Ползите и проблемите пред офшорния вятър в Черно море – експертите говорят

На 6 февруари ще се организира специална кръгла маса, на която ще се обсъдят детайлите, преди да влезе в сила новия закон за ветропарковете

Енергетика / България , Зелен преход
3E news
3123
article picture alt description

Източник: needpix.com

Възможностите за изграждане на офшорни вятърни централи в българската икономическа зона на Черно море предизвикват сериозен дебат сред експертите. Еколози и икономисти дават своите гледни точки за ползите и проблемите, които една подобна инвестиция може да даде на страната ни. До момента Европа остава пионер в технологиите за офшорен вятър като тези централи са далеч от населените места и навътре в морето. Технологията вече се е утвърдила и през това десетилетие се очаква бурно да се развиват проекти за офшорни вятърни централи , предимно в северните части на Европа. Всички възможности за енергийна диверсификация трябва да бъдат разгледани и за нашето черноморие, без да се застрашава поминъка на хората от района.

Още по темата

Вятърни централи допринасят за по-голямо биразнообразие в Черно море. Причината е, че постаментите, върху които се закачат турбините създават рифов ефект. Един постамент издържа колония от 4 тона миди, те се закрепят автоматично и привличат огромен поток от риби. Ветрените паркове създават убежище за тези риби. Това обясни пред БНТ Мартин Владимиров - енергиен експерт от Център за изследване на демокрацията.

Според него рибарите имат притеснения за това, че ще им бъде ограничено правото да ловят калкан. "Около офшорните вятърни паркове ще се създаде естествено скривалище за калкана, така ще се размножи повече и всички ще спечелим повече", каза Мартин Владимиров.

Експертът уточни, че вятърните мелници ще бъдат изградени по-навътре в морето, където вятърът е по-силен и ефективността им ще бъде по-добра.

Мартин Владимиров коментира, че ще се направи подробен план за приоритетни зони за разработване на офшорни вятърни паркове, като този план ще включва анализ, оценки на рискове за туризма и други морски дейности.

"На 6 февруари ще има кръгла маса в НС, където всички заинтересовани страни ще бъдат поканени, за да изкажат мнение. Навсякъде в Северна Европа, където има офшорни вятърни паркове се развива туризъм, свързан с парковете", обясни Мартин Владимиров.

Това, което не е спазено в началото като подход, е че „зелената сделка”, за която трябва да работим, има два много важни стълба – декарбонизацията и запазването на природата и биоразнообразието. Няма да изброя рисковете, които възникват от построяването на ветрогенератори в Черно море, защото има процедури, по които те се установят. Проблемът е, че тези процедури са разписани по противоречив начин”. Това коментира и екологът Петко Ковачев, който взе участие по темата отново с Мартин Владимиров пред Нова телевизия.

Офшорната вятърна енергия включва изграждане на електроцентрали в морските пространства на доста голяма дълбочина, далеч от брега. Там вятърът е достатъчно силен, за да оправдае такава гигантска инвестиция. „Офшорният вятър” е крайъгълен камък за постигането на целите на ЕС за климатична неутралност”, обясни Владимиров. Анализ на ЦИД по темата показва, че има рискове за околната среда, както при всеки индустриален проект. „Напълно съгласен съм с г-н Ковачев, че трябва да се следва законът. Може да има несъответствие в текстовете, това е един много дълъг закон. В момента се водят работни срещи между министерствата, включително МОСВ, за да бъдат изчистени тези несъответствия. ”, посочи Владимиров.

„Да се дават примери от Северно море, което е несравнимо с Черно море, е спекулативен подход. Защото Черно море има много стръмна шелфова ивица, която е доста близо до брега. На десетките километри, където би трябвало да се изградят тези постаменти, дълбочината е съвсем друга. Отделно - животът в Черно море е по крайбрежието, тоест няма толкова много неща да се закачат около постаментите”, уточни Ковачев, който е  експерт от сдружение „Зелени закони”. Организацията също подготви свой анализ по темата.

„Трябва да си зададем въпроса - защо правителството отказва да включи българската разработка за добив на сероводород от Черно море сред приоритетите за финансиране”, запита Ковачев.

