ЕС размахва тоягата и моркова, за да стимулира енергийната интеграция на Югоизточна Европа

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
513
article picture alt description

Източник: 3eNews, архив.

Докато предишните опити за интегриране на пазарите на електроенергия в Югоизточна Европа изглеждаха в застой, сега те получиха нова динамика на фона на колективния натиск за членство в ЕС и задаващото се наказателно мито за CO2. Това коментира днес европейското издание Euractiv.

Югоизточна Европа – включително Украйна, Молдова и Грузия – отдавна се стреми да се присъедини към Европейския съюз, което според избрания председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е в „стратегическите интереси и интересите на Европа за сигурността“.

Но на техническо ниво процесът е бавен. В продължение на почти 20 години базираният във Виена секретариат на Енергийната общност работи, за да подготви енергийните пазари на страни като Черна гора и Албания за интеграция за общия енергиен пазар.

Още по темата

На 3 юли, на годишната неформална среща, организирана в Баня Лука в Босна и Херцеговина, брюкселски експерти дойдоха в града, за да прочетат закона пред събралите се министри на енергетиката и околната среда.

„Договарящите се страни са призовани да ускорят транспонирането и прилагането на Пакета за интегриране на електроенергията без допълнителни забавяния“, сподели заместник-директорът на генерална дирекция  „Енергия“ на ЕС Мехтхилд Вьорсдорфер.

Всички бъдещи членове на общността бяха пропуснали крайния срок през декември 2023 г., за да свържат своите енергийни пазари.

И все пак настроението беше оптимистично – отчасти противоречащо на интуицията, защото масивното регионално спиране на електрозахранването в края на юни съсредоточи умовете върху важността на интеграцията в мрежата и насърчи по-задълбочено сътрудничество.

На 21 юли токът спря в няколко балкански страни, вероятно поради повреда в линията, усложнена от пик на търсенето поради високи температури – оценката на последващото действие беше добавена към дневния ред на срещата в Баня Лука.

За спиранията на тока и енергийните връзки

Присъстващите в Баня Лука показаха „истинска ангажираност“, каза Артур Лорковски, ръководител на секретариата, пред Euractiv.

Освен спиранията на тока, два основни фактора са променили динамиката.

Първо, всички страни от Енергийната общност, с изключение на Косово, сега водят официални преговори за присъединяване към ЕС, което дава на предишния неясен проект „конкретна дестинация“, обясни Лорковски, бивш полски дипломат.

Това доведе до участието на цялото правителство, подобно на изготвянето на дългосрочните климатични планове на региона (Планове „Климат и енергетика“ (NECP). „Това създаде зрялост, която вероятно не е била налице в предишните етапи“, каза Лорковски.

Украйна представи свой климатичен план на 25 юни, а други в региона се очакват скоро – докато плановете на повече от 20 държави от ЕС остават непредадени навреме в Брюксел.

В същото време митото на ЕС за CO2 наречено  Механизмът за коригиране на въглеродните граници (Carbon Border Adjustment Mechanism  (CBAM), ще влезе в сила от 2026 г. – и незабавно ще санкционира износа на електроенергия от Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония към ЕС. Тези страни ще трябва да предават милиони евро всяка година на страните от ЕС под името тарифи за CO2 емисии.

Печалбите от износ на електроенергия помагат за поддържане на ниски цени на вътрешния пазар. Тук „електричеството е човешко право“, обяснява полякът.

Регионът може да отблъсне въздействието на CBAM до 2030 г., но за да направи това, те трябва да интегрират своите енергийни пазари. Вьорсдорфер също се съгласи, че тарифата е ключов фактор за ускоряване на приемането на необходимите закони.

Очертава се въглероден срив

Втората важна точка от дневния ред в Баня Лука беше изправянето на кандидат-членки на ЕС с ключова цена за влизане: строги вътрешни цени на въглеродните емисии.

Когато страна като Молдова се присъедини към ЕС някъде около 2030 г., ценообразуването на въглеродните емисии може да причини нейните енергоемки индустрии да претърпят „въглероден шок“ и да потънат, опасяват се правителствени служители, които са изказали своята загриженост пред медията.

Но въвеждането на цена на CO2 „с общата цел за присъединяване към ЕСТЕ“ остава „ключов аспект“, обясни Даяна Аконсия, директор по международните въпроси в отдела по климата на Комисията.

Така че целта е югоизточните икономики постепенно да се приспособят към ценообразуването на въглеродните емисии – на министрите бяха представени три възможности за избор: цена на CO2 само от производство на електроенергия; включват основни стоки като цимент и стомана, за да съответстват на CBAM на ЕС; или въвеждане на цялата схема за търговия.

Оценките на въздействието за всеки вариант ще бъдат споделени на срещи на заинтересованите страни на 20 септември и 24 октомври, преди окончателните констатации да бъдат представени на официално заседание на министрите на 12 декември.

Междувременно „пълно транспониране“ на рамката за измерване и отчитане – основата на всяка цена на въглеродните емисии, съответстваща на изискванията на ЕС – трябва да продължи, уточнява Аконсия.

Свършен факт?

Не всички страни от Енергийната общност са много щастливи от перспективите за еквивалентни на ЕС цени на въглеродните емисии след десет години.

„Честно казано, смятаме, че ценообразуването на въглеродните емисии като цяло или CBAM не би било необходимо на този етап“, обясни Гетоар Меку, заместник-министър на икономиката на Косово, добавяйки, че малко индустрии са се преместили в неговата страна – което означава, че рискът от „изтичане на въглерод“ е нисък.

Освен това страната му все още трябва да се „консултира с гражданското общество“ по въпроса, отбеляза Меку, като поиска свобода на действие от Брюксел.

Други се оплакват от натовареността, свързана с интегрирането на пазарите на електроенергия – всички кандидат-членки на ЕС бяха помолени да приемат обновяването на пазара на електроенергия в ЕС от края на 2010 г. до края на 2023 г.

Да бъдеш помолен да приемеш „девет директиви и регламенти само за една година... докато Европейският съюз ги прилага повече от десетилетие... е несравнимо“, каза Константин Боросан, държавен секретар по енергетиката на Молдова.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща