Какви са набелязаните секторни цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2040 в ЕС?

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2371
article picture alt description

Източник: needpix.com

Институт за енергиен мениджмънт

На 6 февруари 2024 г. ЕК публикува съобщение заедно с оценка на въздействието относно целта на ЕС за климата за 2040 г. ЕК препоръчва цел за 90 % нетно намаляване на емисиите до 2040 г. Очаква се действителното законодателно предложение да бъде внесено от бъдещата ЕК и съответно ще е необходимо преразглеждане на Закона за климата. Когато бъде одобрено (трябва да премине през процедурата за съвместно вземане на решение), то ще закрепи в закона (което означава, че е правно обвързващо) целта за 2040 г.

ЕС вече има задължителни закони за 2030 г. (55 %) и за 2050 г. (неутралност по отношение на климата). Целта за 2040 г. има за цел да осигури предвидимост за заинтересованите страни и инвеститорите за периода между 2030 и 2050 г.

Евроелектрик публикува първоначален анализ на целите на ЕК и как те ще бъдат постигнати.

Още по темата

Кои са основните елементи на съобщението, които са от значение?

  • ускоряване на електрификацията на крайните потребители, за да се намалят техните емисии (50 % електрификация до 2050 г., при 22,8 % в момента)
  • проправяне на пътя за почти декарбонизиран енергиен сектор до 2040 г. (възобновяемите енергийни източници, допълнени от ядрената енергия, ще съставляват 90 % от производството на електроенергия до 2040 г.);
  • подновен акцент върху улавянето и абсорбирането на въглероден диоксид за справяне с технологичните и остатъчните емисии (тук Комисията залага на една до голяма степен недоказана технология)


Цел от 90 %, но какви още варианти са анализирани в оценката на въздействието?

Въз основа на критериите, анализирани в оценката на въздействието (намаляване на емисиите на парникови газове, икономически последици и т.н.), 90 % се считат за оптимално число. В оценката на въздействието бяха разгледани три варианта за 2040 г:

Вариант 1, намаляване на емисиите с до 80 % в сравнение с 1990 г.

Вариант 2, намаление с 85-90 % в сравнение с 1990 г. (настоящата траектория)

Вариант 3 – намаление с 90-95 % в сравнение с 1990 г.

Вариант 3, най-амбициозният сценарий, предполага внедряване на „нови“ (т.е. недоказани) технологии като водород, произведен чрез електролиза, улавяне на въглерод и използване на промишлено отстраняване на въглерод между 2031 и 2040 г. Вариант 1 оставя внедряването на тези технологии за десетилетието на 2040-те години.

Колко ще струва?

В оценката на въздействието се посочва, че средногодишните инвестиции в енергийната система, с изключение на транспорта, ще трябва да се увеличат до около 660 милиарда евро годишно в периода 2031-2050 г. Това представлява увеличение в сравнение с периода 2011 – 2020 г., като ще нарасне от 1,7 % от БВП на 3,2 % през 2031 – 2051 г.

Следва да се отбележи, че по отношение на инвестициите може да очаква изместване на общите разходи от оперативни (свързани с покупката на изкопаеми горива) към капиталови разходи.

Какво е новото спрямо други документи на сегашната ЕК?

Увеличена траектория: ЕК препоръчва цел от 90 % като това представлява леко увеличение на амбицията. При прилагане на линейна траектория между 2030 г. и 2050 г. това би довело до 75,5/78,5 % намаление на емисиите през 2040 г..

Според ЕК прилагането на съществуващите политики вече би довело до 88 % намаление на емисиите. Следователно това се счита за базов сценарий. Този подход означава, че тежката работа ще бъде свършена в периода до 2040 г.

Улавяне и отстраняване на въглероден диоксид: Улавянето и поглъщането на въглероден диоксид заемат по-значимо място в сравнение с предишните стратегии, като ЕК посвещава отделно съобщение на управлението на въглеродния диоксид в промишлеността. Във всички сценарии ЕК залага много на технологии, които все още не са доказали своята ефективност при намаляването на емисиите.

Фокус върху стратегическата автономност и устойчивост: Неотдавнашните кризи изглежда оказват силно влияние върху позиционирането, което води до по-голям фокус върху вътрешното развитие и самодостатъчността, за да се намали излагането на външни колебания и затруднения във веригата за доставки. В сравнение с предишни анализи (т.е. оценката на въздействието до 2030 г., стратегията „Чиста планета за всички“ от 2018 г. и т.н.) може да се види подновен фокус върху сигурността на доставките. Въпреки това, няма ясна методология за това как ЕК предлага да се измерва сигурността на доставките. Вместо това  само се споменава намаляването на зависимостта от изкопаеми горива и риска от прекъсване на доставките.

Как се справя ЕС в момента с намаляването на емисиите на парникови газове? Постига ли целта си да намали емисиите с 55% до 2030 г.?

До 2022 г. ЕС е намалил емисиите си на парникови газове с 32% в сравнение с 1990 г.

През този период БВП е нараснал с 67 %, което показва, че икономическият растеж и емисиите могат да бъдат разграничени.

