Приемането на България в еврозоната ще повлияе положително на българската икономика

Присъединяването на България към еврозоната ще повлияе положително на българската икономика и ще бъде двигател за ускоряване на реформите, стана ясно по време на бизнес конференцията "Заедно към успеха: Стабилна финансова екосистема и пътят на България към еврозоната", организирана от Асоциация на банките в България.

По време на форума участниците се обединиха около идеята, че приемането на България в еврозоната ще се отрази положително на благосъстоянието и достигането на европейските стандарти на живот.

„Присъединяването на България към еврозоната и към втората най-използвана валута в света е дълго чакан процес. Той ще повлияе положително на икономиката на страната ни и ще бъде двигател за ускоряване на реформите и повишаване на благосъстоянието“,  коментира Петя Димитрова, председател на УС на АББ и добави: „Ползите за гражданите и фирмите ще бъдат не само от гледна точка на намаляването на трансакционните разходи, но и чрез подобряване на инвестиционната среда, активизиране на местните и чуждестранните инвестиции, със засилена инвестиционна дейност, която се очаква да подпомогне заетостта”.

Тя допълни, че това със сигурност ще се отрази положително и на кредитирането, ще открие много допълнителни възможности, а сред тях и за развитие на капиталовите пазари в България: „Давам конкретен пример - в момента банките държат 12% от депозитите под формата на минимални задължителни резерви в БНБ, което е над 16 млрд. лева. В еврозоната минималните резерви са 1%, а ЕЦБ плаща 4% лихва върху свръхрезервите. Разликата се явява скрит допълнителен годишен данък от над 600 млн. лв., които отиват в държавата през БНБ“, обясни председателят на УС на АББ.

Петя Димитрова, председател на УС на Асоциация на банките в България

„Банките кредитираме разумно и отговорно. Ясно видимо е, че ръстът на потребителските и ипотечни кредити е сравним с ръста на доходите, както и с ръста на БВП. Ако погледнем данните за размера на средната работната заплата, ще видим, че за последните 10 години тя се е увеличила 2.7 пъти, а минималната 3 пъти, което е повече от нарастването на потребителските и ипотечните кредити – по-високите доходи на домакинствата са достатъчни за обслужване на повечето кредити, които те са взели“, посочи още Петя Димитрова. По нейни думи няма основания за очаквания, че лихвените проценти могат да се повишат с въвеждането на новата валута.

Петя Димитрова акцентира, че подготовката, освен времеемка, е и много скъпа – общата сума, която банките се очаква да изразходват за въвеждането на еврото – за обмяната на парите в обръщение, както и за необходимите промени в техните информационни системи и осведомителни кампании, ще възлезе на между 300 и 400 млн. лв. Петя Димитрова обясни, че с членовете на Асоциацията на банките в България планират да проведат разяснителна кампания сред гражданите, за което разчитат и на съдействие от институциите, за да обяснят всички ползи от приемането на еврото, което ще подобри значително бизнес средата.

„Асоциацията на банките в България и БНБ имат обща визия за кампанията по приемане на еврото – смятаме, че ефективната комуникация и подготовката около техническите изисквания са ключови за плавния преход при въвеждане на еврото“, коментира Петър Чобанов, подуправител, ръководител на управление „Банково” и член на Управителния съвет на БНБ и допълни: „Ако има система в българската икономика, която вече е в еврозоната, от гледна точка на изисквания, регулации, добри бизнес практики и поведение, това е банковата система. Тя е модел за стабилност и растеж“.  

„Влизането в еврозоната няма да доведе до конкретни промени в кредитирането, но банките трябва да финализират проекти и инвестиции в 3 основни направления: двойна визуализация на системите, което ще даде на клиентите буферен период от време, в който ще могат да разплащат и в двете валути; обслужване на държавните плащания, за да се гарантира, че няма да има забавяне в преводите и обмяната на парите в обръщение“, коментира Цветанка Минчева, заместник-председател на УС на АББ. Тя насърчи клиентите да изберат да внесат парите си в банките, тъй като средствата по сметките ще бъдат автоматично превалутирани.

Цветанка Минчева допълни още, че банките са ключов партньор на гражданите, бизнеса и на държавата в процеса и затова те имат отговорност да са подготвени още преди да има политическо решение за присъединяването на България към еврозоната.

„По време на процеса, банките ще инвестират допълнителни средства в отличната подготовка на служителите си, както и в добрата информираност на клиентите за ползите от приемането на еврото“, коментира Тамаш Хак-Ковач, член на УС на АББ.

Тамаш Хак-Ковач представи и основните приоритети в работата на Асоциацията на банките в България, сред които споделяне на знание и експертиза, развитие на технологии и иновации, подобряване на клиентската удовлетвореност и създаване на банкови услуги с висока стойност, фокус върху устойчиво развитие, ESG практики и регулативни промени.

„Основният фокус на Асоциацията на банките в България е да подпомогне просперитета на българското общество и икономика, като работи в партньорство с медиите и институциите. Като Асоциация, искаме да обединим нашите знания и ресурси и стимулираме иновациите в областта на финансите и плащанията“, допълни Тамаш Хак-Ковач.

Тамаш Хак-Ковач подчерта в изказването си и три важни факта за българската банкова система, които са повод за гордост  – тя е с най-високата капиталова позиция в ЕС, осигурява най-достъпните ипотечни кредити в Европа, за да могат хората да подобрят качеството си на живот, и също така предоставя най-високо ниво на достъп до банкови услуги чрез големия брой банкови клонове и банкомати, защото това е очакването на пазара.

Участие в конференцията взе и Методи Методиев, зам.-министър на финансите. Той подчерта готовността на Министерство на финансите да работи в сътрудничество с АББ и БНБ по пътя към еврозоната.

Той беше категоричен, че от 2018 г. насам има политически консенсус за присъединяване на България към еврозоната и вървим с ускорени темпове в тази посока.

„Пред нас стоят три ключови аспекта – да работим в посока да покрием критерия за ценова стабилност, технологичната подготовка и финалното оформление на Закона за въвеждане на еврото“ , обясни Методи Методиев.