Европа не свършва, а започва от България – да се възползваме от геополитическото си предимство

България трябва да се възползва от най-ценното си предимство - геополитическото си местоположение. Бидейки на пътя между Европа и Азия, страната ни може да се превърне в транспортен хъб. Развитието на железопътния транспорт, който би могъл да изпълни критериите за въглероден неутралитет, обаче закъсня много, затова пък се работи активно в посока наваксване - това са част от акцентите, които изтъкнаха участниците в панела "Декарбонизация на транспорта и интелигентната мобилност", част от най-успешния форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)".

За четвърта поредна година той се организира от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие започна днес в столичния Sofia Event Center и ще продължи до петък, 28 юни. В дискусиите участват над 165 лектори от 19 страни. 

В панела "Декарбонизация на транспорта и интелигентната мобилност" бе поставен акцент върху стратегическите инициативи в транспортния сектор за намаляване на въглеродните емисии, успешните проекти и тяхното въздействие върху околната среда и икономиката, както и съвместните усилия на правителството, частния сектор и организациите с нестопанска цел за постигане на напредък в декарбонизацията.

Модератор на панела бе Любомир Станиславов, изпълнителен директор на "Аутомотив клъстер" - България, а в дискусията участие взеха служебният министър на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков, евродепутатът Андрей Новаков (ЕНП), Емануил Фунтукис - председател на Управителния съвет на "Аутомотив клъстер" - България, Габриел-Андрей Течера - директор "Корпоративно управление, иновации и развитие" в Transport Trade Services АД, Румъния, и Владислав Атанасов, ръководител на работна група за съхранение на въглероден диоксид в FPPG (Федерацията на работодателите в петрола и газа).

В началото видео обръщение направи Исидро Ласо Балестерос - член на кабинета на еврокомисаря по транспорта Адина Валеан. Той посочи, че редица фактори трябва да се вземат предвид по отношение на Зелената сделка.

Според него България, бидейки на пътя между Европа и Азия, може да се превърне в транспортен хъб. По думите му високоскоростната железопътна връзка ще засили инвестициите и България може да изтъкне ползите от своето местоположение. България обаче трябва да обърне сериозно внимание на инфраструктурата и облекчаването на доставките, трябва да се засилят мерките за безопасност и сигурност, предвид геополитическото положение на страната, което би допринесло за независимостта на веригите за доставки. 

Според члена на кабинета на еврокомисаря по транспорта технологиите в областта на роботиката и изкуствения интелект могат да допринесат към интереса на инвеститорите. Ласо даде пример с Румъния, която развива цялостна инфраструктура в областта на напреднали технологии. Друг добър пример според него е високоскоростната жп мрежа, която се изгражда в Унгария. Той отбеляза и че проектът, който свързва София със Солун, ще засили икономическата свързаност между двете страни, а след изграждането си този маршрут ще стане част от Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-Т).

Ласо отбеляза и че темповете на растеж в индустрията изостават в световната класация, особено по отношение на САЩ. По думите му, освен това България трябва да допринесе за облекчаване на административните фактор. 

Евродепутатът Андрей Новаков се включи онлайн по време на сесията, като посочи, че чистите технологии трябва да бъдат налагани с темпото на едно средно домакинство в Европа. Той смята, че ако има вид транспорт, който може да изпълни критериите за въглероден неутралитет, това е железопътният транспорт. Той посочи още, че България е предприела всички необходими действия за инвестиции в железопътния транспорт. Новата линия от София до Бургас е един от примерите за това, добави Новаков.

Той призова България да се възползва от най-ценното си предимство - геополитическото си местоположение и посочи, че трябва да бъде довършена магистрала "Струма". 

"Надявам се, че колегите в Брюксел са разбрали, че животът изглежда различно вън от техните кабинети. Има причина 85% от товарите в Европа да се движат по пътищата и не можем да си позволим да се държим като с престъпници към хората, които ползват този вид транспорт. Прекомерната амбиция започна да отблъсква иначе умерени хора, които искат този Зелен преход", посочи още Новаков, който се надява и в следващата парламентарна сесия да е част от комисията по транспорт и туризъм в ЕП. 

"Често ми се случва да споря с колеги в ЕП, като ми кажат, че Европа свършва в България. Не, Европа започва от България и трябва да спрем да си поставяме пречки пред собственото ни развитие. Много ми е трудно да обяснявам на колегите и защо проекти, които са на финална фаза, не се реализират, само защото министрите у нас постоянно се сменят. 

Дискусията на място откри служебният министър на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков. Той започна с това, че по Плана за възстановяване и устойчивост България има финансови възможност за модернизация на жп транспорта. Служебният министър е подписал договори за производство на девет маневрени локомотива, които ще бъдат адекватни за композиране. Гвоздейков добави, че тези поръчки се изпълняват от българска фирма и обясни, че другата седмица трябва да стане готов и първият такъв локомотив.

По думите на служебния министър България е подписала и договор за доставка и производство на седем двуетажни влака, като има възможност те да станат 10. България обаче има проблем с доставката на 20 влака, които са за дълги разстояния. Проблемът е провокиран от закона за обществените поръчки, защото времето, в което трябваше да бъде реализирана доставката, мина в жалби, обясни Гвоздейков.

Той посочи, че по ПВУ България реализира и проект за модернизацията и дигитализацията на жп инфраструктурата в България, като добави, че ще бъдат закупени асистенти за над 100 локомотива, както и европейска система за управление на жп трафика.

Гвоздейков представи и активностите в посока развитие на автомобилния транспорт. Според него това трябва да върви "ръка за ръка" с развитието на железопътния транспорт и не трябва да има разделение. По думите му транспортът създава една четвърт от въглеродните емисии и ограничаването на това въздействие трябва да бъде основна мисия. Гвоздейков обясни, че Европейската комисия е дала шанс на България да реализира около 100 млн. лева за зарядни станции по пътната инфраструктура, както и по черноморските пристанища.

Гвоздейков посочи още, че България трябва да започне да мисли за подреждане на товарния трафик на територията на страната. Служебният министър на транспорта даде пример с Видин, където е бил преди седмица. "Направи ми впечатление, че огромно количество трафик е натрупан във Видин и Русе. Очевидно България не е готова за управление на този трафик", смята Гвоздейков. Той обясни, че изграждането на буферни паркинги вътре в страната, където е насочен този трафик, би бил добро начало. 

Министърът отбеляза и интереса от страна на рали спорта към електрическите автомобили. "Скоро забелязвах, че електрическите автомобили навлизат в рали спорта, където се налага производителите трябва да покажат и издръжливост на автомобилите, и подготовката и качествата на пилотите. Тоест, черните новини, че електирческите автомобили нямат бъдеще, не са верни. Щом навлизат в автомобилния спорт, значи този процес е необратим. Вървим към бъдещето, търсейки нови технологии", заключи Гвоздейков.