Сергей Цочев, ДП РАО: За да започне проучване за дълбоко геоложко хранилище за отработеното ядрено гориво трябва да има решение на правителството

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
4849
article picture alt description

източник: Bg On Air, архив


Господин Цочев,  Стратегията за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО) мина през обществено обсъждане и вече е на масата. Каква е разликата между съществуващия досега документ и новият ? Доколко важна е стратегията за отработеното гориво от АЕЦ „Козлодуй“ ?

Най-напред, актуализираната стратегия не се ограничава само до 2030 г, а обхваща ОЯГ и РАО – от момента на тяхното генериране, стъпките по тяхното управление и окончателното погребване. Новият документ е по по-подробен и съдържа прогнози за генерирането на всички видове ОЯГ и РАО. Предложен е план-график за изграждане на дълбоко геоложко хранилище за погребване на ВАО и  РАО категория 2б. Направена е финансова оценка на разходите по неговото изграждане. Подобрени са ключовите показатели за изпълнение, с които може да се контролират приетите стъпки и графици за тяхното изпълнение.

Приемането на Стратегия за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци в България е задължение на страната по Директива 2011/70/Евратом, съответно на  Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци. Предложеният за обсъждане документ представлява Национална програма по смисъла на Директивата, приема се от МС и трябва да съдържа общите цели на националната политика по отношение на управлението на ОЯГ и РАО, основните етапи за реализация, начини на финансиране, отговорности и т.н.

Една от бележките по съществуващата стратегия се отнасяше до закъснение в плановете за въвеждане в експлоатация на НХРАО (национално хранилище за погребване на ниско и средноактивни отпадъци). В представения на конференцията (конференцията на Булатом през месец юни т.г., б.р.) доклад беше докладвано, че основните строителни дейности са завършени. Паралелно с някои довършителни дейности (маркировка, осветление, обзавеждане и монтаж на апаратура в някои от сградите) се извършва усилена работа по подготовка на документи, приемателни изпитвания, провеждане на държавна приемателна комисия и въвеждане в експлоатация.

По време на панела за радиоактивните отпадъци, Крис Паркър от Deep Isolation представи т.нар. геологично погребване, но спомена и доста сериозната сума от 3,5 млрд. евро само за изграждане на подобно съоръжение. Това нова технология ли е ?

Сондажното погребване не е нова идея. Новото е развитието на технологиите за сондиране, с които вече има възможност не само за вертикално, но и за т.н. насочено сондиране. Предимствата на такъв подход са възможността за по-дълбоко погребване (в сравнение със съоръженията изкопани по класически, минен способ) и по-ниската крайна цена. В актуализираната стратегия за управление на РАО и ОЯГ е посочена сума от 5 милиарда лева за изграждане на ДГХ. Всъщност в световен мащаб няма въведено в експлоатация хранилище за погребване на ВАО (или директно ОЯГ). Нашата оценка е на основата на разходите за ДГХ във Финландия (предстои въвеждане в експлоатация) и прогнози за разходите в страни, които са напреднали значително в посока изграждане на такова хранилище. На този етап на сондажното погребване на ВАО (ОЯГ) трябва да се гледа като на още една възможна опция, която обаче все още никъде не е приложена.

Какво прави ДП РАО за изграждане на дълбоко геоложко хранилище у нас?

Не сме направили много в тази посока, но и сме много ограничени, защото първата стъпка в тази посока трябва да бъде решение на правителството. Такова решение за сегашното Национално хранилище за радиоактивни отпадъци беше взето през 2005 година, което с две изречения казваше: Министерски съвет реши, че трябва да се строи такова хранилище и го възлага на ДП РАО. Това ни  „отвързва ръцете“, защото всяка такава дейност има нужда от финансиране.

Има ли в двата фонда  достатъчно средства ?

Не. За дълбоко геоложко хранилище изобщо няма средства. Говорим за 5 млрд. лева. Това е втората стъпка, която следва, но тя може би трябва да предхожда в известна степен решението на Министерски съвет.  Първо трябва да се изготви пътна карта, но значително по-подробна от тази, която е в самата стратегия - там е само  една страничка. Става въпрос за много по-голям документ, който в детайли от гледна точка на геолози, сеизмолози, хидролози, химици, физици, строители да може да предвиди във времето, какво трябва да се прави, кои са най-важните неща, както и каква трябва да е тяхната последователност. Освен това трябва да се предприемат и някои законодателни промени.

В Закона за безопасно използване на ядрената енергия ?

Например, Франция, за да стигне до днешното искане за разрешение за строителство на съоръжение за геоложко погребване е приела три отделни закона. Самостоятелни. Те третират материята за дълбоко геоложко погребване. Ние може да вървим по този път, но  като начало трябва да има изменение в Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а впоследствие и в други нормативни документи. В момента финансирането  не е уредено като правна материя и задължения. Хубавата новина е, че тези пари, които изглеждат много, не трябва да се похарчат в рамките на един ден или една година. Това е процес, който трае десетилетия, тези пари ще трябват във времето, но все едно трябва да бъдат осигурени. Трябва да се има предвид, че приходите на АЕЦ „Козлодуй“ през 2022 г. бяха 6 млрд. лв.  Годината беше с неестествено високи цени, надхвърлящи няколко пъти нормалните и оттам скочиха и приходите, но трябва да се тръгне по някакъв път и да се търсят финансиране, експерти, строители, геолози.

