ОПЕК очаква ръст на световното търсене на петрол през 2050 г. от над 120 млн. барела на ден

Световното търсене на петрол през 2050 г. ще достигне 120,1 млн. барела на ден, което е със 17,5 % или със 17,9 млн. барела на ден повече от 2023 г., се посочва в годишния обзор на ОПЕК.

Основно това ще се дължи на растежа на потреблението в Индия, където търсенето се прогнозира да нарасна от 5,3 млн. барела на ден през 2023 г. до 13,3 млн. барела на ден през 2050 г. Този ръст от 8 млн. барела на ден представлява 45 % от общия, прогнозиран от анализаторите на обединението.

Търсенето на петрол от страна на Китай, според обзора на ОПЕК през 2050 г. ще се увеличи с 2,5 млн. барела на ден до 18,9 млн. барела на ден. При това ръстът от 2,2 млн. барела на ден ще е наличен до края на това десетилетие. На другите азиатски страни, които не влизат в състава на ОИСР се очаква делът на ръст да е от порядъка на 5,2 млн. барела на ден – до 14,5 млн. барела на ден.

Анализаторите от ОПЕК прогнозират и приноса в световното потребление от петрол на страните от Близкия изток и Африка, където ръстът за всеки от регионите през 2050 г. се очаква да се увеличи с по 4,4 млн. барела на ден. Или до 13 млн. барела на ден за Близкия изток и до 8,9 млн. барела на ден за Африка.

Общото увеличение на търсенето на петрол в страните извън ОИСР до 2050 г. ще бъде 28 милиона барела на ден, до 84,6 милиона барела на ден. В същото време потреблението в страните от ОИСР ще намалее, особено след 2030 г. До средата на века, спрямо миналата година, той ще се свие с 10,1 милиона барела на ден, от 45,7 милиона барела на ден до 35,6 милиона барела на ден.

Най-значителен спад на търсенето на петрол, анализаторите от ОПЕК очакват о европейските страни. Понижението, което експертите вече регистрират от миналата година, през 2050 г. ще достигне 4,2 млн. барела на ден, което ще доведе до спад на търсенето в региона от 13,4 млн. барела на ден до 9,2 млн. барела на ден.

Търсенето на петрол от страните от ОИСР в Америка през 2030 г. ще се увеличи с 0,6 млн. барела на ден до 25,6 млн. барела на ден, след което ще премине към понижение. През 2050 г. очакването спрямо 2023 г. е за спад с 3,8 млн. барела на ден до 21,1 млн. барела на ден.

Азиатските страни от обединението до 2030 г. ще запазят потреблението на петрол на нивото от миналата година – 7,2 млн. барела на ден, след което се очаква намаление и към 2050 г. то ще спадне с 2 млн. барела на ден – до 5,2 млн. барела на ден.

Основен двигател на търсенето на петрол до 2050 г. според ОПЕК ще са секторите като нефтохимията, автомобилните и самолетни превози, където потребността ще се увеличи. Така очакването за нефтохимията е за увеличение с 4,9 млн. барела на ден, за автомобилните превози – с 4,6 млн. барела на ден, а за авиацията – с 4,2 млн. барела на ден.

В прогнозата си ОПЕК посочва също така, че до 2029 г. доставките на течни въглеводороди от страни, които не са включени в споразумението ОПЕК+, ще се увеличат от 51,7 милиона барела на ден през 2023 г. до 58,8 милиона барела на ден (със 7,1 милиона барела на ден или 14%), а до 2050 г. ще намалеят до 57,3 милиона барела на ден.

Доставки

Доставките на петрол от страните извън ОПЕК+ ще растат до началото на 2030-те години, а след това основно ще се дължат на обединението, се казва още в годишната прогноза на Организацията на страните експортьори на петрол.

Към 2029 г. доставките на течни въглеводороди от страните, които не влизат в обединението ОПЕК+ ще се увеличас от 51,7 млн. барела на ден през 2023 г. (б/д) до 58,8 млн. б/д – със 7,1 млн. б/д или с 14 %, а през 2050 г. ще спаднат до 57,3 млн. б/д, се казва в прогнозата.

