Дедоларизацията - път към глобална финансова свобода или битка за нов световен валутен лидер

Изнудването с долари има обратен ефект върху САЩ. Страните от БРИКС и целият развиващ се свят полагат усилия да спрат търговията с американска валута. Глобалната тенденция към дедоларизация става необратима, защото Съединените щати са затънали в бездната на националния си дълг, пише Asia Times**.

Икономическите и финансови санкции често имат обратен ефект. Най-яркият пример за това е използването на долара като оръжие срещу Русия. Тази мярка, противно на планираната наказателна акция, провокира глобално раздвижване на дедоларизацията.

Дори тази грешка в исторически план не попречи на сенатора от Флорида Марко Рубио да внесе в Конгреса законопроект за наказване на страните за дедоларизация. Законопроектът има за цел да забрани финансовите институции, които допринасят за дедоларизацията на световната система.

Идеята на Рубио, наречена зловеща от New York Times, тъй като неговият законопроект за предотвратяване и смекчаване на избягването на санкции, ще изисква от президентите на САЩ да налагат санкции на финансови институции, които използват китайската платежна система CIPS, руската система за финансови съобщения (SPFS) и други алтернативи на базираната на долари система SWIFT.

Рубио не е сам в атаката на страни, които се стремят към дедоларизация. Икономическите съветници на кандидата за президент Доналд Тръмп също обсъждат наказателни мерки срещу държави, които се отказват от долара за международни разплащания.

Екипът на Тръмп предложи санкции за активно търсене на двустранна търговия в други валути, без да щади дори съюзниците на САЩ. Нарушителите са изправени пред експортни ограничения, мита и такси за манипулиране на валута.

Пробуждане на БРИКС***

Първоначално американските политици, финансови и медийни специалисти се отнесоха пренебрежителни към дедоларизацията. Техният аргумент беше, че сделките с долари представляват приблизително 80% от всички глобални финансови транзакции. Никоя друга валута не може да издържи на конкуренцията на щатската валута, успокояваха те.

Финансовите санкции срещу Русия, въведени след началото на военните действия срещу Украйна в Донбас през 2022 г., обаче, се превърнаха в повратна точка. Тенденцията към дедоларизация се ускори бързо и сега, както някои смятат, вече е необратима.

През май тази година Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН) обяви планове за дедоларизиране на трансграничната търговия и преминаване към местни валути. Това изявление остана до голяма степен незабелязано в световните медии, но АСЕАН е огромен търговски блок от десет държави с общо население от 600 милиона души.

Други мерки за заобикаляне на доларовата система са бартерните сделки. Иран и Тайланд търгуват с храна за петрол, а Пакистан одобри бартерна търговия с Иран, Афганистан и Русия. Китай строи модерно летище в Иран, плащането за което ще се извършва с петрол.

Дедоларизацията е на първо място в дневния ред на БРИКС, който бързо набира последователи и според някои издания, може да се превърне в най-големия икономически блок в света.

До 2022 г. БРИКС имаше няколко ясно дефинирани цели, различни от общото желание да създаде някакъв вид противовес на G7. Но шантажът с доларовите разплащания и замразяването на 300 милиарда долара руски резерви в западни банки дадоха на групата нова цел и стимул.

БРИКС започна като доста странна коалиция. Петте държави основателки (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) са разположени на три континента, имат различни политически структури и икономически системи и са с различни култури. Но те са обединени от желанието да създадат многополюсен свят.

Китай е основният търговски партньор за повечето страни в света. Следователно в известен смисъл е неизбежно страните в двустранната търговия с Китай постепенно да започнат да се отдалечават от долара.

БРИКС се ръководи предимно от икономиката и няма идеологически пристрастия, макар че някои издания като Washington Post са на противно мнение, но вестникът признава, че организацията се фокусира предимно върху икономическото развитие и сътрудничеството. Затова пък Asia Time настоява, че съществуването и етиката на БРИКС се основава на консенсус и реципрочност.

