Евродепутатите вече търсят подкрепа за предстоящата „Сделка за декарбонизация на индустрията“, но с особено социално внимание

Ключови законодатели на ЕС поискаха от Европейската комисия да представи пакет за насърчаване на „климатично благоприятна“ трансформация на индустриалния сектор в Европа. В същото време експертите изразиха загриженост относно социалната стабилност, след като мерките за климата започнаха да се усещат от джобовете на хората.

Законодателите от комисията по околна среда на Европейския парламент разискваха  с представител на ЕК ситуацията и напредъка на ЕС в постигането на целите в областта на климата. Оценката на представителя на ЕС беше ясна. „Ако проектираме тенденцията, която наблюдаваме през последните 30 години, няма да постигнем целта за 2030 г.“, каза Лука де Карли, ръководител на отдела за климата на Европейската комисия.

След приемането на своя пакет от закони за климата „Готови за 55“, ЕС прие необходимото законодателство за намаляване на емисиите с поне 55% спрямо нивата от 1990 г. преди края на десетилетието. Но това само по себе си не е достатъчно, обясни де Карли. „Това постави целта, но трябва да я постигнем изцяло“, добавя той, цитиран от Euractiv.

Одобрените мерки включват по-високи цели за възобновяеми източници на енергия и енергийна ефективност, но те все още не са приети през 27-те столици на блока, които все още са заети с прилагането на новите правила на ЕС. Декемврийска оценка на проектите на национални енергийни планове за климата (NCEPs) показва намаляване на емисиите на ЕС с 51%, което не е целта на блока от 55%. България например все още подготвя своя актуализиран план „Климат енергетика“ и на него не е направена оценка как ще спомогне за европейските цели.

„Това са ужасни резултати“, каза Майкъл Блос, зелен депутат от Германия, който призова за създаването на специална работна група за ускоряване на прилагането на мерките. Служителят на Комисията веднага му напомни, че Зелените дори не са гласували в подкрепа на закона на ЕС за климата от 2021 г. Държавите от ЕС трябва да представят своите окончателни планове за климата през юни, като се съобразят с обратната връзка от Комисията, дадена през декември. „Държавите-членки трябва да разгледат тези препоръки в ревизираните планове през юни. Освен това има процес съгласно Климатичния закона, при който те трябва да ни информират какво възнамеряват да направят“, обясни де Карли.

Нова „Сделка за декарбонизация на индустрията“

За да постигне целите на ЕС за климата, Комисията предложи въвеждането на „сделка за декарбонизация на промишлеността“ в своя проект на стратегия за климата до 2040 г. Очаква се документът да бъде официално представен следващата седмица.

Индустриалната декарбонизация е много често в мислите на евродепутатите, тъй като количеството разрешителни за CO2 емисии на въглеродния пазар на ЕС ще се доближи до нула до 2040 г., докато Европа се стреми към целта си за климатична неутралност.

„Ограничението е ясно, но това, от което се нуждаем, е декарбонизацията на индустрията, а не деиндустриализацията на Европа“, предупреди Петер Лизе, германски евродепутат, който е говорител по околната среда на най-голямата политическа фракция в парламента, дясноцентристката Европейска народна партия ( ЕНП).

Бас Айкхаут, който е от Нидерландия и е колегата на Лизе от Зелените, посочи настоящата липса на индустриална политика в ЕС. „Големият въпрос е как нашата индустрия ще постигне тези цели през 2040 г.“, отбеляза той.

С първоначалните си набези в индустриалната политика ЕС приема законодателство, за да гарантира доставките на критични суровини и местно производство в ключови индустрии, ориентирани към бъдещето, но те не са достатъчни, според холандския законодател. Айкхаут определи кръговата икономика, достъпа до суровини и електрическите мрежи като ключови области, върху които да се съсредоточи ЕС.

„Само да кажем, че имаме квоти по СТЕ и „всичко ще е точно“ не е посланието, което трябва да дадете“, подчерта Айкхаут.

Либералните евродепутати от центристката група Renew също се включиха, като заявиха, че всеобхватният подход на Системата за търговия с емисии, който засяга еднакво всички производствени сектори. Подобен подход може да стане проблематичен в бъдеще.

 „Трябва да разберем, че в различните държави-членки може да имате различни структури и следователно различни подходи към начина, по който трябва да постигнете целите [за климата]“, обясни Нилс Торвалдс, финландски депутат, който е говорител на Renew по въпросите на околната среда .

Обратна реакция и социални неравенствва

Торвалдс също посочи риска от негативна реакция на избирателите срещу зелените мерки, като каза: „Имаме някои проблеми с обществената подкрепа.“ Освен протестите на фермерите във Франция и Германия, ЕС има „сериозни проблеми в други сектори и държави-членки“, добави той.

Делара Буркхард, германски депутат социалист, по подобен начин изрази загриженост относно „социалните неравенства“, добавяйки, че Европа върви към „изостряне на социалното напрежение“ с въвеждането на политики за ценообразуване на въглеродните емисии за отопление и транспорт.

Последната реформа на въглеродния пазар на ЕС въведе въглеродна цена от 50 евро на тон за горива за отопление и транспорт от 2027 г., ход, който се очаква да повиши разходите за живот на много европейци.

До 2030 г. се очаква цените да се повишат с поне 10 цента на литър за бензина и 12 цента за дизела, докато горивото за отопление се очаква да се повиши с около 10%, сочат изчисленията. Междувременно цените на газа се очаква да се повишат с 1,25 цента за киловатчас.