Появи се нов проблем за зеления водород: Проектите остават в риск заради високите лихви

Водородните проекти, нужни за декарбонизацията могат да бъдат застрашени поради високите лихвени проценти за финансиране. Това обясняват в свой скорошен анализ на изследователската компания Wood Mackenzie. Лихвените проценти се повишиха от така наречената „нулева ера“ след финансовия срив през 2008 г., като през 2023 г. се наблюдава „най-агресивният цикъл на пешеходен туризъм от 40 години“, отбелязва WoodMac.

Междувременно структурните тенденции, които стимулират инфлацията – като пренареждане на световната търговия, деглобализация и преместване на производството в името на веригата за доставки или енергийната сигурност – стават все по-интензивни. „Въпреки че инфлацията спадна към целите на централните банки от около 2%, процентите може да не се понижат толкова далеч или толкова бързо, колкото пазарите очакват“, добавя изследователската фирма.

Чистата енергия в по-широк план, включително възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия, се очаква да се бори с по-високи разходи за заеми, като се има предвид, че тези проекти са капиталоемки и имат по-високо съотношение „задължение“ или дълг към собствен капитал от петрола и газа. Данните на WoodMac показват, че секторът на електроенергията и възобновяемите енергийни източници е отбелязал увеличение на среднопретеглената цена на капитала от по-малко от 2% до близо 4% от 2021 г. до 2023 г.

Въпреки това WoodMac подчертава, че водородът и други зараждащи се технологии като улавяне и съхранение на въглерод ще бъдат особено силно засегнати от инфлацията. „С техните забележителни нива на капиталови инвестиции и висока капиталова интензивност, тези проекти са застрашени на фона на по-високи лихвени проценти“, предупреждава изследователската фирма.

„Капиталовата интензивност на водорода варира значително според проекта, като капиталовите разходи варират от 20% до 75% от общите разходи. При по-висок капиталов интензитет увеличението с 2 процентни пункта на лихвените проценти повишава изравнената цена на водорода с около 10%.“

Докато изследователската фирма отбелязва, че най-голямото препятствие за разработването на H2 проект е липсата на пазар днес, то също така предупреждава, че по-високите лихвени проценти ще засегнат както по-малките разработчици, които вече се борят за достъп до дълг, така и „по-големите, кредитоспособни емитенти, които разчитайте на нисколихвен ливъридж, за да направите проектите привлекателни за акционерите“.

Друг потенциален проблем за водорода е неговият относителен риск. WoodMac отбелязва, че чистата енергия като цяло може да осигури дълг на по-ниска цена от сектора на петрола и газа или металите и минното дело, въз основа на механизми за намаляване на цените и риска при изтегляне, като споразумения за закупуване на електроенергия или наличие на субсидии.

Въпреки това, въпреки че WoodMac не коментира изрично възможността за банкиране на водорода, като нова технология може да се бори да осигури същите условия като възобновяемите енергийни източници и енергия поради технологичния риск.

Изследователската фирма също предупреждава, че високите лихвени проценти също могат да изложат на риск държавните субсидии.

„С повишения дълг и по-високите лихвени проценти разходите за обслужване на дълга на правителствата се увеличават“, отбелязва WoodMac. „Това изтласква други държавни разходи и може да ограничи усилията за преход чрез намаляване на подкрепящите субсидии и данъчни стимули или намаляване на преките публични капиталови инвестиции в нисковъглеродна икономика.“

Китай е изтъкнат като пример, където въпреки че централното правителство прекрати субсидиите за нови мощности за възобновяема енергия през 2022 г., неговите наследени плащания на субсидии за сектора са нараснали от 40 милиарда йени (5,5 милиарда долара) през 2022 г. до 100 милиарда йени през 2023 г. „Към 2021 г. , просрочените задължения по субсидии възлизаха на 400 милиарда RMB, тъй като отговарящите на условията проекти надхвърлиха наличното финансиране.“

WoodMac също така отбелязва, че в САЩ $1 от всеки $7 държавни разходи отиват за лихвени плащания - и Законът за намаляване на инфлацията вече е определен да възлиза на общо $1,8 трилиона субсидии само за енергийния сектор до 2050 г. "Бюджетните компромиси са реалност", обясняват анализаторите в доклада.

Изследователската фирма призовава правителствата да гарантират, че субсидиите се разпределят ефективно там, където ще имат най-голямо въздействие, да подкрепят въглеродните пазари и да мобилизират финансиране за климата, като например като позволят на централните банки да предлагат заеми с преференциални лихви на търговските банки, ако парите се използват за зелени инвестиции.