Според Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма е нарушен културния елемент на екосистемата с изграждането на ветропарковете. Експертите от туристическия бранш са притеснени по-скоро от неяснотите как подобни инвестиции ще повлияят на бизнеса им и дали това няма да доведе до отлив на туристи.

Ветрогенератори на пълна мощност

Припомняме, че през миналата седмица депутатите приеха на първо четене Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства. Целта на Законопроекта за ветрогенератори в Черно море е да се постигне енергийна независимост на страната. Това обясни пред агенция "Фокус" депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев, който е един от вносителите на законопроекта. Той добавии, че спецификата е, че в някои части на Черно море вятърът е наличен около 46% от времето през годината. Това означава, че там могат да бъдат разположени ветрогенератори. 

"На сушата това е много по-нисък процент и дори в най-ветровитите зони на страната той е около 2 пъти по-нисък, отколкото в морето. Защо е смислено да бъдат поставени тези ветрогенератори? Защото поставени и работещи през почти половината от времето, особено зимата, те могат да заменят други мощности, които постепенно във времето ще отпадат в България. Трябва да кажем, че първо България е последната страна в Европа, която няма такова законодателство. Тук говорим за законодателство. Никой още няма да поставя ветрогенератори и не знаем дали ще има желаещи за това, но законодателство трябва да има, защото ако се появи такъв инвеститор той да има опция, в която да постави такива перки в морето. В момента това е невъзможно. Ако в момента някой иска да инвестира - няма да може, а в Румъния се реализира такъв проект за около 2 милиарда евро", каза Мирчев. 

По-особеното, за което подчерта депутатът е, че ветровитите зони у нас се намират в северната част на България. "По-скоро на североизток, над 20 км навътре в морето", поясни той.

Ивайло Мирчев подчерта, че ветрогенераторите ще бъдат разположени от 20-50 км от брега, и бе категоричен, че или няма да се виждат, или ще се виждат като точици навътре в морето. 

"Няма как да виждате 20 км навътре в морето ясно, още по-малко както вчера дадоха за пример - да стоите на шезлонга и да гледате как някаква перка се върти пред вас. Това не е сериозно. Причината е, че вятърът е навътре в морето и ефективността е там. Тези спекулации идват от проруските партии, от руските проксита, на които им е по-удобно България да е зависима от Русия по отношение на енергията, а не независима. Важното тук е, че ние ще добиваме енергия от собствен ресурс - не с внос, не с петрол, не с газ, а със собствен ресурс, а това е вятър. В следващите години все повече ще навлизат и електромобилите, затова е изключително важно всичко това. Ще има по-голямо потребление на електроенергия, България трябва да е спокойна и да не изпада в ситуация да внася ток от други държави или пък да се налага да внася газ или петрол от други страни, за да произвежда ток за електромобилите", обясни Ивайло Мирчев.

Ако влезе в сила законопроектът и инвеститори проявят интерес към България, ще бъдат открити заводи и още много работни места за българите, убеден е депутатът.

Еколозите призовават за повече обсъждане на законопроекта

Няма достатъчно разговори защо е необходимо да има подобен законопроект. Това коментираха пред "Фокус" Меглена Антонова – директор на "Грийнпийс България" и Балин Балинов – координатор кампания "Енергийни решения“ на "Грийнпийс България" относно законопроекта за офшорни вятърни централи в Черно море.

Те са категорични, че трябва да се отговори на притесненията на страните, които ги изразяват - организации, които се занимават с опазване на биологичното разнообразие и рибарски организации. 