Като цяло вътрешните нетни емисии на парникови газове в ЕС са в ясна низходяща тенденция, като през последните 5 години те постоянно намаляват. В перспектива до 2030 г. и постигането на целта за опазване на климата от 55 %, темпото на намаляване на емисиите ще трябва да се ускори и почти да се утрои средното годишно намаление, постигнато през последното десетилетие. Когато бъдат представени окончателните, актуализирани планове енергетика и климат, ще има по-ясна представа колко допълнителни усилия ще са необходими.

Какви са конкретните секторни цели за намаляване на емисиите на парникови газове?

Оценката на въздействието разглежда 5 основни сектора: енергетика, промишленост, сгради, транспорт и селско стопанство.

Необходими са засилени усилия във всички сектори, но най-значително намаляване на емисиите е необходимо в сградите, транспорта и селското стопанство, където намаляването на парниковите газове е в застой, а в някои случаи всъщност се е увеличило.

1 .Енергетика: Енергийният сектор ще бъде напълно декарбонизиран до 2040 г., като се предвижда 90 % от производството да се осъществява от ядрени и възобновяеми източници.

2. Индустрия: Промишлеността вероятно ще отбележи 56-84% намаление на емисиите спрямо нивата от 2015 г., което се дължи на електрификацията и въвеждането на нови производствени технологии.

3. Транспорт: Емисиите в транспорта могат да намалеят с 69-78% спрямо 2015 г., главно поради широкото внедряване на електрически превозни средства. В тази връзка внедряването на превозни средства с нулеви емисии, обусловено от стандартите за CO2, ще доведе до четирикратно увеличение на електрификацията на сектора през периода 2031-2040 г. Предвижда се дяловете на електрическите превозни средства с батерии и други превозни средства с нулеви емисии да нараснат до над 60 % при леките автомобили, над 40 % при микробусите и близо 40 % при тежкотоварните превозни средства. (Съобщение)

4. Сгради: Сградният сектор ще отбележи 75-85% спад на емисиите благодарение на бързото отказване от изкопаеми горива. Те ще представляват не повече от 9-15 % от потреблението през 2040 г., като дотогава петролът и въглищата ще бъдат почти напълно премахнати. Очаква се природният газ да бъде изведен от употреба до средата на века.

5. Селско стопанство: В зависимост от сценария до 2040 г. могат да бъдат намалени между 9 и 30 % от емисиите. През 2050 г. обаче все още ще са налични около 65 % от емисиите.

Как ще бъде балансирана енергийната система?

За да се балансира електроенергийната система, ще бъдат използвани нови технологии за гъвкавост и решения за съхранение на енергия. все по-необходими. Технологиите за съхранение на енергия ще бъдат доминирани от помпените хидроцентрали и батерии. Въпреки че не са основен двигател, електролизерите също могат да осигурят някаква форма на съхранение под формата на „power-to-power“.

Общият капацитет на технологиите, които могат да осигурят такива решения за съхранение, е умножен по 10 (от 50 на 350-530 GW) между 2020 и 2040 г. в трите сценария. От тях 275 GW ще бъдат от помпени водни централи и батерии. Мерки, свързани с търсенето, в т.ч. технологии за управление на потреблението като DACC (Dynamic Line Rating with Advanced Communications and Control) и електролизери, вероятно ще играят важна роля. Като цяло ролята на гъвкавостта изглежда донякъде подценена. По-специално, ролята на потреблението не е добре описана в доклада.

Какво е бъдещето на изкопаемите горива?

Очаква се потреблението на изкопаеми горива за енергия до 2040 г. да намалее с около 80 % в сравнение с 2021 г., а въглищата ще бъдат изведени от употреба. В оценката на въздействието се твърди, че изпреварващото въвеждане на декарбонизацията по пътя ни към неутралност по отношение на климата до 2050 г. ще намали значително вноса на изкопаеми горива (с 80 % през 2040 г.) и следователно ще осигури по-добра защита срещу ценови шокове и ще създаде водещ пазар на чисти технологии, укрепвайки отворената стратегическа автономия и конкурентоспособността на ЕС.

Какви цени на електроенергията се очакват?

Оценката на въздействието показва средни разходи за производство на електроенергия в размер на 94-97 евро/MWh.

Средната цена на електроенергията за промишлеността остава стабилна към 2040-2050 г., със стойности между 130 и 133 евро/MWh, докато в сектора на услугите тя ще бъде около 249-255 евро/MWh.

В частния транспорт (сценарий S2) цените на електроенергията ще имат минимални колебания между 2030 г. и 2050 г., като най-ниското ниво се очаква през 2040 г. (222 евро/МВтч), преди да нарасне до 225 евро/МВтч в средата на века. За сравнение, бензинът ще бъде с 11 евро/МВтч по-евтин през 2030 г., но с 55 евро/МВтч по-скъп от 2040 г. нататък.

В съобщението се отбелязва само, че „след като изкопаемите горива бъдат трайно изместени от енергийния микс през следващите две десетилетия и бъдат направени необходимите инвестиции в мрежи, съхранение и батерии, цените на електроенергията в ЕС може да започнат значително да намаляват“.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща