Азербайджан инвестира зелена енергия, но осъзнава, че още дълго ще има нужда от нефт и газ

Баку е родното място на световната петролна индустрия. Символично е, че през ноември в Баку се очакват десетки хиляди делегати за срещата на върха COP29, за да обсъдят бъдещето на нашата планета от гледна точка на изменението на климата.

С тези думи ректорът на азербайджанския университет АДА Хафиз Пашаев откри конференцията, на която Баку посочи акцентите от предстоящото в края на годината домакинство на международния екологичен форум COP29.

Президентът на Република Азербайджан Илхам Алиев присъства на церемонията и отговори на въпросите от журналисти и гости, свързани с визията на Азербайджан за енергийния преход и зеления растеж, развитието на зелени екологични зони в Карабах, вятърните и соларните проекти на Азербайджан, бъдещето на зеления коридор към ЕС и много други. Ето и синтезирана част от изказването на Алиев, преведена от Дир.бг.

"Още преди да получим домакинството на COP29, ние сериозно се занимавахме с проблемите на околната среда и се опитвахме да намалим отрицателното въздействие на изменението на климата", заяви азербайджанският държавен глава. "Всеки може да види тук, особено през лятото, когато хората отиват на плажовете, че морето се отдръпва година след година, което преди никога не е било така. Имало е периоди, когато морето е идвало и си е отивало, но това е било процес, а сега морето само си отива и това е сериозен проблем за околната среда, а също и за търговията. Трябва да прокопаем още канали, за да можем да приемаме кораби. Ако свиването на Каспийско море продължи по този начин, ще се сблъскаме не само с екологични проблеми, но и със сериозни проблеми със свързаността. Защото един от важните проекти, които се изпълняват в момента, Средният коридор, минава през Каспийско море. Така че става дума за различни проблеми. Тук правим много за опазването на околната среда", каза Алиев и даде пример с почистването на Абшеронския полуостров - един от ярките примери е проектът "Белият град", известен преди като "Черният град" (На полуостров и прилежащата му акватория в Каспийско море има богати залежи на нефт и природен газ, които се разработват промишлено от края на XIX век). "Изградихме град в града на територия, която в продължение на десетилетия беше напълно замърсена, част от Баку, която, когато минавахме покрай нея с кола, винаги затваряхме прозорците заради миризмата. Сега той е пример за планиране и изграждане на зелен град", заяви Алиев.

"Баку беше един от най-замърсените градове в света. Имаше изтичане на петрол, имаше петролни разливи, трябваше да похарчим стотици милиони и дори милиарди щатски долари, за да почистим това ужасно наследство, което беше екологична катастрофа. Това, което виждате сега в Баку, или дори не можете да си представите как е изглеждало преди 10-20 години, защото направихме много рекултивации, много почиствания и много екологични инициативи", каза още азербайджанският президент.

Друг пример според Алиев е заливът Бибихейбат, където е сниман епизод от филм за Джеймс Бонд. "Ако гледате този филм, ще видите как е изглеждал. Но сега това е една от най-зелените части на Баку", каза Алиев.

Сега Азербайджан работи и по водните ресурси в Карабах и Източен Зангезур - основните реки, които извират от Азербайджан, се намират точно там. "По време на окупацията арменците просто затваряха язовирите и ни лишаваха от вода през сезона, когато имахме нужда от нея, а през зимата ги отваряха. Така стотици хиляди хектари азербайджанска земя, които трябваше да бъдат напоявани с вода от Източен Зангезур и Карабах, не бяха напоявани. Така че сега се връщаме назад. Сега контролираме водните си ресурси. Планираме да построим няколко големи водохранилища и водни канали не само в тази част, но и в централната част на Азербайджан. Плановете ни вече бяха обявени и наистина това ще ни позволи да спестим всяка капка вода, която сега просто се губи. В старите ни канали имаме загуби от около 30 %, но с модернизацията и новите технологии загубите на вода ще бъдат не повече от 5 %. Що се отнася до трансграничните реки, това е най-голямата грижа, защото не можем да контролираме тази ситуация. Съществуват обективни и субективни причини.

Обективната причина, разбира се, е изменението на климата. В реките има по-малко вода, но в същото време знаем, че по тези реки се изпълняват проекти за хидротехническа инфраструктура, които водят до тяхното плитководие. Същото наблюдаваме например в река Волга, защото Волга е основен източник на Каспийско море. Очевидно свиването на Каспийско море не се дължи на изменението на климата. То се дължи и на това, че Волга не захранва морето правилно, както би трябвало. Така че, разбира се, това е въпрос на многостранно сътрудничество. Със съседите си активно се занимаваме с тези въпроси. Защото ако не предприемем координирани мерки и подходящи стъпки, всички ще пострадаме. Говорейки като цяло по отношение на резултатите, ние сме решени да работим активно с всички членове. Мисля, че имаме добри възможности за това", заяви Алиев.

