ИПИ с четири истории за успех от различните краища на страната - Елин Пелин, Сопот, Балчик, Смолян

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) стартира втората година на инициативата за разпространение, визуализация и анализ на общински данни „265 истории за икономика“ с четири истории, които рядко попадат във фокуса на общественото внимание.

Общинските профили са нова функционалност на специализираната страница на ИПИ, която бе въведена през 2023 г. и която позволява да се види как дадена община се представя на фона на останалите според 30 ключови индикатора, разпределени в шест категории - икономика и инвестиции, пазар на труда, местни финанси, демография, здравеопазване и образование. 

Историите са за община в периферията на София, ключов логистичен център за големи бизнеси у нас - Елин Пелин; община, която в момента се развива ускорено благодарение на военната си промишленост - Сопот; община, която е едновременно туристически център и обект на големи инвестиции в зелена енергия - Балчик; областен център с традиционно високо представяне в сферата на образованието - Смолян.

Елин Пелин: Логистичният Гигант

Елин Пелин се намира в близост до столицата София и използва стратегическото си местоположение, за да се превърне в основен логистичен център. През 2022 г. общината отбелязва високи нива на добавена стойност и чуждестранни инвестиции, което води до ниска безработица и увеличени доходи на населението. Индустриалните зони около Елин Пелин привличат големи компании, които създават работни места и допринасят за икономическия растеж на региона.

Общината е на 19-то място по добавена стойност през 2022 г. с 552 млн. лв., а при съотнасяне към населението тя се нарежда на 8-мо място с по 24 120 лв./човек. За 2022 г., Елин Пелин се нарежда и в челната десетка по преки чужди инвестиции с натрупване (6-то място с 489,4 млн. евро) и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (9-то място с 311 млн. лв.). Високите инвестиции и добавена стойност се отразяват много благоприятно и на пазара на труда, като към 2022 г. Елин Пелин има 13-тата най-висока брутна месечна заплата у нас – 1732 лв. – както и 5-тото най-ниско ниво на безработица – 2,4%.

Добрите икономически условия в общината се свързват и с добро представяне в други направления. Например общината има сравнително висок дял на собствените приходи от общите постъпления в общинския бюджет (27-мо място с 30,9%), въпреки че това се дължи до голяма степен и на сравнително високите данъци върху недвижимите имоти и сделките с тях. Демографският профил на общината също е сравнително благоприятен, предвид сравнително високия дял на населението в трудоспособна възраст и относително ниския дял на населението на 65 и повече години. Естественият и механичният прираст в общината са по-слаби, макар и по-скоро добри, спрямо повечето общини у нас.

От гледна точка на здравеопазване, общината се представя добре – наличността на лекари и болнични легла е по-висока спрямо повечето общини, а на една аптека се падат по 1430 души, което нарежда общината на 18-то място по този индикатор. Образователните резултати на общината също са приемливи – средната оценка на ДЗИ по БЕЛ за 2023 г. е 3,9, което нарежда общината на 75-то място от 265, а средната оценка на НВО по математика в 7 клас е 29,2 точки, което е 87-то най-добро представяне в страната. Елин Пелин е сред общините с най-нисък дял на неграмотните – 0,4% или 26-то място. Образователната структура на населението също е относително добра – делът на населението на 7 и повече години с основно и по-ниско образование е 22,7% (28-мия най-нисък у нас), а делът на висшистите е 21% (39-тия най-висок в страната).

Сопот: Военната Промишленост като Мотор на Развитието

Сопот се отличава с индустриалната си мощ, особено във военната промишленост. Основният работодател в общината е завод за боеприпаси, който не само осигурява работни места, но и генерира значителни приходи. Високата заетост и сравнително високите заплати правят Сопот един от примерите за успешна индустриална община в България.

Добавената стойност в община Сопот за 2022 г. е 268,8 млн. лв. – 44-тата най-висока у нас. Сопот се нарежда на 44-то място и по приходи от износ на нефинансовите предприятия с по 246,1 млн. лв. Инвестициите в дълготрайни материални активи за 2022 г. са по-скромни – 55 млн. лв., като това нарежда общината на 63-то място. Тези резултати звучат на пръв поглед скромни, но са изключително добри, предвид че Сопот е едва 148-та община по население със своите 8375 души според преброяването от 2021 г. Ако разгледаме например добавената стойност спрямо населението, общината се нарежда на трето място през 2022 г. с по 32 388 лв./човек.

