигации или предоставяне на стимули за институционални и частни инвеститори да купуват зелени облигации. ЕИБ е най-големият наднационален емитент с света, с емитирането на зелени облигации за над 10 млрд. евро

Подобрения в регулациите: Преглед и оптимизация на съществуващите регулации могат да улеснят развитието и внедряването на зелени технологии. Намаляването на бюрокрацията и ускоряването на процесите за одобрение на проекти могат да спомогнат значително за увеличаване на атрактивността на зелените инвестиции.

Публично-частни партньорства (ПЧП): Развитието на повече публично-частни партньорства може да привлече ресурси и да сподели рискове, правейки големите зелени проекти осъществими. Програмата на ЕК InvestEU улеснява такива сътрудничества, като осигурява финансиране и гаранции. Създаването на партньорства между публичния и частния сектор може да сподели риска (risk-sharing) и да увеличи ресурсите, налични за зелени проекти и да подкрепи реализацията на мащабни проекти, които биха били трудни за финансиране от държавни, общински или частни инвеститори поотделно.

Как частният капитал може да се мобилизира за насърчаване на растеж в сектори, свързани с устойчивото развитие и иновациите?

За да мобилизираме частния капитал за насърчаване на растеж в секторите, свързани с устойчивото развитие и иновациите, е критично важно да интегрираме три основни елемента: дерегулация, декарбонизация и de-risking - намаляване на риска при финансирането. По този начин ще може да се създаде благоприятна среда, която да привлича частни инвестиции:

Дерегулация: Преразглеждането и опростяването на регулаторната рамка може значително да улесни инвестициите в нови технологии и устойчиви проекти. Създаването на ясни и предвидими регулации стимулира инвеститорите да ангажират ресурси в устойчиви иновации, като намалява административната тежест и ускорява процесите за одобрение.

Декарбонизация: Подкрепата за прехода към нисковъглеродна икономика чрез финансови стимули за проекти, които намаляват емисиите на парникови газове, е от съществено значение. Това включва инвестиции във възобновяема енергия, енергийна ефективност и чисти технологии, които са жизненоважни за достигане на климатичните цели на ЕС и глобалните усилия за устойчивост.

Намаляване на риска при финансирането (De-risking): Съществен акцент трябва да бъде поставен на разработването на механизми, които намаляват финансовия риск за инвеститорите. Това може да се постигне чрез:

Смесено финансиране: Използване на публични средства за покриване на част от риска, свързан с началните етапи на зелени проекти, може да привлече частни инвеститори, които иначе биха се колебали да инвестират поради високата несигурност и дългия период на възвръщаемост. ЕИБ е пионер в този подход, като мобилизира значителни частни инвестиции в устойчива инфраструктура,

Пазарни стимули: Създаването на пазарни стимули като търгуеми въглеродни кредити може да стимулира частните инвестиции в технологии с ниски въглеродни емисии. Европейската зелена сделка на ЕК цели да преработи системата за търговия с въглерод, подобрявайки нейната ефективност и привлекателност за инвеститорите.

Гаранции и застраховки: Предлагането на гаранции и застрахователни продукти за управление на риска може да осигури допълнителна сигурност за инвеститорите, особено в области като възобновяема енергия и устойчиво строителство.

Зелени облигации: Разширяването на пазара на зелени облигации с ясно дефинирани критерии за устойчивост и държавни стимули за тяхното издаване може да предложи атрактивни възможности за финансиране на зелени инициативи.

Регулаторна яснота и подкрепа: Предоставянето на ясни регулаторни насоки и подкрепа за нововъзникващи зелени технологии може да намали несигурността при инвестиране. ЕК може да играе ключова роля, като хармонизира стандартите и регулациите в цяла Европа, за да създаде по-предвидима инвестиционна среда

Кои са основните пречки, с които се сблъсква бизнесът при достъпа до финансиране за зелени проекти?

Основните пречки, с които се сблъсква бизнесът при достъпа до финансиране за зелени проекти, са многобройни и често варират в зависимост от региона, индустрията и размера на предприятието. Ето някои от най-значимите трудности:

Сложна регулаторна среда, регулаторни и административни бариери: Сложните и често променящи се регулации могат да затруднят планирането и изпълнението на зелени проекти. Бюрокрацията и бавните процедури за одобрение на проекти също могат да отложат или дори да спрат инвестициите. Много често фрагментираната и неясна регулаторна среда възпира бизнеса, особено МСП, от развитието на зелени проекти. ЕК работи за опростяване на тези процеси чрез Стратегията за Единния пазар.

