Тристранният съвет не одобри предложението на правителството за 1077лева минимална заплата от 1 януари 2025 г. (допълнена)

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие за нивото на минималната работна заплата (МРЗ) за следващата година. Министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов представи проекта на постановление на Министерския съвет, в който се предлага от 1 януари 2025 г. МРЗ да бъде 1077 лв.

Синдикатите подкрепиха проекта за минимална работна заплата 1077 лв., но представителите на бизнеса не бяха съгласни с предложението, предаде БТА.

Ръстовете на доходите и на МРЗ през последните години не само в България са повече и ние не сме първи като общ ръст на МРЗ, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. Той посочи, че в КНСБ са съпоставили данни от Евростат за миналата година и за предходни години, които показват съотношението между законоустановените МРЗ спрямо средните брутни заплати, и са установили, че в България това съотношение за 2022 и 2023 г. е най-ниско сред държавите, в които има  законоустановена МРЗ. По думите му нарастването на МРЗ не пречи на конкурентоспособността на икономиката, в момента в страната има едни от най-ниските нива на безработица, броят на нискоквалифицираните работници, които се наемат на МРЗ, се увеличава и по този начин се стимулира заетостта, от което се повишава потреблението и има ръст в икономиката.

Ръстът на МРЗ за следващата година е законосъобразен, съпоставим със средни величини от държавите членки на ЕС и запазващ най-ниското ниво за България, каза още Димитров.

Сумата от 1077 лв. МРЗ прави 836 лв. нетна заплата, каза икономистът от КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев. МРЗ е ниво на възнаграждение, под което не може да се пада, „а това, че мерим с брутната средна – знаем как се измерва тя“, добави той. Още сме на дъното на Европа по отношение на подоходните неравенства, допълни Кацарчев. Кацарчев даде за пример почасовото заплащане на българските студенти в САЩ, които получават 16-20 долара на час за бране на боровинки и това е една от причините в страната ни да липсва работна ръка.

Работодателите се обявиха против правителственото предложение. Предлагаме за следващата година да не се определя нов размер на МРЗ, докато не се транспонира директивата на Европейския съюз за адекватни минимални работни заплати, заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Според Велев трябва да се отмени чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда, който „очевидно противоречи на международното право и грешно се прилага, което допълнително изкривява картината“. Ако спазваме пропорциите, които в директивата са оказани за референтни стойности 50% от основната средна работна заплата, са 800 лв., а не 1077 лв., което значи грешка от една четвърт или 26%, каза Велев. „Ето защо предлагаме или изобщо да не се приема нов размер на МРЗ, защото тя трябва да се намали, или ако за това не може да събере кураж правителството, да сложи думата „брутна“ отпред. Тоест от 1 януари 2025 г. брутната минимална работна заплата от 1077 лв. да се замени с 1031 лв., предлага Васил Велев.

Като негативни последици от по-висока МРЗ той определи разрастване на сивия сектор, увеличаване на „дупката“ в държавния бюджет, както и отлив на чуждестранни инвестиции. Най-важната последица обаче, според Васил Велев, е въздействието върху морала и чувството за справедливост – награждават се най-лошо работещите с най-ниска квалификация, с най-лоши трудови навици, като се взима от работливите и квалифицираните и се дава на неквалифицираните, което води до демобилизация.

Мария Минчева от Българската стопанска камара заяви, че чрез формули не могат да се правят политики. Настояваме да се финализира работата в работните групи на Министерството на труда и социалната политика по отношение на критериите, отбеляза Минчева. Според нея не се отчитат покупателната стойност, производителността на труда, разпределението на заплатите в страната с тяхното регионално и секторно измерение. Оказва се, че нашите институции не събират пълни данни за това какъв е делът на лицата, които реално работят на МРЗ, каза Минчева. Тя цитира данни на Националния осигурителен институт, според които за юли т.г. осигурените върху МРЗ са малко над 160 хиляди души. По данни на Националния статистически институт за същия месец на предходната година, това число е 452 000 лица, каза Минчева. По думите ѝ, тази голяма разлика в данните, които има, е един много ясен показател, че не е ясно какъв дял от работещото население се цели да бъде таргетирано с тази политика. Според нея автоматичното увеличаване на МРЗ води до автоматично увеличаване на средната заплата, на средния осигурителен доход, както и на всички пенсии. Ако не се сложи някакъв прът на това, съвсем трудно ще управляваме разходите в социалната сфера, заяви Мария Минчева.

От Българска търговско-промишлена палата също се обявиха против промяната в размера на МРЗ и се съгласиха с аргументите на техните колеги, представени на заседанието на НСТС.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също не подкрепиха предложението за увеличаване на МРЗ.

Предложението на правителството не бе подкрепено и от Съюза за стопанска инициатива заради отрицателния, според тях, икономически и социален ефект. От организацията казаха, че по данни на статистиката на техните експерти нови три икономически дейности ще попаднат в риск по отношение на съотношението на минималната и средната работна заплата и съответно нови три области от страната ще попаднат в по-висок риск. Готови сме на конструктивен диалог, така че да се стигне до по-положителна за икономиката нормативна уредба, която да бъде приложена, посочиха от Съюза за стопанска инициатива.

Параметрите на държавния бюджет ще бъдат обсъдени със социалните партньори - синдикалните и работодателските организации, като Министерството на финансите е разработило цялостен пакет от мерки, като водещите са мерките за икономическо развитие и социален просперитет, каза в края на заседанието вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова, която е и председател на НСТС.

Тя подчерта, че бюджетът "не е приходи и разходи", а трябва да осигурява икономическото развитие на страната. Петкова информира, че мерките ще бъдат обсъдени през следващата седмица на експертно ниво, след това ще бъдат обсъдени с Националното сдружение на общините в Република България, за да има максимална съгласуваност. След това те ще бъдат обсъдени и с политическите партии.