Основната причина за силното икономическо представяне е наличието на голям завод за боеприпаси, който печели от резкия скок в търсенето покрай войната в Украйна от 2022 г. насам. Но дори и преди конфликта, наличието на това предприятие има значителна позитивна роля за икономическото благосъстояние на общината. Например пазарът на труда в Сопот е изключително благоприятен – наетите по трудово и служебно правоотношение са 6313 души или 88% от населението на 15 и повече години, вторият най-висок резултат в страната. Това до голяма степен се дължи и на факта, че ежедневно към общината пътуват почти 2900 трудови мигранти (според преброяване 2021 г.), което е признак за притегателната сила на местната икономика. Безработицата в Сопот също е 12-тата най-ниска в страната – 2,8% за 2022 г. Възнагражденията са относително високи, но все пак далеч от лидерите – 1337 лв. брутна месечна заплата за 2022 г., което нарежда общината на 78-мо място у нас.

Сопот се представя приемливо по отношение на демографията. Делът на населението в трудоспособна възраст е 63,6% или 28-мия най-висок в страната. Естественият прираст е -7,1 ‰ (62-ро място от 265). Механичният прираст е едва 0,1%, като това би могло да се обясни с високата ежедневна трудова миграция към общината – голяма част от хората, които имат интерес да работят в Сопот, но не са от общината, решават да пътуват до нея, вместо да се заселят трайно.

Представянето на общината в сферата на здравеопазването би могло да е по-добро. От една страна достъпът на лекари и болнични легла са по-добри от медианните с 456 души/лекар (81-во място) и 9 легла/1000 души (46-то място). От друга, в общината има само две аптеки, т.е. на всяка се падат цели 4150 души, нареждайки общината на 207-мо място. Образователните резултати също са противоречиви – средната оценка на ДЗИ по БЕЛ за 2023 г. е 4,1 (38-мо място), а делът на неграмотните е едва 0,2% (8-мо място). Същевременно средната оценка на НВО по математика в 7-ми клас за 2023 г. е сред най-лошите в страната – 16,8 точки (238-мо място).

Балчик: Туризъм и Зелена Енергия

Балчик съчетава природните си дадености с иновации в областта на зелената енергия. Като туристическа дестинация, градът привлича множество посетители благодарение на своите исторически и културни забележителности, като Двореца и Ботаническата градина. В допълнение, общината инвестира в зелена енергия, което спомага за устойчивото развитие и намаляване на екологичния отпечатък.

Балчик се представя относително добре по всички индикатори в категорията „Икономика и инвестиции“. Добавената стойност за 2022 г. е 200,4 млн. лв. (54-то място), а спрямо населението – 12 602 лв./човек (28-мо място). През 2022 г. преките чужди инвестиции възлизат на 23,6 млн. евро (50-то място), а разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са 93 млн. лв. (38-мо място). Приходите от износ също са сравнително високи – 140,3 млн. лв. (65-то място). В тон с доброто икономическо представяне, и пазарът на труда е благоприятен – безработицата през 2022 г. е 3,9% или 36-тата най-ниска у нас, а средната брутна месечна заплата е 1390 лв. (60-то място).

Като туристическа община, Балчик се откроява със силни местни финанси. Делът на собствените приходи от всички постъпления в общинския бюджет за 2023 г. е 42,8% (9-то място), като при това данъците върху придобиване на имущество и недвижимите имоти не са високи. Обичайно този тип общини имат височки постъпления заради високия брой имоти и сделки с имоти (хотели и ваканционни жилища), както и заради постъпления от туристически данък и от такса за битови отпадъци покрай многото туристически обекти и заведения.

В демографско отношение, Балчик е много близо до медианната община – дяловете на трудоспособното население и на населението на 65 и повече години са съответно 60,6% (125-то място) и 26,9% (136-то място), а коефициентът на естествен прираст възлиза на -11,7 ‰ (145-то място). Същевременно общината се справя отлично в привличането на население, вероятно заради развития туризъм, близостта до голям град и благоприятния климат, като механичният прираст през 2023 г. е 3,8% (27-мо място).

