Тенденцията за спад на цените на европейските електроенергийни борси остава в сила
Европейските електроенергийни борси навлизат в активния есенен сезон с по-ниски цени. Все още нивата са малко над тези отпреди пандемията, но в зависимост от метеорологичните условия, а и още редица фактори, свързани с индустрия, производство, потребление и т.н. има шанс за доближаване до по-разумни нива. На този фон се наблюдава по-високо производството на електроенергия спрямо седмица, но и година по-рано, а доброто вятърно производство има своя ценови принос. Наблюдението назад през времето поражда впечатлението, че малко преди пандемията, както и преди войната Русия-Украйна сякаш беше постигнато доближаване на ценовите нива между зоните и усещането за балансиран единен пазар бе преобладаващо. От седмици наред обаче се наблюдава рязко ценово зониране, което повдига редица въпроси. Все пак, предвид факта, че новият пазарен дизайн е в самото начало, надежда за постигане на по-голяма единност преобладава. Предстоят и промени.
Производство на електроенергия
Общото нетно производство на електроенергия в страните от ЕС през 39-та седмица на 2024 г. според постъпилите и преди окончателните данни е в обем от 43 491 GWh (42 527 GWh през 38-та). За сравнение, година по-рано или през 39-та седмица на 2023 г. общото нетно производство на електрическа енергия в страните от ЕС е възлизало на 41 818 GWh.
От това общо производство през 39-та седмица от настоящата 2024 година на фосилните горива се пада дял от 23.48 % или 10 211 GWh (11 699 GWh или 27.51 % седмица по-рано). От тях кафявите въглища участват с 2409 GWh (5.54%), а каменните – с 1657 GWh (3.81% ). Природният газ държи дял от 5013 GWh или 11.53 % (6032 GWh или 14.18 % през предходната седмица).
Участието на ядрената енергия е изчислено на 11 219 GWh или на 25.80 % ( за 38-та седмица - 11 354 GWh или 26.70 %)
Делът на възобновяемите енергийни източници през 39-та седмица на 2024 г. е в обем от 22 060 GWh или 50.72% срещу 19 474 GWh или 45.79 на сто през предходната. На вятърните централи на сушата се пада производство от 9028 GWh (20.76 %), а на офшорните – 1327 GWh (3.05%).
Енергията, произведена от слънчеви електроцентрали е достигала до обем от 4426 GWh (10.18 %). Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпени мощности – 4.59 % и 8.07 на сто, както и на биомасата – 3.20 процента.
Средна годишна цена на електроенергията към края на месец септември
Средната годишна цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ на европейските електроенергийни борси се променя в посока към понижение, но доста слабо. Покачването на някои от борсите е твърде незначително. Най-общо ценовите нива остават много близки до наблюдаваните към средата на месец септември, когато се усеща по-активно краят на летния сезон, отпадането на необходимостта от охлаждане и доста по-умереното използване на електрическата енергия. За отбелязване е малко по-добрия темп на спад на цените на трите регионални борси – българската IBEX (БНЕБ), румънската OPCOM и гръцката HENEX. В зависимост от зоните, средната годишна цена най-общо остава да се движи в познатия диапазон 50 – 70 – 90 – 102 евро/MWh. За всички вече е ясно, че разликата в ценовите нива се дължи на производството и особеностите на вътрешния пазар на всяка от страните, участващи в обединения електроенергиен пазар и възможностите за пренос или казано иначе – трансграничния капацитет. Така междусистемната свързаност се превръща в един от основните двигатели на европейския електроенергиен пазар.
Франция отново изпъква като страната с най-ниска цена в посочения сегмент. Към 29 септември тя е от порядъка на 47.98 евро/MWh, спадайки от 48.48 евро/MWh, регистрирани към 23 септември или седмица по-рано.
По-ниски от останалите пазари остават и ценовите нива на двете страни на Иберийския полуостров – Португалия и Испания – 52.83 и 52.43 евро/MWh съответно (преди седмица – 52.75 и 52.38 евро/MWh).
Понижението, регистрирано на германската електроенергийна борса също е слабо като стойността към края на септември в сегмента „ден напред“ е 71.82 евро/MWh (72.37 евро/MWh към 23 септември и 72.96 евро/MWh към средата на месеца). Слаб е и темпът на спад, както в съседната Чехия – до 74.05 евро/ MWh (преди - 74.55 евро/MWh), така и в Австрия – 70.75 евро/MWh (седмица по-рано – 71.22 евро/MWh).
На този фон средната годишна цена в сегмента „ден напред“ в Словакия остава по-висока – 81.7 евро/MWh (преди седмица – 82.28 евро/MWh). Още по-висока е в Хърватия – 85.16 евро/MWh (85.81 евро/MWh преди) и Унгария – 90.03 евро/MWh (към 23 септември – 90.68 евро/MWh).
Доста над тези нива в посочения сегмент са постигнатите стойности на трите регионални борси. Така, според данните, почти към края на месец септември средната годишна цена на българската IBEX (БНЕБ) достига 92.6 евро/MWh при 93.27 евро/MWh седмица по-рано.
Малко по-висока е средната годишна цена на румънската OPCOM – 93.77 евро/MWh (седмица по-рано – 94.47 евро/MWh), както и на гръцката HENEX – 94.83 евро/MWh (към 23.09 – 95.03 евро/MWh).
Запазва се тенденцията най-високата средно годишна цена в посочения сегмент да държат италианската GME – 102.15 евро/MWh (преди – 102.07 евро/MWh) и двете ирландски борси – 99.99 евро/MWh (седмица по-рано 99.77 евро/MWh).