"Струва ми се, че все още няма нужното ниво на диалог, ами по-скоро двете страни са в крайните си позиции. От едната страна защо е важно да има такъв законопроект, да се развива този вид възобновяема енергия, от друга страна какви са рисковете. И това, което сме дискутирали в организацията, ни се ще да се види този баланс, защото и от двете страни има смислени аргументи. Да, имаме климатична криза, има нужда да се намерят повече източници на енергия, които да не нанасят същите вреди каквито нанасят изкопаемите горива. В България вече се вижда, че сме в ситуация, в която климатичните промени ни засягат и в следващите няколко десетилетия това ще става все по-сериозен проблем. От друга страна обаче, имаме и загуба на биологично разнообразие, а пък ние се славим и сме горди с това, че имаме богата природа, дива, която не е обезпокоявана до такава степен, както например в други държави от човешка дейност и същевременно искаме да я запазим. Тоест, тези две страни много е важно да се балансират според мен", каза Меглена Антонова.

"Когато става дума за подобен тип проекти поне в половин България се превръщат хората в екоативисти и изведнъж всички решават да се грижат за околната среда и за природата. Което от една страна не е лошо, но от друга страна показва, че сякаш избирателно някои хора решават дали да са загрижени само за въздействието на ветрогенераторите, или пък да си затворят очите примерно за радиоактивните отпадъци от АЕЦ “Козлодуй", каква е тяхната съдба, след като бъдат изнесени от там, къде отиват или пък какво се случват след работата на въглищните централи, къде отива токсичната пепел? Тоест, искам да обърна внимание на това, защото има една група хора, които скачат напоследък само срещу проекти, свързани с възобновяемата енергия и се опитват да й намерят слабите места", коментира от своя страна Балин Балинов.

Според него много хора са се подразнили от това, че всичко се е случило много набързо. 

"Това според мен е проблем на работата на вносителите на законопроекта, защото те можеха да изградят кампанията си стратегически много по-умно, за да натрупат повече не последователни и симпатизанти, но хора, които поне са склонни да чуят техните аргументи. Докато, когато влезеш внезапно в пленарната зала, вярно - не се случва за първи път, този законопроект се внася за втори, но толкова много неща ни се случват, че забравяме и това е съвсем нормално. Ако бяха оставили няколко седмици да го представят предварително в медиите, да напишат малко повече информация в социалните мрежи, тоест хората да имат очакване какво предстои да се случи в пленарната зала, според мен реакцията щеше да е много по-различна. А сега ни казват - внесохме го, всъщност ние видяхме в пленарната зала, че го внасят, че го гласуват и казаха: “Добре, но ние ще спазим срока от 28 дни, подавайте своите становища". Не е лошо, но те са задължени, в крайна сметка да направят обществено обсъждане. Но по това, което аз чувам в медиите като реакции от неправителствения сектор, от бизнеса, който си изкарва прехраната буквално в Черно море, много от хората, които живеят в близост, от туроператори, различни министерства свързани с тази територия. Да, минимум хората са притеснени, а максимум са силно против подобни проекти. Така че мисля си, че тези реакции можеха да бъдат туширани предварително, но вече е късно", обясни той.

Т.нар. плаващи ветрогенератори, които няколко пъти се споменаха от вносителите на законопроекта, са нова технология и могат да имат сериозни преимущества, обясни Меглена Антонова. 

"Те се строят отвъд 60 метра дълбочина в морето, а Черно море знаем, че то много бързо става дълбоко и всъщност по-голямата част от морето е доста дълбока, а плитките части са близо до брега, където там има и повече кислород, там е и по-голямото биологично разнообразие, там са местообитанията, треви, рифове, всички тези неща са там. Тоест, ако си говорим за това, къде би имало по-малко ефект върху околната среда, то това са тези потенциално плаващи платформи далеч в морето, те най-вероятно ще се виждат и по-малко, тоест и туризмът ще бъде по-леко засегнат, ако не се виждат, защото вероятно това е едно от съображенията. Те имат и като технология се очаква, че ще бъдат и по-малко шумни при инсталация, при тяхната експлоатация, което означава, че по-малко ще пречат на морски бозайници, като трите вида делфини, които имаме в Черно море, на останалите риби и т.н. Но дали наистина ще видим тази технология, защото тя все още не е разпространена в търговски мащаб. Някои от големите компании даже говорят, че някъде от 2030 година ще се започне. Всички тези неща ще е хубаво наистина, ако предложилите законопроекта ги знаят да ги кажат и обяснят", допълни директорът на "Грийнпийс България".

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща