Недоволството сред миньорите отново расте заради липса на политика за защита на работните им места

Синдикатите отново стягат редиците заради зелените политики на правителството. И по-точно липсата на визия как точно ще се осъществи енергийният преход в района на Стара Загора. Това стана ясно от думите на Огнян Атанасов вицепрезидент на КНСБ, който участва във форума "Цената на личния преход - зелен, дигитален, демографски".  Модератор на панела бе Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт.

Атанасов обясни, че напрежение се поражда в момента заради липсата на ясно за бъдещето на района на Стара Загора и комплекса „Марица Изток“. Той все пак не използва думата „протест“, но даде заявка, че миньорите няма да гледат безучастно как държавата нехае за бъдещето им. До момента цената на личния преход в района на мините е 36 работни заплати. Само това е обещало правителството, обясни Атанасов. Той добави, че никакви програми за преквалификация на миньорите не работят в момента, а и няма да се създава предприятие за конверсия на мините. Проблемът зрее и от факта, че предстои консервация на блоковете на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, обясни Атанасов пред аудиторията.

Той припомни, че синдикатите настояват да има качествени работни места и дори специална европейска директива за справедливия преход. В нея да са включени тези социални и трудови промени, които предстои да се случват във въглищните региони. Атанасов поиска да има Национален план за справедлив преход, който е с хоризонтална политика и да обхваща сектори като строителство, транспорт, енергетика и земеделие.  Искаме също така да има оценки на въздействието на национални ниво на проектите свързани с инициативата Готови за 55  (Fit for 55).

Дефиницията за енергийна бедност стои празна вече година

Една година след като държавата ни измъчено направи дефиниция за енергийната бедност се оказа, че още няма администрация, която да отговаря за енергийни бедните лица. Това обясни д-р Теодора Пенева, главен асистент в Института за икономически изследвания към БАН.

Тя бе категорична че разходите на домакинствата те първа ще растат заради различни изисквания на законодателството ни – основните са либерализацията на пазара, заплащането на вредните емисии в транспорта и сградите, което ще започне от 2027 г. Само тези три фактора чувствително ще покачат сметките на домакинствата. Конкретно при горивата, заради въвеждането им в системата за емисии, се очаква ръст на цените от 10%, обясни Пенева. Тя заговори за нуждата вече да се мисли и дефиниция за “транспортна бедност”. Припомняме, че преди дни председателят на КЕВР заговори и за въвеждане на термина “водно бедни” потребители.

Проблеми има и с Националния фонд за декарбонизация, който се очаква да бъде създаден вече втора година у нас. Очаква се чрез него да се субсидират домакинствата, които не могат да покриват сметките си за ток на свободния пазар. Чрез какъв механизъм ще се случва това все още не е ясно, а решение на въпроса се очаква от Министерство на енергетиката.

Д-р Пенева даде за пример съседните страни, където вече има обособени декарбонизационни фондове, в които има отделен 100 – 200 млн. евро финансов ресурс само за подкрепа на енергийно бедните. У нас все още няма яснота кога точно ще бъде създаден този декарбонизационен фонд.

Частично решение на проблема може да дойде на принципа на Остап Бендер: Спасението на давещите се е дело на самите давещи се!”. Става дума за създаването на енергийни общности. Това са групи от домакинства и/или компании, които се обединяват и сами си произвеждат нужното количество електроенергия и топлоенергия. Подобни инициативи вече се срещат в Европа, но в България те първа предстои да се създават подобни общности. Вече има няколко пилотни проекта, но законодателството ни изостава и в тази посока. Не всички домакинства обаче ще потребяват еднакво количество енергия и това може да се окаже проблем в даден момент, стана ясно от думите на д-р Владимир Зиновиев, директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС. “Плюсът за всеки от нас от създаване на енергийна общност е различен. Но общото за всички е, че ще платим по-малко за електроенергия“, смята експертът.

Апостол Дянков от WWF бе по-категоричен и припомни, че светът живее в период на климатична криза. Вече сме надхвърлили прага от 1,5 градуса по Целзий затопляне на планетата, което бе максимума според част от учените, ако искаме да избгнем климатична катастрофа занапред. Според Дянков бъдещите поколения ще страдат значително повече заради климатичните промени и хората ще трябва да свикват с този факт. Засега изкуственият интелект не е показал, да може да страда, обясни още Дянков.