Die Welt: Зависимостта на Европа от руския газ

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1057
article picture alt description

Eduard Steiner

Този, който иска да знае за ситуацията с добива на газ в Европа трябва само да обърне поглед към Гронинген. Тук, в северозападна Холандия, на крайбрежието на Северно море през 1963 година бе започнат добив от най-голямото в Европа и десето по големина в света находище. Тук, между Фрийсланд и Долна Саксония през 2013 година на дълбочина от 3 хиляди метра бяха добити рекордните 53,8 млрд. куб м. И също тук, откъдето бе сложено началото на икономическото благополучие на Нидерландия, през миналата година бяха добити само 20 млрд. „кубика“.
От 2014 г. добивът там непрекъснато намалява. През 2017 година, Нидерландия, която бе най-големият експортьор на газ за пръв път стана вносител. Проблемът е в това, че домовете в околностите на Гронинген започнаха да се появяват пукнатини, повърхността на земята започна да потъва и започнаха да се усещат леки земетресения. А на 8 януари миналата година изведнъж се появи трус с мощност от 3,4 бала. Връзката между това и добива на газ не може да се отрече. Така, правителството на страната в края на март заяви, че добивът на газ в Гронинген постепенно ще бъде ограничаван, а през 2030 г. напълно прекратен.
Тази ситуация е драматична не само за Гронинген. Последствията засягат цяла Европа. Дори и сега там се добива една шеста част от целия газ в ЕС, въпреки, че общият европейски добив през 2017 г. е спаднал до нивото от 128 млрд. куб метра. Въпреки че в различни региона, например Румъния или Дания се въвеждат в експлоатация нови газови мощности, намаляването на добива на „синьо гориво“ в ЕС вече не може да бъде спряно, особено след като Великобритания също добива все по-малко и малко газ.

В същото време ЕС изисква все повече и повече газ. Въпреки че европейците след рекордната 2010 година в продължение на няколко години след кризата ограничиха потреблението си, от 2014 г. търсенето отново започна да расте благодарение на възстановяването на икономиката, а също така и поради обявеният от Германия постепенен отказ от въглища. През 2017 година търсенето по данни на Европейската комисия е достигнало 491 млрд. куб м. Това е с 6 % над показателите от 2016 г. и постепенно доближава цифрите от 2010 г.

В същото време разликата между собственото производство и потребността от газ не само е много голяма, но и постепенно расте. „Въпросът, който възниква е – по какъв начин ЕС ще покрива в бъдеще своите потребности“, каза директорът на Европейския център за енергетика и сигурност на ресурсите  (EUCERS) при лондонския Кралски колеж Frank Umbach (в интервю за изданието).

Необходимостта от газ ще продължи да нараства

Този въпрос стана актуален не само поради причината за намаляването на собствения добив, но и затова, че независимо от перспективите за получаване на някакви количества от Азербайджан, важните външни доставчици на „синьо гориво“ не само не могат да спасят ситуацията, но и да се стигне до усложняването й.

Да вземем например Алжир, третият по големина доставчик на газ в Европа. Въпреки че през последните години се справя със задачите, свързани с удовлетворяване на все по-големите потребности от газ на Стария Свят и, че увеличи доставките до рекордно ниво, сред тамошните правителствени кръгове все по-често се чуват гласове, сочещи за ръст на вътрешното потребление на газ, във връзка с което експортът след няколко години ще трябва да бъде ограничен.

Норвегия, вторият по големина доставчик в ЕС, също има граница по отношение на увеличението на газовия експорт, който към настоящия момент достига рекордното ниво от почти 120 млрд. куб м, през 2022 година, според прогнозата на Норвежкия петролен директорат може да нарасне до 121,4 млрд. куб м. И това, независимо от факта, че страната, на която се пада една трета от целия внос на газ за ЕС не само произвежда, но и успява да компенсира недостига чрез газохранилищата си.

Европейските специалисти по газова енергетика отдавна алармират, че според тях в бъдеще може да възникнат проблеми с осигуряването на Стария Свят със „синьо гориво“. Експертът Umbach , че затрудненията ще бъдат преодолени, но също предупреждава: „Опасенията по отношение на надеждността на доставките са свързани с несигурността по повод ръста на потреблението и следователно необходимостта от внос. Тук има различни предположения“.

Действително, това е уравнение с няколко неизвестни. Един от основните въпроси се състои в това, как се съчетават от една страна намеренията на ЕС да премине към електротранспорт и енергийна ефективност и отказа на Германия от въглищата от друга.


Газът е все по-важен, заради отказа от въглищата   

Факт е, че Германия като най-големия потребител на газ в Европа ще играе все по-голяма роля, предвид предстоящият отказ от въглищата, за което канцлерът Ангела Меркел съобщи на Световния икономически форум в Давос. „Ако се откажем от въглищата, ако се откажем от атомната енергетика, ще ни се наложи честно да кажем на хората: нуждаем се от повече газ“, подчерта тя. И газа, по думите и, ще идва и в бъдеще от Русия, а също така и възможно и от САЩ и други страни (като LNG).

Така Меркел умишлено или не посочи в какви именно области през следващите години ще се разгърне истинската конкуренция. Ще може ли Русия, главен доставчик за Европа да увеличи още повече своя експорт (“Газпром“ разчитана това), срещу което се обявяват САЩ, а също така някои страни членки на ЕС, страхуващи се от голямата зависимост от Русия ? Или „големият бизнес“ в Европа ще успее да си достави охладен до температура от минус 161 градуса газ ?

Залогът е голям. През 2017 година, ЕС, според статистическите данни, е внесъл 360 млрд. куб м газ, което е с 10 % повече от 2016 година. През 2025 година, според оценката на експертите от Международната агенция по енергетика, може да бъде установен рекорд за всички времена – 409 млрд. куб метра.
 
Руският енергиен гигант „Газпром“ през последните три години поставя рекорд след рекорд и към настоящия момент покрива около 43 % от нуждите на Европа от газ се снижил в стартова позиция и форсира строителството на втората част от газопровода „Северен поток“, за да получи по-голямо „парче от баницата“. Той няма недостатък от ресурси: буквално преди няколко години в Ямал бе открито поредното газово Елдорадо, запасите, от което са достатъчни за няколко десетилетия. Освен това за „Газпром“ общата ситуация в Европа е изгодна, заявява анализаторът от Fitch Дмитрий Маринченко в интервю за вестник „Ведомости“.

От години  „Газпром“  печели от по-евтиният тръбопроводен газ в сравнение с втечнения, постепенно засилва позициите си на световните пазари. Европа от своя страна през последните десет години се е подготвяше за това и построи няколко LNG-терминала, за осъществяване на внос през морето. Заради постоянния ръст на потреблението на LNG в Азия цената му непрекъснато расте, а европейците предпочитат и в бъдеще да купуват евтиния тръбопроводен газ от Русия.

Неизвестни в уравнението

Към настоящия момент мощностите на LNG-терминалите са за 245 млрд. куб метра, но работят максимум до една четвърт. Ситуацията разбира се, може да се промени : ако в Китай се забави ръстът на икономиката, а Австралия САЩ през тази година увеличат експорта на LNG, то цената за него може да спадне, смята Frank Umbach.


В уравнението обаче има редица неизвестни: така например анализаторите от Ciiigroup прогнозират ежегоден ръст на търсенето в Китай с 13 %. Освен това страната учуди всички наблюдатели, увеличавайки през миналата година вноса на газ с 31,8 %. До 2023 година се предполага, че може да се удвои, а до 2040 г. и да се утрои, според експерти от  МАЕ.


„Газпром“ и доставчиците на LNG – ето кои ще са конкурентите за европейския пазар. И двете страни ще се атакуват, смята Umbach. Според него, до 2030 година ще расте вносът от Русия. „В дългосрочно бъдеще обаче това е малко вероятно, тъй като политиката на ЕС в областта на опазването на климата е насочена също и срещу традиционния газ – в полза на биогаза и синтетичните видове горива“.

Затова руснаците неслучайно паралелно залагат на увеличението на експорта на газ за Китай. Конкурентът на „Газпром“ - компанията НОВАТЭК вече доставя синьо гориво за тази страна, а „Газпром“ ще влезе на този пазар през тази година.



Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща