Излишният капацитет на слънчевата индустрия вече се отразява в изключително ниските цени на соларните панели
Глобалните производствени мощности на слънчевата индустрия теоретично могат да произведат два пъти повече слънчеви панели до 2030 година, отколкото ще бъдат използвани през този период, а голяма част от този „резервен“ производствен капацитет може да се използва за подобряване на достъпа до електроенергия в глобалния юг. Това констатира новият доклад на центъра за анализи Ember Climate. Авторите (Richard Black и Dr Muyi Yang) сравняват потенциала за производство на слънчеви панели със съответните мощности на заводите и плановете за развитие на слънчевата енергетика в света.
В докладът се прогнозира, че ръстът на слънчевата енергетика в света в периода от 2024 г. до 2030 г. ще е от порядъка на 3473 ГВт, а заводите са в състояние да произведат 7130 ГВт слънчеви панели за посоченото време.
Мощностите за производство са се утроили в периода от 2021 г. до 2023 г. и според очакванията, към края на 2024 г. ще достигнат 1100 ГВт/г, а през 2028 г. 1300 ГВт (такива са изчисленията на МАЕ, на чиито данни се позовават авторите от Ember, но е напълно вероятно цифрата да е по-висока). Примерно около 80-85 % от мощностите са разположени в Китай.
Прогнозите за развитие на слънчевата енергетика показват, че около половината от тези мощности ще останат неизползвани. Излишният капацитет вече се отразява в изключително ниските цени на соларните панели.
Според националните цели за развитие на възобновяемата енергия, глобалните мощности за възобновяема енергетика ще възлизат на 7241 ГВт през 2030 г., изчислява Ember. Според прогнозите те могат да достигнат 9513 ГВт до същата дата, което все още е изоставане от колективната цел за 11000 ГВт през 2030 г., определени на COP28.
Според прогнозите на МАЕ, инсталираният капацитет от слънчева енергия в света може да нарасне от 1550 ГВт през 2023 г. до 5023 ГВт през 2024 г. Ако „резервните“ мощности заработят на пълна мощност, то капацитетът от слънчева енергия може да достигне 8855 ГВт, с което ще се надхвърли най-амбициозната цел за развитие на възобновяемите енергийни източници. Както отбелязва Ember, ние не сме в ситуация на свръхпроизводство, а на недостатъчно разгръщане.
Но къде да разположим този допълнителен капацитет за слънчева енергия? В „глобалния юг“, смята Ембър, в Африка, на първо място, където проблемът с достъпа до електроенергия е особено остър. Например в Южен Судан само 8% от населението има такъв достъп.
Как ще се финансират подобни проекти? Ember не формулира едно конкретно решение.