Като най-голям търговски партньор за повечето страни, Китай логично се превърна в икономическия стълб на БРИКС. И докато самият Китай активно се дедоларизира, неизбежно е и основните му търговските му партньори да го последват по един или друг начин.

Петродолар

Властта на САЩ над световната финансова система датира от 1974 г., когато правителството на САЩ убеди Саудитска Арабия да продава петрола изключително в долари. Споразумението последва решението на САЩ през 1971 г. да не спазват златния стандарт. Президентът Ричард Никсън затвори така наречения „златен прозорец“, когато доларите можеха свободно да се обменят за златни кюлчета.

Съединените щати водеха две войни едновременно – войната във Виетнам и войната срещу бедността – и правителството пусна в обращение повече долари и дългове, отколкото може да върне в златен еквивалент. Петродоларът гарантира постоянно глобално търсене на долари.

Споразумението изисква всички страни вносителки на петрол да поддържат резерви в долари. Страните износителки на петрол инвестираха доларови излишъци в американски облигации и държавни ценни книжа, като по този начин осигуриха непрекъснато финансиране на държавния си дълг.

Ценообразуването на петрола в американска валута обвърза цялата световна икономика с доларовата система за разплащане. Петролът представлява по-малко от 10% от световната търговия, но е важен за останалите 90%.

Проблемите с дълга на САЩ

Контролът върху световната резервна валута дава на Съединените щати значителна власт над други страни. Те контролират всички „входове и изходи“ в глобалната финансова система и могат да налагат санкции на всяка страна, която определят за икономически съперник или политически противник.

Освен това, американското правителство може да отпуска заеми на чужди държави в собствената си валута. Международният валутен фонд отпуска пари на страни, които трябва да внасят основни стоки като петрол, храна и лекарства, но нямат долари.

Държавните заеми обикновено са придружени от строги неолиберални условия: икономическо отваряне, приватизация на държавни предприятия и либерализация на финансовите пазари. Резултатите бяха далеч от желаните.

Пакистан, Аржентина и Египет станаха редовни клиенти на МВФ. Техният пример убедително доказва, че държавите рядко постигат просперитет чрез задлъжняване. През април тази година Пакистан получи нов пакет от три милиарда долара помощ от МВФ - това е вече 23-ият (!) от 1958 г. насам.

Но петродоларът улесни финансирането на държавния дълг на САЩ и доведе до наистина разточителни държавни разходи. Още през 1985 г., само десет години след петродоларното споразумение, Съединените щати станаха най-големият длъжник в света.

През 1974 г. държавният дълг на САЩ е 485 милиарда долара или 31% от БВП. Тази година той надхвърли 35 трилиона долара, което вече е 120% от БВП.

Лихвените плащания по националния дълг тази година ще надхвърлят 850 милиарда долара, надминавайки дори разходите за отбрана и социално осигуряване и превръщайки се в най-голямата позиция в държавния бюджет. Без голяма корекция на курса, в рамките на няколко години обслужването на националния дълг ще измести напълно всички други разходни позиции, изискващи годишно одобрение.

Дълговата криза повишава опасенията на САЩ относно дедоларизацията. По-малко потребители на долара означава по-малко купувачи на американски дълг.

Инвеститорите отдавна гледат на държавните облигации на САЩ като на „сигурно убежище“. Те предлагат стабилна възвръщаемост и плащанията са гарантирани от правителството във Вашингтон. Но през последните няколко години инвеститорското търсене на дългосрочен дълг на САЩ беше поставено под въпрос. Ето сигурен знак за проблеми: Доларът и златото, които се търгуваха в тесен диапазон от години, започнаха да се разминават.

Доларът и златото се движеха в тандем до огромните разходи за стимулиране на администрацията на Байдън в разгара на пандемията през 2020 г. Златото спря да расте и доларът отслабна спрямо благородния метал, който в миналото е служил като опора на световното богатство.

Безпокойството на инвеститорите е продиктувано от проста аритметика. Ако САЩ печата долари и натрупа повече дълг, отколкото икономическият растеж оправдава, това неизбежно ще доведе до инфлация. Ако доходността на облигациите е 4%, а инфлацията е 8%, тогава облигациите се превръщат в губеща инвестиция, неизгодна за пенсионните фондове и други инвеститори с дългосрочни задължения.