Образователните резултати на общината също са близки до медианата – средната оценка на ДЗИ по БЕЛ е 3,8 (104-то място), а оценката на НВО по математика в 7 клас е 26,7 точки (126 място). Общината е сравнително напред в резултата на зрелостниците по математика – 46-то място, с оценка 3,70, но трябва да се има предвид, че в много общини няма ученици, които да се явяват на този зрелостен изпит. Балчик се представя по-слабо по отношение на неграмотността с дял на неграмотните от 1,8%, който нарежда общината на 178-мо място по този индикатор.

Предлагането на здравеопазване в общината е добро – достъпът до лекари е 47-мия най-висок с 303 души/лекар. Общината също така се нарежда на 20-то място по покритие на аптеки (1446 души/аптека) и на 11-то място по достъп до легла в лечебните заведения (21 легла/1000 души), което се дължи силно развитото балнеолечение в общината.

Смолян: Образование и Култура като Основа на Икономиката

Смолян е известен със своите образователни институции, които играят ключова роля за икономическото развитие на региона. Високото качество на основното и средното образование, както и наличието на културни институции, правят Смолян привлекателно място за живеене и работа. Образованите и квалифицирани кадри допринасят за разнообразието и устойчивостта на местната икономика.

Община Смолян е интересна по две направления. От една страна, тя е областен център, което ѝ дава определена икономическа и административна тежест в региона и предполага нелошо представяне по немалко индикатори, въпреки известната географска изолация от останалата част от страната. Това си проличава в сравнително добрите икономическите резултати – например добавената стойност през 2022 г. е 361,6 млн. лв. (34-то място в страната), като от нея на човек се падат по 10 946 лв. (38-мо място). През 2022 г.  преките чуждестранни инвестиции възлизат на 19,7 млн. евро (56-то място), а разходите за дълготрайни материални активи са 118 млн. лв. (29-то място).

Второто направление е свързано с факта, че Смолян и близките общини се открояват с традиционно много високо качество на основното и средното образование. Зад това стоят много причини  – засилена комуникация между училищата и регионалното управление на образованието, активно участие на родителите в образователния процес, сравнително голям брой учители, които също са добре мотивиран и заплатени, както и високо финансиране за образование.

Резултатите са видими – средната оценка на ДЗИ по БЕЛ и по математика през 2023 г. е 4,3, което нарежда общината съответно на 20-то и 21-во място сред останалите общини на тези два изпита. Седмокласниците в Смолян също се представят добре, като на НВО по математика те изкарват средно по 36,7 точки, с което общината се позиционира на 27-мо място сред 265-те общини. Образователната структура в Смолян също е благоприятна – делът на населението на 7 и повече години с основно и по-ниско образование според преброяването през 2021 г. е 25,1%, нареждайки общината на 49-то място, а делът на висшистите е 13-тият най-висок – 27,5%.

Мащабът на Смолян като областен център се свързва и с добър достъп до здравеопазване. На лекар и на аптека се падат съответно по 201 и 1835 души през 2023 г., нареждайки общината съответно на 19-то и 51-во място по тези показатели. На 1000 души се падат по 11 легла в лечебните заведения – 31-вия най-висок резултат в страната. Естествено, трябва да се има предвид, че високият капацитет от лекари, легла и аптеки до голяма степен обслужва и другите общини в околността.

На фона на добрата образователна картина и добрия достъп до здравеопазване, Смолян има сериозни демографски предизвикателства. Въпреки че е областен център, общината се нарежда едва на 77-мо място по дела на трудоспособното население (62,2% според последното преброяване). Демографската динамика сигнализира, че общината не е достатъчно атрактивна за създаване на семейство или за привличане на жители от други населени места – коефициентът на естествен прираст е -12 ‰ (147-мо място), а механичният прираст е едва -0,1% или 204-тия най-висок у нас. Тези проблеми са съпътствани от известни слабости на пазара на труда – безработицата през 2022 г. се равнява на сравнително високите 6,1% (92-ро място в страната), а средната брутна месечна заплата е 1311 лв. (87-мо място).

Историите на Елин Пелин, Сопот, Балчик и Смолян показват, че успехът на една община зависи от стратегическото използване на местните ресурси и потенциали. Независимо дали става дума за индустрия, логистика, туризъм или образование, всяка от тези общини демонстрира как иновациите и доброто управление могат да доведат до икономически просперитет и подобряване на качеството на живот.