Европейските производители на оборудване за зелен водород търсят защита от евтиния китайски внос

Европейските производители на електролизери отново призоваха ЕС да въведе търговски правила, за да попречи на китайските конкуренти да наводнят пазара с евтини машини. Това се прави с аргумента, че индустрията е изложена на риск от колапс по същия начин, по който европейският соларен производствен сектор се разпадна през 2010 г. след приток на евтини слънчеви панели от Китай.

Необходима е защита срещу китайски внос — за който се твърди, че е с цена между една трета и една четвърт спрямо цената на западните електролизатори. Това се получава поради „изкривените условия на игра“ от подкрепяните от държавата компании в Китай и рисковете от създаване на друга зависимост от вноса енергийни продукти. Това е записано в писмо на 20-те най-значими компании, подписали личното документа и адресирали го до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Някои от най-големите индустриални групи в Европа настояват Брюксел да засили изискванията за субсидии, за да ограничи заплахата за производителите на водородно оборудване в региона и да ги защити от евтиния китайски внос.

Те искат създаване на критерии „произведено в Европа“, за да се защити собствената индустрия, тъй като оборудването от китайски производители струва два пъти и повече по-малко спрямо собственото производство на оборудване за водородните технологии, сочат данните на консултантската компания BloombergNEF.

Изпратихме писмото за да подчертаем някои институционални и политически корекции, необходими през следващите пет години, за да гарантираме, че екологичните, климатичните, социалните, икономическите и геополитическите съображения са правилно отразени в законодателството на ЕС, уточняват от Hydrogen Europe.

Европейската водородна екосистема е в добра позиция да допринесе за постигането на целите на енергийния преход и на тези на Пакта за европейска конкурентоспособност за осигуряване на устойчиви, проспериращи, конкурентоспособни и издръжливи европейски икономики. Водородът може да осигури необходимата гъвкавост на нашите възобновяеми енергийни източници и да помогне за декарбонизирането на енергийните и индустриалните сектори, които все още разчитат на изкопаеми горива. За да се материализира това навреме за нашата проверка на реалността през 2030 г., Европа трябва да премине от условното включване на водорода в енергийния микс към сериозно развитие на водородната икономика, обясняват от компаниите пионери в сектора.

ЕС се нуждае от завладяваща, всеобхватна и целенасочена програма за внедряване на водорода с бюджет, график и карта на институционалните и индустриални партньори. Публичните инвестиции трябва да помогнат на европейските индустриални участници да се откажат от инвестициите си в чисти решения и да им помогнат да запазят глобалната си конкурентоспособност. Трябва също така да изградим водородни партньорства, които да донесат обеми и сигурност на доставките и да допринесат положително за целите на ЕС за международно развитие и дипломацията в областта на климата.

Необходима е смела дългосрочна визия и бързи краткосрочни мерки за напредък във версия на #EUGreenDeal, която едновременно ни поддържа конкурентоспособни в световен мащаб, осигурява устойчиви доставки на достъпна чиста енергия и ускорява действията в областта на климата, допълват в писмото си от организацията Hydrogen Europe, обединяваща компаниите в сектора.

Ето и основните искания на индустрията:

- Назначаване на опитен и компетентен изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия, отговорен за чистата индустрия със силен политически мандат за осигуряване на работни места, растеж и стабилност в Европа и осигуряване на производствената база на нашите чисти технологии;

- Създаване на постоянна платформа за координация на политиката между генералните дирекции, отговорни за осъществяването на устойчив и конкурентен преход, за да се улесни по-хармонизираното разработване на политики и да се избегне забавянето, несигурно и разпокъсано законодателство;

- Вграждане в европейските финансови структури на ясна рамка за промишлени инвестиции към „нетна нула“ (декарбонизация, бел. Ред.) на ЕС, независими от и допълващи националните схеми за държавна помощ, за да се подпомогнат рисковите бизнес решения;

- Разширяване на бюджета и обхвата на Европейската водородна банка, за да помогне за намаляване на цените на чистия водород, произведен в Европа, като се възползва от европейските технологии;

- Рационализиране на регулаторната рамка за производството на водород чрез намаляване на административната тежест и преразглеждане на изискванията, свързани с времето и географския релеф, които правят вземането на окончателни инвестиционни решения практически невъзможно;

- Осигуряване на финансиране за по-нататъшно развитие на чисти водородни технологии и тяхното внедряване чрез специални водородни компоненти в Многогодишната финансова рамка, Програма Хоризонт Европа и Фонда за иновации;

- Разработване на необходимата водородна инфраструктура – ​​специален европейски гръбнак от тръбопроводи, в рамките на ENNOH; капацитет за съхранение, който да гарантира гъвкавостта на нашите възобновяеми енергийни източници; мрежа за зареждане с гориво по главните коридори, в пристанищата и на летищата за намаляване на емисиите в транспортния сектор; и свързване на Европа с партньорските държави в съседство;

- Поставяне на водорода в центъра на европейската климатична дипломация, евентуално ръководена от специален пратеник, с меморандуми за разбирателство с трети държави, партньорства със съседните държави и дейности в международни институции и форуми;

-Съгласуване на разходите за емисии на CO2, вградени във вносни стоки и продукти, с местни с преразглеждане на Системата за търговия с емисии и целево разширяване на CBAM (механизъм за корекция на въглерода на граница) в секторите;

- Поетапно премахване на вредните субсидии за изкопаеми горива и пренасочване на тези средства към значими проекти за декарбонизация и чисти технологии.