Това е изключително експертна територия, от която разбират много малко хора ?

Самият факт, че по време на конференцията на Булатом, в панела за радиоактивни отпадъци  имаше трима студенти, които предложиха проект за изграждане на такова хранилище  означава, че хора могат да се намерят. Вярно, че техният проект до голяма степен копира това, което се прави и във Финландия, и във Франция, но те бяха избрали една българска геоложка среда, бяха  направили серия от модели, проучвания, оценки, които са част от процеса, например поведение на горивото. Ставаше въпрос за директно погребване на гориво, което е с енергоотделяне, което намалява през годините, но е значително към момента на погребване. То трябва да се отчита, да се моделира, каква трябва да е минималната температура на повърхността на контакта с глината и т.н.  Тези студенти бяха направили това. Бяха направили финансова оценка и казаха, че ще струва 1,5 млрд. лв. Това е по един студентски проект, така че в България могат да се намерят хора с течение на времето, ако има добра воля.

Естествено, че тези милиарди трябва да се осигурят. Трябва да се има предвид, че цялата дейност по погребването, когато това се случи, ще е дистанционно-. Това не е нещо, което да се вземе с ръце и да се сложи на едно място. Става въпрос за машини, проектирани специално за тази цел и с дистанционно управление, за роботи. Например, във Финландия, контейнера с горивото с готовия контейнер за погребване се придвижва с мотокар, който се управлява дистанционно. Всичко това са уникални машини, чието проектиране и производство е скъпо. Дори и да бъдат купени те трябва да са адаптирани към конкретния проект. Това струва пари и трябва да сме наясно, че след като развиваме ядрена енергетика вече 50 години този момент за осъществяване на геоложко погребване ще настъпи.

Правилен ли е изразът, че още преди да започнат да се строят нови реактори трябва да се мисли за съхранението на отработеното ядрено гориво?

Трябва да се мисли във всички аспекти, защото първо става въпрос за ниско- и средно активни отпадъци от експлоатацията, за които трябва да има визия, концепция как ще се управляват. Същото е и с отработеното гориво – да има идея дали ще се преработва, дали ще се погребва директно. И да се върви по начертания път. Няма колебание в това отношение. Има международен консенсус, че дълбокото геоложко хранилище в момента е единственото възможно решение на този проблем. Финландия и Франция са много напреднали. В Швеция  предстои начало на строителството.

Финландия строи по една технология, която се казва „Кей Ес Би“, която  е разработена от шведската компания за управление на отпадъците и впоследствие адаптирана към условията на Финландия.. Швейцария също е много напред, въпреки че още не са започнали строителство. Белгия също е много напред. Много са държавите с напредък в тази дейност. Компанията, която изгражда хранилището във Финландия,  регистрира едно дружество,, чиято цел е да споделя и разбира се, да продава опита и технологиите, които те са разработили за тяхното хранилище. Вече има страни, които активно контактуват и работят, защото няма нужда всяка държава да открива топлата вода всеки път и, колкото повече страни работят, толкова по-лесно ще става обмяната на опит за машини, за технологии, които са необходими. Същото със сигурност ще бъде и с Франция, така че при един отворен свят не можем да кажем, че нямаме идея, нямаме хора, не знаем как.  Не е такъв случаят. Има откъде да се вземе опит, откъде да се види, как се случват нещата и в един момент трябва да се направи първата крачка.

Какво ще се случва с хранилището в Нови хан?

Хранилището в Нови хан подлежи на извеждане от експлоатация. То е част от сегашната лицензия и подготвяме тази дейност с идеята, голяма част от отпадъците, които са депонирани там да бъдат извадени, описани, инвентаризирани, да бъде измерена тяхната радиоактивност и разделени по потоци в зависимост от това, как ще бъдат управлявани по нататък. Голяма част от тях подлежат на погребване в Националното хранилище (НХРАО). От 1% до 2 % от Националното хранилище са предвидени за тези отпадъци. Те трябва да отидат в поделението на ДП РАО в Козлодуй, където  ще се поставят в железобетонни контейнери, ще се кондиционират  и ще бъдат погребани. Идеята е да свалим до минимум отпадъците, които се съхраняват в Нови хан и да се извършва поетапно извеждане от експлоатация на тези съоръжения, които вече са освободени с уговорката, че за един кръг отпадъци все още  нямаме решение за това, как да бъдат погребани. Въпреки това твърдото намерение е да ги инвентаризираме, да извършим първоначалното им капсулиране, опаковане, така че да търпят дългосрочно съхранение дотогава, докато се намери крайно решение. Дали това ще бъде чрез сондажно погребване, дали ще бъде дълбокото геоложко хранилище ще се реши. Става въпрос за малки обеми, но отпадъци, които по дефиниция не могат да бъдат поставени в Националното хранилище. Това е съдбата на Нови хан. То ще продължи да функционира с идеята, че новите отпадъци, които постъпват са все по-малко, но трябва да бъдат управлявани. Идеята е, че там горещата камера и подготвителната лаборатория ще продължат да работят в един по-далечен хоризонт. Предстои обаче едно постепенно извеждане от експлоатация и рехабилитация на тези съоръжения и терени. Това ще се случи в следващите години.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща