Експертите харесаха ИНПЕК, но пожелаха връзка между цели и политика, както и средства

България и българската икономика има възможност да постигне амбициозните цели в областта на декарбонизацията благодарение на съществуващите политики, и чрез формиране на дял от 34,5 % от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в енергийния микс, но също така чрез мерките, предвидени в областта на транспорта и в сектор „отопление и охлаждане“.  Това заяви заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов при в рамките на дискусия по отношение на актуализирания Интегриран национален план „Енергетика и климат“ (ИНПЕК), организирана от сп. Ютилитис. Във финалният вариант са отразени и препоръките на Европейската комисия.

Съответно като намаление на въглеродните емисии към 2030 г. се постигат към 82 %, което е в резултат и на други ключови сектори, като например енергийната ефективност.

Детелина Петрова от МОСВ от своя страна уточни, че за периода до 2030 г. целите на България в областта на климата, заложени „Интегрирания план (ИНПЕК)“  са основно в три направления. Първото е по  схемата за търговия с емисии на парникови газове, чиято цел е на европейско ниво и беше увеличена в рамките на пакета „Готови за 55% и в момента е 62 % намаляване на емисиите в сравнение с 2005 г. В сравнение със сценария по ИНПЕК, при допълнителни мерки по схемата за търговия с емисии се предвижда достигане до 80 % на национално ниво.

Второто направление, съгласно регламента за споделяне на усилията, който обхваща секторите пътен транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъците, България трябва да ограничи до 2030 г. емисиите на парникови газове до минус 10 % в сравнение с 2005 г. Има и една по-амбициозна цел, за намаляване до минус 13 % емисиите от парникови газове, която съгласно плана за допълнителни мерки също може да бъде изпълнена, заяви представителят на МОСВ.

Третото направление съгласно регламента, по думите на Петрова включва емисиите на парникови газове чрез поглъщане от сектор земеползване и селско стопанство, където целите за страните членки също са ревизирани и са разделени на две фази. Първата фаза е 2025 г., която залага държавите членки да гарантират баланса, че емисиите от секторите горско стопанство няма да прехвърлят поглъщането от въглеродни емисии. За България към този момент това правило е изпълнено

През втората фаза, която обхваща 2026 г. – 2030 г. държавите членки имат национални цели относно поглъщането и за България тя е за еквивалент от 9718 тона въглероден диоксид, посочи Петрова и поясни, че за тази цел България е много трудна за постигане.

Петрова напомни ангажимента на ЕС по климатична неутралност на ЕС, уточнявайки че първата важна стъпка за постигането на тази цел е намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г. в сравнение с 2005 г. и е залегнала пакета „Готови за 55“.

В началото на 2024 г. ЕК заложи една втора междинна цел за държавите членки за намаляване на емисиите до 2040 г. – с 90 % като тази цел е във връзка с осигуряването на климатична неутралност до 2050 г. Във връзка с по-амбициозна цел за България ще е ключово, при преговорите да има осигуряване на успоредна релевантна рамка. Тоест да се залагат не само задължения към държавите членки, но също така и да бъдат определени и технологично и финансово обезпечаване, което да даде на държавите  възможност за постигането на тази цел, посочи представителят на МОСВ.

В ИНПЕК за пръв път е заложено и постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Заместник-министър Ненов от своя страна очерта визията в ИНПЕК по отношение на енергийната сигурност.

Ключов елемент е осигуряване на диверсификацията на енергийни ресурси. Както е известно вече се осъществява диверсификация на ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй“. Други важни аспекти са газовата инфраструктура, изграждане на Вертикалния газов коридор, залагане на местни източници, каза той. В същото време поясни, че в ИНПЕК, освен развитието на потенциала на ВЕИ се отчита и ключовата роля на вече съществуващите въглищни мощности, но вече с тенденция да постепенното им извеждане от експлоатация през 2038 г. тъй като тяхната енергия също има характер на местен източник. Също така  развитието на нови ядрени мощности и пускането им в експлоатация през следващото десетилетие, очакваното заместване на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“,  които ще трябва да бъдат изведени 2045 г.и 2047 г. съответно.

В тази връзка заместник енергийния министър се спря и на заложеното развитие на системите за съхранение и в частност разработването на двата ПАВЕЦ „Батак“ и „Доспат“, за които вече има сключено споразумение с ЕИБ за предварителни проучвания, „защото това е една от потенциалните възможности за увеличение на капацитета за съхранение“.

„В най-скоро време е пускането на процедура за системи за съхранение по ПВУ за поне 3 ГВтч, които също се очаква да влязат в експлоатация до средата на 2026 г.“, обясни Красимир Ненов.

Представителят на Министерство на енергетиката Александър Давидов от своя страна представи основните цели в частта вътрешен пазар, насочени към засилване на междусистемната свързаност, развитие, модернизация и цифровизация на енергийната инфраструктура и реализацията на пазара на електрическа енергия. Както и на плановете за  модернизация на електроразпределителната мрежа и на цифровизацията според новите изисквания по регламентите.