"Веднага след като получихме председателството, бяхме атакувани от различни неправителствени организации и медии, че за пореден път страна производител на петрол председателства COP. Така че сякаш наличието на петрол е наша вина. А моето послание беше, че не сме виновни за това, че имаме петрол. Вижте как използваме тези ресурси. На първо място, вижте как ги използваме за развитие на страната, намаляване на бедността и справедливо разпределение на богатството, както и за инфраструктура и зелена енергия. Днес, при стабилен добив на нефт и газ, и дори при нарастващ добив на газ, ние развиваме проекти за зелена енергия", каза азербайджанския президент и допълни, че тук важен въпрос са ограниченията, наложени в Европа по отношение на изкопаемите горива. "Виждаме, че тук има някакво противоречие. Вече повдигнахме този въпрос пред нашите европейски партньори. От една страна, Европейският съюз иска повече газ от Азербайджан... Има проекти, свързани с изграждането на интерконектори в Европа. Но в същото време те не ни дават гаранция, че нашият газ ще бъде необходим за дълго време. Така че не можем да инвестираме милиарди само за 5-10 години и след това да не можем да си възстановим разходите", подчерта Алиев.

Що се отнася до съчетаването на зелената енергия и изкопаемите горива, азербайджанския президент заяви, че светът ще се нуждае от изкопаеми горива още много години. "Според мен би било наивно да мислим, че един ден това ще спре. Така че светът не е готов за това. Световната икономика не е готова за това, а индустрията не е готова за това. Затова мисля, че най-добрият начин ще бъде да се създаде синергия и да се върви по еволюционен път, а не да се поставя цел, която не може да бъде постигната", каза той.

"Вече започнахме да правим активни инвестиции в проекти за зелена енергия. През октомври миналата година открихме първата 240-мегаватова соларна електроцентрала, а тази година ще видим церемонията по поставяне на основите на още четири соларни и вятърни електроцентрали с общ капацитет 1300 мегавата. Така потенциалът ни ще стане 1,5 или дори повече. Но това е само началото, защото имаме огромен потенциал от вятърна, морска и сухоземна, както и слънчева енергия, а освен това добавяме и водната. Само в Карабах и Източен Зангезур капацитетът на водноелектрическите централи достигна близо 170 мегавата през последните три години, а това е само началото. По този начин ще заменим голяма част от газа, който използваме за производство на електроенергия, с възобновяеми източници и това е напълно реалистично", съобщи Алиев.

Ако Азербайджан увеличи производството на енергия от възобновяеми източници до пет гигавата, ще може да замени голяма част от природния газ, който използва за производство на електроенергия, каза още Алиев. "Можем да постигнем целта си, която е свързана с процента на възобновяемите енергийни източници, за още по-кратък период от време. И, разбира се, синергията тук е, че газът, който спестяваме, като не го използваме в електроцентралите, може да бъде изпратен в Европа, която се нуждае от него и ще продължи да се нуждае. Но не само Европа ще има нужда от него, тя ще има нужда и от допълнителни зелени енергийни източници... Както знаете, кабелът за зелена енергия от Каспийско море до Черно море и след това надолу до Европа сега е в последната фаза на предпроектното проучване. Веднага щом предпроектното проучване бъде готово, ще започнем и вече обсъждаме на практика възможностите за свързване на този кабел с Централна Азия. Всъщност това, за което говорим сега, е, че разширяваме този проект. Защото той започна като черноморски кабел от грузинското Черно море до румънското черноморско крайбрежие. Разширихме го до Каспийско море, а сега го разширяваме още повече до Източното Каспийско море, до Казахстан.

Като се вземат предвид инвестиционните проекти в Казахстан и Узбекистан за възобновяеми енергийни източници, в сравнително кратък период от време ще има не енергиен дефицит, а енергиен излишък. Пътят на износа ще бъде отново през Азербайджан и по-нататък към Европа. Всички тези въпроси са тясно свързани с геополитиката и регионалното сътрудничество. Азербайджан винаги е отделял енергийните проекти от политиката, но в същото време ги е интегрирал само в положителен смисъл. Всички наши енергийни проекти водят до сътрудничество. Днес, ако погледнем към страните, заобиколени от Южния газов коридор, ще видим, че някои от тези страни не поддържат лесни отношения. Но тези проекти обединяват. Това е общ интерес. Това е ситуация, от която печелят всички. А енергията всъщност води до мир. В историята знаем, че петролът е водил до войни и кръвопролития. Сега ние променяме парадигмата.

COP29 е резултат от мирен процес. Всъщност, въпреки че този път основната тема ще бъдат финансите, като страна домакин можем да добавим допълнителен дневен ред и една от тях - ще има няколко, но - една от тях ще бъде мирът", каза още азербайджанският президент.