Как гората би дала шанс за енергийни дейности в комплекс „Марица изток“ посочи бивш зам.-министър

Доц. Георги Костов: Земеделието осигурява прехраната, а гората – всичко останало и земеделието, но някой трябва да го разбере

Климат / Климат / Екология
Ива Иванова
2137
article picture alt description

Доц. Георги Костов, зам.-ректор, Лесотехнически университет.

Ако направим национална инвентаризация на горите, ще покажем по-голямо задържане на въглерода и оттам биха се вдигнали полагаемите квоти за емисии на Българя. Това е шанс да запазим част от енергийните места, примерно в комплекса „Марица Изток“  и така няма да сме принудени да ги затваряме веднага и да плащаме квоти. Това каза зам.-ректорът на Лесотехническия университет доц. Георги Костов пред Dir.bg  в навечерието на настоящата „Седмица на гората“.

Енергетиката е най-заинтересована, смята той. Според обяснението му, чрез горската инвентаризация ще се повиши т.нар. национално референтно ниво на въглеродните квоти, което се определя веднъж на 10 години и е силно подценено у нас, а по-високото референтно ниво позволява компенсиране на повече наши икономически дейности. В момента емисиите, които се поемат от нашите гори запълват на над 90 % емисиите от земеделието и затова ние не плащаме глоби за земеделието. Така че, инвентаризацията на горите би дала възможност да покриваме и част от емисиите на енергетиката, убеден е доцентът лесовъд и бивш зам.-министър на земеделието.

Още по темата

Скритият потенциал

Нещо, на което не обръщаме внимание, но което в момента представлява икономически интерес на световно ниво, са нещата, свързани с отлагането на въглероден диоксид (СО2) в дървесината в нашите гори, обърна внимание доц. Костов.  Парижкото споразумение и Зелената сделка създават пазар на емисии и съществуването на фосилните горива е поставено под въпрос, ако няма компенсиращ механизъм, който да прибере отделяния въглероден диоксид.

Горите са най-сложните и единствените системи, които задържат трайно въглеродния диоксид - само 1 куб. м. дървесина задържа около 2 тона СО2, посочи той и подчерта: „1 тон дървесина в сухо състояние е равен на 3.8 тона СО2, защото въглеродът е задържан, а кислородът е дошъл да го дишаме и да оправи въздуха“.

Затова, продължи експертът - когато отрежем едно дърво, ако го изгорим, ние връщаме този СО2 в атмосферата, но ако го вложим в мебели, в индустрия, в строителство, както цели стратегията на ЕС за горите, тогава ние запазваме този СО2 много дълго време задържан. „В Стратегията на ЕС 2030 се казва –  дайте да опазим биоразнообразието, но второто, което се казва е: Нов европейски БАУХАУС. Европейски баухаус означава замяна на цимента и желязото, които са енергоемки, с дървесина и това е изключително важно“, добави той.

Проблемът с намаляващия прираст на горите

Защо в последните години сме свидетели на спад в прираста горите - нещо, което не се е случвало от повече от 60 години и защо излезлият наскоро секторен анализ препоръчва не консервация, а сеч, обясни доц. Костов. По думите му, нашите гори намаляват своя прираст, защото достигат пика в своето развитие и остарявайки,  губят възпроизводствени функции. Когато достигне възраст над 150 години, гората става силно уязвима. В момента средната възраст на нашите гори минава 60 години, но половината от горите ни – 49% са издънкови – по османско време са изсичани и възобновявани чрез издънки. Това означава, че кореновата система на тези дървета е много стара. Тези остарели гори се нуждаят от активно изсичане и трансформация в семенни, категоричен е доц. Костов.

Той посочи какво ще се случи, ако не го направим сега – горите захрастяват, но най-страшното е, че заради климатичните промени тази суха маса, която се натрупва, при екстремалните проявления на климата, води до лесни пожари. Складовете на Лукойл са с огради и с осветление, но горите, където има много повече горивно вещество  - 780 – 800 млн. куб. м. дървесина, не са така, изтъкна доцентът и посочи как можем да се предпазим –  като намалим горивното вещество на рисковите места, поне по земята – това, което е паднало, това, което е захрастено.

Гори – инвалиди?

„Здравата гора ни дава всичко, но сме на път да превърнем нашите гори в инвалиди“, констатира доцентът и припомни, че лесовъдството е възникнало, когато хората са осъзнали, че ресурсът „гора“, който е възобновяем, но и краен, трябва да бъде контролиран и възобновяван постоянно. Експертът е категоричен, че са нужни проактивни действия и непрестанно поддържане: „Виждаш, че е много гъста гората – намаляваш гъстотата, защото иначе ще падне цялата; виждаш, че има опасност да се запали – намаляваш горивното вещество; виждаш, че е остаряла и все още има семена – възобновяваш я, за да се появи млада гора и взимаш старата дървесина“.

По ред причини, вече стана обществено укоримо дори да кажеш, че трябва гората да се стопанисва активно, сподели бившият земеделски зам.-министър. Като доказателство, че горската колегия, въпреки упреците се справя, той изтъкна, че 57% от горите на страната са в „Натура 2000“, което означава, че нашите площи са със запазено биоразнообразие. Доц. Костов, обаче не е привърженик на тезата, че щом досегашното стопанисване не е попречило да се запази биоразнообразието, значи не трябва да го променяме.