Пазарът на облигации в САЩ струва 50 трилиона долара: огромна сума по всяка мярка. Но дори тази цифра бледнее в сравнение с номиналната стойност на цялата световна доларова система, която е почти невъзможно да се изчисли точно, но надхвърля квадрилион (1 000 000 000 000 000 или 10 на 15-та степен) долара.

За сравнение, само офшорната сенчеста банкова система се оценява на 65 трилиона долара.

Пазарът на деривати се оценява на 800 трилиона долара.

Пазарът на евродолари**** възлиза на между 5 и 13 трилиона долара.

Дедоларизацията означава, че някои от многото трилиони в обращение по света постепенно ще се върнат у дома. Докато страните преминават към мултивалутна търговия, търсенето на долари непрекъснато ще намалява.

Връщането на долари в Съединените щати не само ще подхрани инфлацията, но и ще намали кръга от потенциални купувачи на дълг. И колкото по-малко са купувачите, толкова по-високи са лихвените плащания и толкова по-бързо расте дългът.

Последна резервна валута

Кандитът за президент Робърт Кенеди-младши предполага, че доларът ще трябва да бъде подкрепен от твърди активи, каквито са златото, среброто, платината. Ако това не бъде направено, щатският долар може да тръгне по пътя на зимбабвийския си колега или аржентинското песо. И двете страни обезцениха валутите си почти до нула. Зимбабве най-накрая премина към обезпечена със злато валута, за да наложи фискална дисциплина.

Дедоларизацията е първото предизвикателство за долара от 1944 г. насам, когато споразумението от Бретън Уудс направи обезпечения със злато долар еталон за всички други валути. Като се има предвид геополитическото напрежение между страните от G7 и БРИКС, „преиздаване“ на системата от Бретън Уудс е изключително малко вероятно.

Вместо това ще видим все повече и повече многовалутни споразумения и в един момент пускането на търговска валута на БРИКС. Паричната единица на БРИКС ще бъде изцяло цифрова, но в същото време подкрепена от активи. С други думи, няма да се издават монети или банкноти, прогнозира редакторът в Asia Times Ян Крикке – бивш кореспондент на японски медии и автор на книги.

Според него, по този начин глобалната финансова система вероятно ще се раздели на три части: базирана на долари система, обезпечена със злато, многовалутни споразумения и валута за търговия, ориентирана към БРИКС. Доларовата система ще съществува заедно с другите две, но самият долар най-вероятно ще стане последната резервна валута в света.

Като цяло резервните валути са реликва от (нео)колониалната епоха. Те облагодетелстват предимно корпорациите и богатите. Една мултивалутна система би била от полза предимно за държавите, като им позволи да си възвърнат паричната и фискална автономия и да поемат отговорност за собственото си бъдеще, обобщава в заключение Asia Times.

*Дедоларизацията е процес на замяна на щатския долар в международните разплащания.

** През 2016 г. The New York Times определи Asia Times като „една от най-известните [англоезични] регионални медии“ за икономиката и политиката на Азия. В момента интернет платформата Asia Times публикува новинарски статии и анализи от много сътрудници, някои от които си противоречат.

*** БРИКС е наименование на група страни с влияние в международната икономика и представлява акроним от имената на английски на основателките на организацията: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка. От 1 януари 2024 година към БРИКС се присъединяват още пет държави: Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

**** Под евродолари се разбира съвкупността от парични средства, деноминирани в долари на САЩ и държани в банки, намиращи се извън територията на САЩ (главно в банки в Европа), извън юрисдикцията на Федералния резерв (централната банка на САЩ), натоварен с издаването на националната валута на САЩ и контрола върху нея. Първоначално терминът се употребява само за щатските долари в европейски банки, но по-късно обхватът му е разширен до всички банки извън САЩ.

Обзорът е публикуван първо на dir.bg.