МАЕ очаква глобалният капацитет за възобновяема енергия да нарасне до 7 300 GW през периода 2023-2028 години

Светът добави 50% повече възобновяеми мощности през 2023 г., отколкото през 2022 г., а следващите 5 години ще се характеризират с най-бърз растеж. Ключов проблем обаче е  липсата на финансиране за нововъзникващите и развиващите се икономики. Това заявяват от Международната агенция по енергетика (МАЕ) в публикувания днес доклад „Massive expansion of renewable power opens door to achieving global tripling goal set at COP28“.

Мощностите в света за производство на възобновяема електроенергия се разширява по-бързо от всякога през последните три десетилетия, което  дава реален шанс за постигане на целта за утрояване на глобалния капацитет до 2030 г., която правителствата си поставиха на конференцията по изменение на климата COP28 миналия месец, заявяват от МАЕ.

Добавеният възобновяеми енергийни мощности в света към енергийните системи е нараснал с 50% през 2023 г., достигайки почти 510 гигавата (GW), като слънчевите фотоволтаици представляват три четвърти от добавените в световен мащаб, според последното годишно издание на МАЕ за сектора - Renewables 2023.

Най-съществен е скокът в Китай, който пусна в експлоатация толкова слънчеви фотоволтаици през 2023 г., колкото целият свят през 2022 г., а добавената вятърна енергия в Китай се е увеличила с 66% на годишна база.

Увеличението на капацитета за възобновяема енергия в Европа, Съединените щати и Бразилия също достигна рекордни стойности за всички времена.

Както уточняват експертите от международната агенция, в последният анализ се прави първата цялостна оценка на глобалните тенденции за внедряване на възобновяема енергия след приключването на конференцията COP28 в Дубай през декември. „Докладът показва, че при съществуващите политики и пазарни условия сега се очаква глобалният капацитет за възобновяема енергия да нарасне до 7 300 GW през периода 2023-2028 години. Слънчевата фотоволтаика и вятърът представляват 95% от разширяването на мощностите, като възобновяемите енергийни източници изпреварват въглищата, за да се превърнат в най-големия източник на световно производство на електроенергия до началото на 2025 г. Но въпреки безпрецедентния растеж през последните 12 месеца, светът трябва да се придвижи още по-далеч, за да утрои капацитета до 2030 г., което страните се съгласиха да направят на COP28“, посочват от МАЕ.

„Новият доклад на IEA показва, че при настоящите политики и пазарни условия глобалният възобновяем капацитет вече е на път да се увеличи два пъти и половина до 2030 г. Все още не е достатъчно да постигнем целта на COP28 за утрояване на възобновяемите източници, но ние се приближаваме. Правителствата разполагат с инструментите, необходими за преодоляването“, казва изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. „Наземните вятърни и слънчеви фотоволтаици са по-евтини днес от новите инсталации за изкопаеми горива почти навсякъде и по-евтини от съществуващите инсталации за изкопаеми горива в повечето страни. Все още има някои големи пречки за преодоляване, включително трудната глобална макроикономическа среда. За мен най-важното предизвикателство за международната общност е бързото увеличаване на финансирането и внедряването на възобновяеми енергийни източници в повечето нововъзникващи и развиващи се икономики, много от които са изостанали по отношение на новата енергийна икономика. Успехът в постигането на целта за утрояване ще зависи от това.“, допълва той.

„Този доклад е първата ключова част от последващата работа на МАЕ относно енергийните резултати от COP28, която ще продължи през 2024 г. и след това“, каза д-р Бирол. „Това се основава на петте ключови стълба, които изложихме преди COP28, и обхваща утрояване на възобновяемите енергийни източници, удвояване на енергийната ефективност, намаляване на емисиите на метан, преход от изкопаеми горива и увеличаване на финансирането за нововъзникващи и развиващи се икономики. Ще следим много внимателно, за да видим дали страните изпълняват обещанията си и прилагат подходящи политики.

Това, което е необходимо за утрояване на възобновяемите енергийни източници до 2030 г., варира значително в зависимост от страната, региона и технологията, уточняват експертите, които разглеждат възможностите за засилване на политиката.

При напредналите и големи нововъзникващи икономики това би означавало справяне с предизвикателства като политическата несигурност в крехка икономическа среда, недостатъчни инвестиции в мрежова инфраструктура за поемане на по-големи дялове от възобновяеми енергийни източници и тромави административни бариери и закъснения при разрешаване. При другите нововъзникващи и развиващи се икономики достъпът до финансиране, силното управление и стабилните регулаторни рамки са от съществено значение за намаляване на риска и привличане на инвестиции, включително установяване на нови цели и политики в страни, където те все още не съществуват.

Очаква се до 2028 г. разгръщането на слънчеви фотоволтаици и вятърна енергия на сушата да се удвои повече от два пъти в Съединените щати, Европейския съюз, Индия и Бразилия в сравнение с последните пет години. Цените на слънчевите фотоволтаични модули през 2023 г. са спаднали с почти 50% на годишна база, като намаляването на разходите и бързото внедряване ще продължат, констатират от МАЕ.

Това е така, защото се прогнозира глобалният производствен капацитет да достигне 1 100 GW до края на 2024 г., значително надвишавайки търсенето. За разлика от това вятърната индустрия (извън Китай) е изправена пред по-големи предизвикателства поради комбинация от продължаващо прекъсване на веригата за доставки, по-високи разходи и дълги срокове за издаване на разрешителни, които изискват по-голямо политическо внимание.

Докладът също така предоставя проверка на реалността зелен водород, базиран на възобновяеми източници като се оценява колко от обявените проекти е вероятно да се осъществят. От всички проекти, обявени в световен мащаб за използване на възобновяеми енергийни източници за производство на водород през това десетилетие, само 7% от предложените мощности  се очаква да бъдат пуснати в експлоатация до 2030 г. Бавният темп на проектите, достигащи до инвестиционно решение, съчетан с ограничено желание от страна на купувачите и по-високо производство разходите доведоха до по-бавен напредък на много проекти. За да убедят напълно инвеститорите, амбициозните съобщения за проектите ще трябва да бъдат последвани от последователни политики в подкрепа на търсенето, заявяват от МАЕ.

Експертите обръщат внимание и на излизането на преден план през 2023 г. на ролята на биогоривата. Нововъзникващите икономики, начело с Бразилия и Индия, се очаква да стимулират 70% от глобалното търсене през следващите пет години, тъй като биогоривата започват да показват истинския си потенциал в сектори, които трудно могат да бъдат намалени, като въздушния транспорт и като заместител на силно замърсяващите горива като дизел. Въпреки че внедряването на биогоривата се ускорява, докладът показва, че това не се случва достатъчно бързо, като е необходимо значително увеличение на търсенето до 2030 г., за да се приведат биогоривата в съответствие с изискванията за NetZero.