Що се отнася до средната месечна цена в сегмента ден напред, понижението, регистрирано в средата на септември продължава, а темпът на спад се засилва.
Така средната месечна цена на електроенергийната борса във Франция към 29 септември намалява до 51.86 евро/MWh, след регистрираното седмица по-рано ниво от 58.8 евро/MWh. Силен е и спадът в Германия – от 86.6 евро/MWh към 23 септември до 78.31 евро/MWh през изтичащата седмица.
Значително е понижението в този сегмент и на борсите в Словакия към края на септември (от 103.83 евро/MWh преди седмица до 92.58 евро/MWh), Унгария (от 118.6 до 106.1 евро/MWh) и Хърватия (от 109.34 до 97.95 евро/MWh).
Много силно е движението в посока надолу и на трите регионални борси. Така на IBEX (БНЕБ) средната месечна цена в сегмента „ден напред“ намалява до 106.94 евро/MWh, след като към 23 септември бе на ниво от 119.08 евро/MWh. Не е лошо да се припомни, че към средата на месеца посоченото ниво надхвърляше 130 евро/MWh.
Това се наблюдава и на румънската OPCOM (от 122.4 евро/MWh преди седмица до 109.48 евро/MWh към 29 септември), и на гръцката HENEX (от 120.04 до 112.35 евро/MWh) за посоченото време.
Практически едва през изминалата седмица се прекъсва и наблюдаваното през август изпреварване на цените на трите регионални борси над тези на италианската GME. Така италианската електроенергийна борса отново е водеща по най-висока средна месечна цена, въпреки намалението от 120.76 евро/MWh (към 23 септември) до 117.13 евро/MWh (към 29 септември).
Средна борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ за 39-та седмица на 2024 г.
Определено може да се каже, че средната борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ върви към понижение. Все още остава малко над нивото от 2019 г., когато грубо казано се движеше в диапазона 35 – 55 – 60 евро/MWh, но значително под рекордите от 118 – 270 – 320 евро/MWh през 2022 г. и под нивата над 100 евро/MWh през миналата година. Няма как да не прави впечатление, че докато през предходните години средната борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ е била в доста близки диапазони, през настоящата 2024 г. границите се разширяват и то съществено.
Най-ниска и през 39-та седмица остава средната борсова цена на електроенергията в посочения сегмент във Франция – 35.15 евро/MWh, намалявайки от 42.86 евро/MWh през предходната 38-ма седмица. Понижение се наблюдава и в Германия – до 63.64 евро/MWh от 80.26 евро/MWh (38-ма седмица).
По-високи спрямо тези стойности остават нивата в централната част на Европа, но понижението е видимо и за Словакия (39-та седмица – 63.20 евро/MWh, 87.91 евро/MWh – 38-ма седмица), Унгария (понижение до 73.23 евро/MWh от 94.79 евро/MWh), Хърватия (спад от 90.23 до 68.56 евро/MWh ).
Намаление има и на иберийския пазар (Португалия и Испания) от 73.59 и 73.40 евро/MWh през 38-та седмица до 55.75 и 54.75 евро/MWh съответно.
На този фон средната борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ на трите регионални борси отново изглежда по-висока, но и спадът е видим особено на борсите в България и Румъния.
Така през 39-та седмица средната борсова цена на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM се понижава до 75.07 евро/MWh от 95.97 и 96.66 евро/MWh (38-ма) съответно. На гръцката HENEX също има спад – от 102.83 евро/MWh преди седмица до 94.39 евро/MWh.
Италия и двете ирландски борси остават, както и преди с най-високи ценови нива, въпреки понижението на седмична база. Така средната борсова цена на електроенергията в посочения сегмент на двете ирландски борси се понижава от 125.19 евро/MWh (38-ма седмица) до 107.04 евро/MWh.
На италианската GME средната борсова цена на електроенергията през 39-та седмица е в диапазона от 110.81 – 107.17 евро/MWh за различните региони като е трудно да се обобщи намаление предвид ниво в диапазона 109.28 – 113.34 евро/MWh седмица по-рано.
Тенденции
Вероятно есенният сезон ще мине без сътресения. От това как и дали пазарът ще премине плавно към задаващият се зимен сезон и какъв ще бъде той ще зависят в голяма степен и ценовите нива. Цените на европейските електроенергийни борси обаче са изключително чувствителни към сътресения от по-малък или голям мащаб, а светът в момента е изправен пред нови предизвикателства. Опасенията, че се задава нова война в Близкия изток не са за пренебрегване, а чакането за изхода на американските избори може да струва много повече от очакваното. На този фон изследване в края на миналата седмица в Германия прогнозира, че страната повече не очаква ръст на икономиката през тази година, а спад на БВП с 0.1%. Това се свързва с декарбонизацията, демографските промени, цифровизацията и засилването на конкуренцията с компаниите от Китай. Вече има подобни опасения и за италианската икономика. Автомобилният сектор, който осигурява поминъка на стотици хиляди е под най-голям натиск. Тъй като пазарите са свързани по ефекта на доминото спадът ще се разпространи и ще удари в цяла Европа.
Финансовите експерти обръщат и то не за пръв път внимание на резкия контраст между слабия икономически фон в Европа на този на значително по-стабилните икономики в света. Мерките на Европейските институции, сведени само до пръчката не изглеждат ефективни. Въпросът е кой открадна моркова, но ще по-важно е може ли да бъде върнат ?