Мнение: Следващата ЕК трябва да има нов "зелен" План Юнкер. Но на стероиди и в подкрепа на декарбонизацията

Енергетика / Зелен преход
Георги Велев
2263
article picture alt description

Източник: iStock by Getty Images.

Следващата Европейска комисия, която ще бъде назначена след изборите за ЕС през юни, трябва да се съсредоточи върху прилагането на екологичните закони, приети през настоящия мандат. Също така ще трябва и да се  стимулират инвестициите в чисти технологии, за да постигне ЕС целите в областта на климата до 2030 г. Това мнение изрази Курт Ванденберге, генерален директор на отдела за действия в областта на климата на Комисията. Той отправи своето предложение по време на представяне на доклад на Института за икономика на климата (I4CE), който изследва „европейския дефицит на инвестиции в климата“.

Според доклада остава да се запълни финансова дупка от 406 милиарда евро годишно, за да се постигне климатичната цел на ЕС за 2030 г. за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% , спрямо нивата от 1990 г. Ванденберге не оспори цифрата, като каза, че ще зависи от следващите управляващи на ЕС, назначен след европейските избори през юни, за да гарантират изпълнението на целите.

Още по темата

„Ще трябва да намалим емисиите тройна по-бързо, отколкото го правим през последните 10-15 години. А това изисква огромни инвестиции“, призна Ванденберге, цитриран от Euractiv.

„Според мен следващата комисия ще трябва да бъде инвестиционна“, добави той. „Начинът, по който бих искал да го кажа, е, че имаме нужда от един вид План Юнкер, но напомпан още повече за следващата Комисия, план “на стероиди”, обясни експертът.

„Можем да го направим“

Така нареченият план "Юнкер" стартира през 2015 г. с цел запълване на инвестиционната празнина, оставена от световната финансова криза от края на 2000-те години и последвалата дългова криза в еврозоната.

Целта беше да се мобилизират най-малко 315 милиарда евро допълнителни инвестиции до 2018 г., цел, която беше надхвърлена до 335 милиарда евро, според данни на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която допринесе със собствени финанси и с гаранции по заеми.

И според Ванденберге Комисията „този път може да се справи много по-добре“ благодарение на натрупания опит. През 2015 г. е имало малко проекти, които са кандидатствали за финансиране, обясни евродепутатът. „Днес е различно, портфолиото от проекти е препълнено. Виждаме огромен брой окончателни инвестиционни решения, които са готови, но все още не са взети.“

Вземайки за пример Фонда за иновации на ЕС, Ванденберг каза, че в момента той е „шест пъти надписан“ – знак, че интересът към проекти за чиста енергия е по-силен от всякога. „Така че ангажиментът е налице, става дума само за стартиране на тази инвестиционна програма.“

Според изчисления на Комисията 0,9 трилиона евро годишно са били инвестирани в нисковъглеродни технологии през последното десетилетие. „Това десетилетие трябва да бъдат вложени 1,2 трилиона евро, а през следващото десетилетие - по 1,5 трилиона евро“, изчислява Ванденберге. „Инвестициите, от които се нуждаем, са големи, не можем да ги подценим. Но те са осъществими, особено ако го направим рентабилно“, каза служителят на ЕК.

Един от ключовите момент е да се разбере, че много от тези инвестиции така или иначе ще трябва да бъдат направени. Типичен пример са инвестициите в разширяване на електрическата мрежа.

Друг важен аспект е тези инвестиции да бъдат вид заместител на вложенията, които в момента се правят в изкопаеми горива. Вносът на изкопаеми горива се равнява на 640 милиарда евро през 2022 г. и 385 милиарда евро през 2023 г. Докато субсидиите за изкопаеми горива – както преки, така и непреки – в момента са „близо до 1 трилион евро годишно“, посочи служителят на комисията. „Така че всичко това означава, че е осъществимо, не е толкова необикновено. Можем да го направим", категоричен бе Ванденберге.

Връщане на политиката на строги икономии

„Докладът за европейския дефицит на инвестициите в климата“ от I4CE идва в момент, когато публичните финанси са поставени под натиск. ЕС спря своите обикновено строги фискални правила по време на пандемията COVID-19 през 2020 г., но те трябва да бъдат активирани отново тази година след политическо споразумение за реформиране на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, постигнато по-рано този месец.

За Ванденберге преразгледаният фискален пакт ще направи от съществено значение всяко налично евро да се изразходва по възможно най-умния начин. „Става дума за намаляване на риска, споделяне на риска с инвеститорите. За това се нуждаем от нови финансови инструменти, както направи ЕИБ за вятърната енергия – с насрещни гаранции. Така че продължава търсенето на този вид нови начини да се случват инвестициите в зелени политики“.

Нови възможности съгласно ревизираните фискални правила на ЕС

Паскал Канфин, френски депутат, който председателства комисията по околна среда на Европейския парламент, се съгласи и посочи новите аспекти на ревизирания Пакт за стабилност и растеж, които ще насърчат зелените инвестиции.

„За първи път ще има задължителна съгласуваност между националните енергийни и климатични планове (в България е известен като план „Климат и енергетика“, бел. ред.) и траекториите за намаляване на дълга“ на държавите-членки на ЕС, уточнява Канфин.  „Досега връзката бе напълно прекъсната – имахте икономическо управление от една страна и управление на климата от друга“.

Ванденберге изрази мнение, като каза, че ревизираните фискални правила на ЕС вече позволяват на правителствата да съфинансират зелени проекти, които се подкрепят от ЕС.

Таваните на публичните разходи „наистина са много строги, но не се прилагат в същата степен, когато има съфинансиране с програми на ЕС“, посочи Ванденберге, като каза, че това носи „много потенциал за повече координация на националното финансиране от ЕС“.

Вземайки Германия за пример, Ванденберг припомни, че министърът на икономиката Робърт Хабек се е съгласил да постави 350 милиона евро на масата за съфинансиране на германски проекти, избрани като част от общоевропейски търг за производство на водород от възобновяеми източници.

„Г-н Хабек ще дойде, ще вземе офертите от Германия и ще плати на избраните чрез европейския търг. И той получава разрешение за освобождаване от държавна помощ – това е съгласувано с ГД „Конкуренция“, обясни грубо идеята служителят на ЕС.

Според Ванденберге подобни възможности за съфинансиране – с изключения от правилата на ЕС за държавна помощ – вече са възможни и с други програми за финансиране на ЕС, като Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Фонда за възстановяване.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща