Foreign Policy: Защо кризата в Червено море все още не е засегнала енергийните пазари ?

Намаляването на доставките на петрол през Червено море заради атаките на хутите не доведе до сътресения на световните енергийни пазари, пише Keith Johnson в статия във Foreign Policy. Причината е, че засега няма засегнати производствени мощности. Ако ескалацията на конфликта обаче започне да заплашва добива, цените на петрола ще тръгнат нагоре.

Поредицата от атаки на подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен срещу кораби в Червено море, продължаващи вече цял месец със сигурност изплаши корабните компании, които пренасочиха корабите от опасната зона, въпреки че военноморските сили на САЩ и Великобритания продължават да нанасят ответни удари.

Това, което безмилостните и ескалиращи атаки не успяха да направят е да разтърсят световните енергийни пазара, което е изненадващо предвид това, че през това място се транзитират около 12 процента от световните доставки на петрол по море.

Ракетни атаки срещу различни търговски кораби в Червено море продължават повече от месец (хутите твърдят, че това е начинът им да отмъстят на Израел за нахлуването му в Ивицата Газа), а цената на референтния суровият петрол сорт Brent на Лондонската фондова борса се понижи в сравнение с началото на декември и вече е около 78 долара за барел. Междувременно цената на американския петрол остава практически непроменена от ноември и в момента е 73 долара за барел. Неприкосновеността и сигурността на морските енергийни потоци около Близкия изток отдавна се смятат за геополитическа преграда, която може да предизвика сътресения на енергийните пазари.

Голяма част от енергията, която захранва световните икономики под формата на суров петрол или природен газ или се произвежда в региона, или се транспортира през тесните водни пътища, като протока Баб ал Мандеб, който се намира на запад от Йемен и служи за вход до Червено море и съответно. Суецкият канал, както и Ормузкият проток, са друго тясно място от другата страна на Саудитска Арабия, през което също минава значителна част от транзита. Имаше моменти, когато Иран можеше да повиши глобалните цени на енергията, заплашвайки просто да предизвика хаос в Ормузкия пролив. Да не говорим за моментите, когато той и неговите съюзници хути всъщност нанасяха удари по саудитски петролни съоръжения.

И все пак, докато регионалният конфликт продължава да се разраства и хутите продължават да атакуват търговското корабоплаване, петролните пазари остават непоколебими. „Има редица новинарски заглавия, които биха причинили значителни смущения на пазара преди 10 години. Днес те се превръщат в норма, но цените реагират на тях слабо“, казва Richard Bronze, съосновател на изследователската консултантска компания Energy Aspects, базирана в Лондон.

Какво обяснява тази липса на реакция от енергийните пазари? Оказва се, че има доста причини. Да започнем с това, че проливът Баб ел-Мандеб, който хутите направиха неплавателен, не е същият като Ормузкия проток: първият е удобен път към Суецкия канал и по-нататък към Европа, но той има алтернативи, докато вторият сам по себе си е жизненоважен източник и артерия за доставки на петрол.

Спокойствието на петролните пазари обаче се дължи преди всичко на редица фундаментални фактори. Спокойствието на петролните пазари обаче се дължи преди всичко на редица фундаментални фактори. Преди година, когато руско-украинският конфликт беше в разгара си, когато страните от ОПЕК намаляваха производството, а руският петрол беше под санкции, светът се подготви за факта, че може да възникне сериозен дефицит на петролния пазар, тоест търсенето би било значително по-високо от предлагането. Но вместо това видяхме рекорден ръст на производството в страни като Съединените щати, Бразилия, Канада и малката Гвиана. Дори Иран, все още под американски санкции осигури около половин милион барела на ден към световното производство.

„Пазарът всъщност сега има повече възможности за меко приземяване сега, отколкото прогнозирахме", казва Matt Reed, вицепрезидент на базираната във Вашингтон консултантска компания Foreign Reports, специализирана за Близкия изток. „Всички бяха много паникьосани относно Русия, но в края на краищата 2023 г. годината на доставка от Съединените щати и Бразилия, а и не забравяйте за допълнителните барели от Иран."

Това „меко приземяване“ си има специфично име - резервен производствен капацитет. ОПЕК продължи да намалява собственото си производство в безполезен опит да подкрепи цените. Схемата не проработи напълно поради нарастващото производство в други страни, но имаше един полезен страничен ефект: свободният производствен капацитет на ОПЕК, главно на Саудитска Арабия е огромен и ако е необходимо, това ще й позволи да увеличи производството с 5 милиона барела в ден.

Когато става въпрос за необходимостта от оценка на геополитическите рискове, размерът на свободния капацитет е критичен буфер срещу опасенията относно текущите рискове за доставките. (През 2008 г., когато резервният производствен капацитет на Саудитска Арабия беше изключително нисък, цената на петрола скочи до рекордно високо ниво.).

Междувременно глобалното търсене на петрол не е толкова силно, колкото се очакваше, особено към края на 2023 г. Жаждата на Китай за петрол след пандемията намаля през втората половина на годината и растежът на глобалното търсене се забави рязко. В последната си прогноза Международната агенция по енергетика заяви, че тенденцията ще продължи, със стабилен ръст на предлагането през следващата година, съчетан с ръст на търсенето, който ще бъде наполовина по-малък от този през 2023 г. поради икономически бариери и опасения за околната среда.

Нещо повече, кампанията на хутите, колкото и опустошителна да беше за търговските корабни компании като Maersk, които сега заобикалят с контейнеровозите си Южна Африка, за да избегнат ракетни атаки, все още не е засегнала петролните танкери и нефтодобивните обекти. Това отчасти се дължи на примирието между Саудитска Арабия и Иран, благодарение на което някои от най-важните обекти в света засега остават извън линията на огъня, за разлика от 2019 г., когато атаки с дронове повредиха две големи петролни рафинерии в Саудитска Арабия.

„Това са заплахи за корабоплаването в региона, а не за производството", казва Kevin Book, управляващ директор на базираната във Вашингтон консултантска компания ClearView Energy Partners. „Китай постигна сближаване между Иран и Саудитска Арабия – производството може да бъде застрашено, но сега сме в различна ситуация. Поне засега“. Въпреки че някои енергийни компании, като Shell и BP, пренасочиха своите танкери по други маршрути, за да избегнат влизането в Червено море, това само увеличи разходите им за времето на доставка, но по никакъв начин не влияе на общото количество петрола на пазара. „Забавянето на доставките не е същото като загуба на енергийни ресурси“, обяснява Book.

Въпреки, че атаките на хутите изглеждат произволни и на тях са подложени и кораби, които нямат нищо общо с Израел, в това безумие все пак може да се проследи определена схема, отбелязва Reed. Те се опитват да не атакуват натоварени петролни танкери, което би могло да доведе до мащабна екологична катастрофа.

„Повечето кораби, подложени на нападения, това са кораби за насипни товари и товарни кораби, а не танкери“, казва той. „Мисля, че това се прави умишлено. Ако убият моряци, някои страни ще се разстроят. Ако ударят танкер и предизвикат екологична катастрофа, целият свят ще изпадне в ярост."

Спокойствието на световния енергиен пазар през последния месец не обезсилва традиционната парадигма, според която на преден план трябва да стои сигурността на енергийните потоци в Близкия изток. Това спокойствие отразява новата реалност: производството на петрол в САЩ, което вече достигна 13 млн. барела на ден и продължава да расте, просто променя относителното значение на това, което до не така отдавна беше жизненоважна артерия за Европа, Съединените щати и по-скоро Азия.

„Основните правила приложими през последните 30 години, престанаха да определят това, как реагира пазара", отбеляза Bronze. Шистовото производство в Съединените щати доведе до големи промени. Усещането за зависимост от вносния петрол отслабва.

Но ситуацията в региона все още може да се влоши, особено след като администрацията на Байдън продължава усилията си да отслаби офанзивните способности на хутите и способността им да атакуват директно танкери и други енергийни обекти. Засега цените на петрола не реагират на текущите събития, но всичко може да се промени, особено ако Иран се реши на ескалация в региона.

„Бих казал, че рискът от разрастване и ескалация на конфликта е подценен", казва Book. „Ако се окажем в ситуация, в която ескалацията засегне производството, а това е напълно възможно, тогава ще видим покачване на цените".