Неправилни са, според него, вижданията, че щом горите са в „Натура“, би трябвало да ги обявим за абсолютно защитени и да не правим нищо в тях. „Точно обратното - трябва да се съчетае опазването на биоразнообразието с работата в тези територии“, категоричен е доцентът. „Ние все по-трудно опазваме и защитаваме защитените природни територии и местата за рекреация“, сподели той, визирайки Витоша, особено долната част, която е залесена.

Една четвърт от горите ни са изкуствено създадени

Една четвърт от горите в България са създадени чрез залесяване - боднати са фиданки или са посети семена с ралото още от 1925 г. насам, когато възниква „Седмицата на гората“ и после 50-те и 60-те години на миналия век стават години на масови залесявания с активното участие на местното население, разказа доц. Костов.

„Но тези залесени гори вече минават своя пик, те не са толкова дълговечни, както естествените гори“, посочи той и отбеляза, че част от залесяванията са били само за да се възстанови почвата и след това да си дойдат местните видове. „Ние имаме борове даже на морето, където нямат място – те са планински видове. За кратко време могат да съществуват – създават почва и трябва да бъдат сменени с местните широколистни“, отбеляза доцентът.

Той добави, че това се наблюдава и на Витоша: „Започнаха да остаряват бързо и да изсъхват дърветата, местните хора не позволяват да се секат… Ние може да не ги изсечем, но ще изгорят и кой печели от това – индустрията, държавата, която е собственик на терена или местното население – никой“.

Недооценените дарове на гората

„Гората не е само дървета, а и всичко друго – почва, въздух, вода, кеф, ландшафт, гледка, от които имаме всички полза“, изтъкна доц. Костов. Горските екосистеми допринасят за основни услуги за икономиката и обществото като филтриране на въздух и вода, поглъщане и складиране на въглерод, регулиране на климата и водния отток, защита срещу наводнения и горещи вълни, противоерозионно действие, осигуряване на храна и отдих.

„В България, ние плащаме, за да си купим дърва за огрев, да си купим дъски, но не плащаме по никакъв начин за всички останали услуги, които получаваме от горите и които не идват даром от Господ. Те идват от факта, че в горите се инвестира, за да се поддържат такива и това са – сравнително чистият въздух, добре запазената природа и ландшафти, питейната вода, условията за рекреация и пр.“, коментира доц. Костов.

Проблемът е, продължи той - че за да имаш услугите от гората, тя трябва да е здрава, а за да е здрава, трябва да се поддържа. Докторите ни казват – превенция, профилактика и тогава оставаме здрави. Лесовъдите също казват – превенция, със съответните мероприятия.

Държавната политика

Многото изисквания и очаквания към гората, в даден момент ще доведат до това, че определени горски територии, за да ги държим горски, за да ги държим здрави, ще трябва да субсидираме дейностите за поддържането им, защото са неефективни по друг начин, каза доц. Костов. „Защо стои така Витоша – защото е неефективно да ходим да събираме едно по едно дърветата и да пипаме внимателно, така че да изглежда приятно за туристите. Неефективно е и някой трябва да помогне. Това е държавата“, посочи той и изтъкна, че ББР няма нито една програма за подпомагане на предприемачите в горите.

Като бивш зам.-министър, той е убеден, че няма министър на земеделието, независимо как ще се казва той, който ще отдели от програмата за селските райони и няма да даде на земеделците, а ще даде на дърводобивници. Това трябва да бъдат целеви средства, категоричен е доц. Костов и обясни защо: „Тъй като земеделието осигурява прехраната в стратегически момент, обаче гората осигурява всичко останало, осигурява и земеделието, но някой трябва да го разбере“.

Горските имат възможност да правят пътища, но също така държавата може да се намеси, защото парите на горските не достигат, отбеляза още Костов. В държавните гори пътища се строят чрез т.нар. фонд „Инвестиции в горите“ – като се отсече 1 куб. м. дървесина, се удържат между 5 и 15 лв., които се събират в този фонд и се използват само за строителство на горски пътища и за залесяване, ако примерно е изгоряла някъде гора или лед или вятър я е бутнал. Но тези средства не достигат, тъй като преди 40 години се спря строителството на нови пътища и до 2010 – 2011 нямахме пари за горски пътища. Сега това изоставане не може да се навакса, добави той.

Според него, трябва да бъдат подпомогнати горските предприемачи и за машините. „Сега, ако отидете на полето и виждате невероятни машини – всички те бяха закупени по програмата за селските райони с помощи. За съжаление, подобна помощ не беше дадена на горските предприемачи, поради което паркът им е много остарял“, посочи доц. Костов. „Една нова машина, среден клас, струва колкото 1 комбайн, но кой може да отдели тези средства, освен ако не ползва преференциален банков кредит“, изрази недоумение доц. Костов.

Той отбеляза, че държавните предприятия са ограничени по отношение на дърводобива: „Те не могат да извършват подобна дейност по закона, тъй като когато се приемаше Закона за горите, държавните предприятия бяха ограничени да не извършват тази дейност, която беше вече в честни ръце – да не вземат хляба на частниците“.

По мнението на доц. Костов, има инструменти, с които да бъде подпомогнат сектора. „Много се радвам, че ЕК започна да проявява гъвкавост под натиска на многото протести, които виждаме в Брюксел и променят селскостопанската политика, защото в земеделието нещата са до голяма степен подобни – рискови. Аз се надявам, че те ще проумеят, че гората, като основен ценообразуващ фактор, също се нуждае от подпомагане“, заключи той.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Климат / Екология:

Предишна
Следваща