Ръстът на производството до 2029 г. ще се дължи на благоприятните фундаментални фактори, включително на прогнозата за устойчив ръст в бъдеще на търсенето на петрол, а също така и на надеждния списък на добивни проекти.

Очакването е, че отново САЩ в средно срочно бъдеще ще са източникът на най-голям ръст на доставки на течни въглеводороди. Прогнозата е те да се увеличат с 2,3 млн. б/д за периода 2023 г.- 2029 г. или от 20,9 д 23,2 млн. б/д. Съществен растеж на доставките за този период ще се пада също така на Бразилия (1 млн.б/д), Канада (0,6 млн.б/д), Катар (0,5 млн.б/д), Аржентина (0,3 млн.б/д) и Норвегия (0,2 млн.б/д).

Шистовият петрол е в основата на растежа в САЩ, при това общото предлагане на шистов петрол и нетрадиционни газокондензати ще се увеличи от 13,7 млн. б/д през2023 г. до 16,7 млн.б/д през 2029 г.

Прогнозата е, че шистовият петрол в САЩ ще достигне пик към край на десетилетието, но ще продължи да върви към продължителното плато от над 16 млн. б/д през 2030-те години. В дългосрочно бъдеще, се очаква спад до средното значение от 14,8 млн. б/д през 2050 година.

В същото време анализаторите отбелязват, че в САЩ в зависимост от изборите през 2024 г. може да бъде сменена администрацията, което прави политиката по добива несигурна. Въпреки това, някои от концепциите, заложени от настоящия президент Джо Байдън вероятно ще се отразят в посока към увеличаване на разходите в секторите на проучването и производството, което потенциално би могло да обезсърчи някои инвестиции в дългосрочен план, особено такива с високи разходи в по-развити находища, включително в нешистови сухоземни зони.

Към 2050 г. от ОПЕК очакват, че предлагането на течни въглеводороди от страните, които не влизат в състава на ОПЕК да е  от порядъка на 57,3 млн. б/д. „Въпреки спада на производството в САЩ за дадения период от време (от 2023 г.), това в голяма степен ще се компенсира от ръста на производството в Латинска Америка, Канада, Близкия изток (без страните част от ОПЕК+) и ръста на нефтопреработката (рафинирането). В другите райони се очакват твърде скромни изменения.

От гледна точка на тенденциите за доставка по вид въглеводороди, дългосрочно е понижението на доставките на суров петрол с 3 млн. б/д, което в голяма степен ще се компенсира от ръст на доставките на останалите видове. Прогнозира се, че доставките на газов кондензат ще се увеличат с 2,8 млн.б/д през периода 2023 -2050 години. По отношение на други течни въглеводороди, като например на петрола от канадски нефтени пясъци ще се увеличи с 2,7 млн. б/д. Предлагането на биогорива пък се очаква да нарасне с 2,2 млн. б/д, а на нивото на рафиниране да се увеличи с 0,9 млн. б/д.

Доставките на течни въглеводороди от страните, влизащи в споразумението ОПЕК+ ще се увеличи с 50,3 млн. б/д през 2023 г. до 53,8 млн. б/д през 2029 година. След това, когато добива в страните, които не влизат в обединението достигне пик в началото на 2030-те години, добивът на петрол в страните от алианса ще започне да се увеличава и през 2050 г. ще достиа до 62,9 млн. б/д, което ще увеличи дела на страните от ОПЕК+ в световния баланс от 49 % през 2023 г. до 52% през 2050 г.

Анализаторите посочват, че за надеждно удовлетворяване на прогнозираното търсене на нефт ще е необходимо поддържането на значителни инвестиции в петролния сектор.

Общо, необходимостта от инвестиции между 2024 г. и 2050 г. се оценява на 17,4 трлин. Долара, или средно на година около 640 млрд. долара (по курс от 2024 г.).

Основната част от тях ще са необходими за секторите на проучване и добив, където общо необходимостта от инвестиции се оценява на 14,2 трлн. долара или годишно около 525 млрд. долара.