Ла Ниня вероятно ще увеличи реколтата от соя и царевица, но ще намали добива на желязна руда, въглища, никел, мед

Вероятното завръщане на климатичния феномен Ла Ниня и свързаните с него промени в глобалните метеорологични модели и екстремни температури се очаква да доведат до нова вълна от смущения и нестабилност на ключови световни пазари на стоки, става ясно от публикация на S&P Global.

След неотдавнашното събитие Ел Ниньо, което продължи от втората половина на 2023 г. до началото на 2024 г. и беше едно от петте най-силни регистрирани, Центърът за прогнозиране на климата на Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ изчислява, че сега има 70% вероятност Ла Ниня ще се развие през третото тримесечие на 2024 г. и ще продължи през първото тримесечие на 2025 г., според последната актуализация, публикувана на 11 юли.

Селско стопанство

Анализаторите казват, че ако метеорологичните събития се развият според прогнозите, най-непосредственото и очевидно въздействие ще бъде върху селскостопанските пазари, въпреки че това може да се окаже противоречиво и трудно за прогнозиране.

Анализаторите казват, че Бразилия и Аржентина вероятно ще са свидетели на увеличаване на добивите на соя и царевица, заради повечето валежи, което ще засили експортните позиции и потенциално ще намали цените на тези стоки. Прекомерните валежи обаче могат също да причинят наводнения, да нанесат щети на посевите и да нарушат логистиката.

В Индонезия и Малайзия нарастващото производство на ориз и палмово масло също ще засили експортните им позиции и  ще доведе до потенциално понижаване на световните цени.

Междувременно южните райони на Съединените щати вероятно ще се сблъскат с условия на повече суша, което ще се отрази негативно на добивите на зимна пшеница, памук и сорго. За разлика от това, Средният запад на САЩ може да се възползва от благоприятните условия за производство на царевица и соя, облекчавайки някои предизвикателства пред доставките на вътрешния пазар.

Що се касае за пазарите за добитък, то увеличението на пасищата в Австралия и Нова Зеландия може да а подобри производството на говеждо и млечни продукти, стимулирайки експорта. Обилните валежи обаче могат да доведат до преовлажняване и възникване на огнища на болести, което може да повлияе на цялостното здраве на добитъка.

По аналогичен начин, увеличаването на валежите в Аржентина и Бразилия ще подобри условията на пасищата, което ще допринесе за производството на говеждо и птиче месо и ще увеличи възможностите за износ. Съществува обаче и риск от прекомерна влага, която може да причини здравословни проблеми при добитъка и логистични проблеми.

Анализатори казват, че животновъдите в САЩ може да се сблъскат с намален достъп до фураж, което ще се отрази на производството на говеждо и птиче месо и може да доведе до по-високи цени на месото на вътрешния пазар и по-висок внос.

Метали

Въздействието на Ла Ниня върху световните пазари на метали ще се отрази основно на добива и транспорта на суровини, тъй като минните и транспортните операции в Югоизточна Азия, Африка и Австралия поради проливни дъждове и наводнения са уязвими на такива явления.

В Австралия по-обилни от нормалните валежи и по-голямата честота и интензивност на свързаните с Ла Ниня циклони могат да попречат на добива и износа на ключови минерали като желязна руда и коксуващи се въглища.

Такова въздействие беше демонстрирано за последен път по време на продължителния „троен спад“ на Ла Ниня, който продължи от септември 2020 г. до февруари 2023 г., когато обилни валежи и мащабни наводнения в Нов Южен Уелс и Куинсланд временно спряха добивната дейност и нарушиха работата на  ключови железопътни маршрути и пристанища.

Австралия се падат повече от половината от световните доставки на металургични въглища по море, което означава, че секторът е особено уязвим. Годишният обем на износа спадна с 18% между 2019 г. и 2023 г., а въздействието на Ла Ниня се усложни от слабото търсене в Китай.

Дейностите по добив на желязна руда в Западна Австралия също ще бъдат изложени на екстремни метеорологични явления на Ла Ниня, макар и не в същата степен като въглищната индустрия.

Като цяло въздействието на метеорологичните сътресения върху световния пазар на желязна руда е по-малко ясно поради наличието на значителни запаси в китайските пристанища, които действат като буфер срещу краткосрочни намаления на производството.

Пристанищата и мините за желязна руда в Западна Австралия също редовно спират през сезона на циклоните от ноември до април, което допринася за сезонен спад в тримесечните експортни обеми между четвъртото и първото тримесечия.

Подобна е ситуацията в Бразилия, която е друг водещ износител на желязна руда. Там  началото на Ла Ниня обикновено носи по-обилни от нормалните валежи на север и сухи условия на юг. За операторите на мините, по-силни от нормалните валежи от Ла Ниня са особено проблематични за хвостохранилищата за желязна руда, където водните нива могат да надхвърлят капацитета, увеличавайки риска от катастрофални повреди.

Екстремните метеорологични условия, приписвани на Ла Ниня също увеличават риска от наводнения и свлачища в Индонезия, където добивът на въглища, мед, никел и боксит е без това редовно прекъсва при обилни сезонни валежи.

Ключовите пазари на мед за батерии също са изправени пред повишен риск от прекъсване в по-широк план поради зачестяващите случаи на суша и недостига на вода в Чили. Събитието Ла Ниня през 2020–2023 години кулминира в една от най-лошите суши в историята на Южна Америка, като Чили преживя три години на сериозен недостиг на вода със съответния спад в производството на мед. В периода от 2020 и 2023 г. годишното производство на мед в Чили падна със 7,5%, като производителите се позоваха на по-ниско съдържание на руда и забавянето на големи инвестиционни проекти в допълнение към постоянния недостиг на вода.

Енергия

Въздействието на Ла Ниня върху глобалния енергиен сектор е очевидно от по-рано, както от гледна точка на търсенето, така и от гледна точка на предлагането, тъй като екстремните метеорологични явления нарушават дейностите по производството на петрол и рафиниране, докато по-ниските температури увеличават търсенето на електричество и отопление в някои региони.

Ефектът от страна на предлагането вероятно ще бъде съсредоточен предимно в Атлантическия басейн, където повишената честота и интензивност на ураганите, свързани с метеорологичните явления представляват сериозен риск за енергийната инфраструктура на американското крайбрежие на Мексиканския залив.

Националната администрация за океаните и проучванията на атмосферата прогнозира сезон на ураганите в Атлантическия океан „над средния“  от 17 до 25  бури, които са с имена, от 8 до 13 урагана и от 4 до 7 големи урагана от категория 3 или по-висока. Средно има около 14 бури, седем урагана и три големи урагана на сезон, получили названия.

Крайбрежието на Мексиканския залив на САЩ е критичен регион за енергийните ресурси и инфраструктурата на страната. По данни на Агенцията за енергийна информация, федералният добив на петрол от офшорните зони в Мексиканския залив представлява 15% от общото производство на суров петрол в САЩ, а федерално производство на офшорен природен газ в региона представлява 5% от общия добив на сушата в САЩ. Над 47% от общите мощности на нефтопреработващите заводи на САЩ са разположени по крайбрежието на Мексиканския залив, както и 51% от общите мощности на заводите за преработка на природен газ в САЩ.

В резултат на това Ла Ниня често става причина за по-ниски от нормалните зимни температури в Северна Америка и Северна Азия, което се отразява в краткосрочни скокове в търсенето на енергийни въглища и природен газ.

По SP&Global