Високи начални разходи: Зелените проекти често изискват значителни първоначални инвестиции за разработване и внедряване на нови технологии. Тези разходи могат да бъдат пречка за малки и средни предприятия, които не разполагат с необходимия капитал или достъп до финансиране. Субсидии, подобрени схеми за амортизация и други финансови подкрепи могат да помогнат за намаляване на тези предизвикателства.

Недостиг на финансови продукти, адаптирани към нуждите на зелените проекти: Много финансови институции все още не предлагат продукти, които да отговарят на специфичните изисквания на устойчивите зелени инвестиции, включително чрез възприемане на по-дълги периоди на възвръщаемост на инвестицията или намаляване на рисковият компонент, свързан с иновациите. Например ЕИБ разработва такива продукти, включително зелени заеми и облигации за осведоменост относно устойчивостта.

Недостиг на информация и експертиза: Липсата на достъп до надеждна информация относно зелени технологии и пазарни възможности, които те предлагат, както и недостигът на квалифицирани експерти в областта на устойчивостта, могат да попречат на фирмите да разработват и реализират зелени проекти.

Недостатъчна подкрепа от страна на държавата: В много случаи държавната подкрепа за зелени проекти е ограничена или непредсказуема, което затруднява дългосрочното планиране и ангажиране на ресурси от страна на предприятията.

Културни и пазарни фактори: Понякога съществуващите пазарни структури и културни нагласи не подкрепят иновациите и рисковете, свързани с устойчивото развитие, което може да сдържа потенциалните инвеститори.

За да се преодолеят тези бариери, е необходимо комплексен подход, включващ усъвършенстване на финансовите продукти, опростяване на регулациите, предоставяне на целеви стимули и укрепване на информационните и обучителните ресурси. Също така, увеличаването на държавната подкрепа и насърчаването на сътрудничеството между частния и публичния сектор биха били критично важни за ускоряване на прехода към устойчива икономика.

Необходими ли са регулаторни промени, за да може зеленото финансиране да стигне до малкия и среден бизнес?

Регулаторните промени са крайно необходими, за да може зеленото финансиране да стане достъпно за малкия и среден бизнес, което е от съществено значение за подпомагане на широкомащабния преход към устойчива икономика. Ето няколко ключови аспекти, върху които трябва да се съсредоточат регулаторните промени:

Опростяване на процедурите за достъп до финансиране: Много малки и средни предприятия се сблъскват с административни пречки и сложни процедури при кандидатстване за зелени финансови продукти. Необходимо е да се опростят тези процеси и да се намали бюрокрацията, за да стане финансирането по-достъпно. Опростяването на процесите за кандидатстване за зелено финансиране може да улесни МСП да осигурят финансиране. Стратегията на ЕК за МСП цели да намали бюрокрацията и да осигури по-директен достъп до финансови канали.

Въвеждане на специфични регулации за подкрепа на зелените проекти: Създаването на регулации, които да предоставят ясни насоки и стимули за зелени инвестиции, е от ключово значение. Това може да включва данъчни облекчения, субсидии или други финансови стимули, насочени специално към малкия и среден бизнес.

Подобрена финансова подкрепа: Разширяването на възможностите за финансова подкрепа, като грантове и микро-заеми, адаптирани към нуждите на МСП, може да помогне за покриване на първоначалните разходи за зелени проекти. Финансовата консултантска услуга за иновации на ЕИБ цели да подпомогне МСП при достъпа до такива средства.

Регулационна рамка за оценка на риска и управление: Предоставянето на рамки за оценка на риска, които да се прилагат специално за зелени проекти, ще помогне на финансовите институции да разберат и управляват специфичните рискове, свързани с тези инвестиции, което от своя страна ще насърчи повече банки и инвеститори да финансират такива проекти.

Менторски програми и обучения за малкия и среден бизнес: Разработването на програми за обучение и наставничество, които да помагат на малките и средни предприятия да разработват устойчиви бизнес модели и да кандидатстват за зелено финансиране, е съществено за подобряване на тяхната готовност и способност да участват в зелената икономика.

Стимули за иновации и устойчивост: Въвеждането на конкретни стимули за МСП, които инвестират в устойчиви практики и технологии, може да насърчи по-широкото им приемане. Данъчни облекчения, намалени вноски и директни субсидии са някои от мерките, които могат да бъдат укрепени от националните правителства и подкрепени от политиките на ЕС. Създаване на механизми и среда, която позволява на предприятията да експериментират с иновативни зелени технологии в контролирана среда без пълното бреме на регулациите, може значително да подпомогне иновациите и да ускори внедряването на нови технологии.