Както се изрази Давидов, развитието на енергията от ВЕИ ще се понесе основно от разпределителните мрежи, основно – покривните инсталации. Развитието на електроразпределителната мрежа ще трябва да догони това на електропреносната, коментира Давидов. В тази връзка е и амбицията в плана за изграждане на енергийни общности.

Той се спря и на предвидената в ИНПЕК увеличаване на регионалната свързаност и пазарни обединения. Вече имаме такива с Румъния и Гърция и вече се работи със страни като Северна Македония и Сърбия. Същевременно остава поетапното премахване на регулираните цени и либерализация на пазара на електрическа енергия.

Едновременно с премахването на регулираните цени са предвидени мерки за компенсиране на част от енергията за бита, но с друг механизъм. Както и доразработване на механизма за уязвими клиенти, каза още представителят на енергийното министерство.

По думите му, предвижда се подпомагане на развитието на енергийните общности за производство и собствена консумация на електрическа енергия. В актуализирания ИНПЕК е заложено също така, че енергийна общност ще може да се създава и за топлинна енергия. Във финалния вариант на Интегрирания национален план „Енергетика и климат“ се предвижда и разработване на т.нар. Обсерватория за защита на енергийно бедните, което е заложено и в ПВУ, а такава е и тенденцията във всички страни. „Това ще е звено, което ще координира и ще осъществява помощите, с които се предвижда да бъдат подпомагани уязвимите и енергийно бедни  ( по отношение на електрическата енергия).

В сектора на природния газ се залага на развитие на пазара на природен газ чрез диверсификация на източниците.

По отношение на транспорта пък трябва да се формулира, какво е транспортна бедност.

Председателя на АУЕР Ивайло Алексиев от своя страна разви тезата за необходимостта от участие на енергийната ефективност във всички сектори. Като най-труден и с най-голямото предизвикателство той определи транспортният сектор, докато индустриалния е специфичен и ще изисква най-много средства.

В тази връзка, например са  определени национални цели за постигане на 11.6% намаление на потреблението на първична енергия и 10.7% намаление на крайното потребление на енергия до 2030 г. спрямо референтния сценарий 2020.

В рамките на дискусията Мариана Анева от АПСТЕ видя в документа подценено развитието на сектора на вятърната енергия и батериите за съхранение на енергия. По думите й освен това мерките трябва да са стабилни, така че да осигуряват и устойчива регулаторна среда.

Изпълнителният директор на БФИЕК Ивайло Найденов изрази задоволство, че има мерки, насочени в подкрепа на енергоинтензивната индустрия. По думите му обаче е необходимо и съобразяване и обвързване с критериите по NIZA.

Повече прозрачност в актуализирания ИНПЕК, повече сценарии, повече иновативни проекти и повече политики по отношение на мрежите отчете главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков. В същото време, както се изрази той, въпреки че целите са ясни, няма пари. По думите му, освен това липсва връзка между целите и политиките, с които ще се осъществяват. „Целите са ясни, въпросът е, как ги постигаме“, посочи той. Като „приятна изненада“ определи визията за природния газ, а що се отнася до въглищните мощности, постави въпроса как ще стане така, че ще се затварят поетапно до 2038 г. след като няма механизъм за това.

Председателят на Българската газова асоциация Светослав Иванов от своя страна разкритикува сектора за газа. „Липсват цели части“, каза той. По думите му в целия ИНПЕК няма нито едно изречение за газоразпределителната мрежа, която е 6 хил. километра. Той постави и въпрос, защо се говори за либерализация само в електроенергийния сектор, а не и за газовия.

В рамките на дискусията бяха поставени въпроси и за развитието на офшорните вятърни централи. Според експертите от Министерство на енергетиката например, за този сектор няма нужда от специален закон. Изграждането на такива съоръжения може да става по закона за устройство на морските територии.

Въпросът за рециклирането на излизащите от употреба ВЕИ също беше поставен на дискусия, а както стана ясно, МОСВ на този етап вече е стартирало проучване, но само от гледна точка на „много замърсяващи“ отпадъци. Не беше подминат и въпроса за връзката между прогнозното потребление на енергия и евентуалното навлизане на Data центровете, както и по отношение на батериите за съхранение. Вече се формират и нови идеи по отношение на въглищните централи, стана ясно още по време на дискусията.

Както се изрази обаче Калоян Стайков от EMI, ИНПЕК е стратегически документ.

Мариана Янева от АПСТЕ от своя страна коментира, че трите приоритета, върху които следва да се съсредоточат експертите са дългосрочните договори, съхранението на енергия и дигитализацията.  Междувременно дългосрочните договори вече са на масата.

От БТПП пък са на мнение, че големият минус е липсата на енергийна стратегия.