Идва ли „голямото облекчение“ през 2024 г. или надеждите за намаляване на лихвите ще бъдат попарени?

С наближаването на 2024 г. инвеститори, икономисти, бизнес и политически лидери, както и обикновени потребители от Лондон през Лион до Лос Анджелис споделят една обща надежда: Нека намаляването на лихвените проценти започне!

Централните банки от повечето големи развити икономики приключиха 2023 г. със светкавични срещи за паричната политика през декември, които на практика затвориха страниците за агресивните повишения на лихвените проценти, които доминираха в икономическия и финансов пейзаж от 2022 г. насам. Единствената извънредна ситуация, Банката на Японие (BоJ) не прекрати политиката си на отрицателни лихвени проценти, но тази седмица сигнализира на последната за годината среща не само на BoJ, но и на останалите 6 големи централни банки, че отмяната на тази позиция не е неизбежна, обобщава Ройтерс в анализ за ситуацията на пазарите от двете страни на Атлантика.

Последният ход на големите централни банки

След като останалите големи централни банки си позволиха да изчакат и да замразят повишаването на лихвените проценти, се получи благоприятен обрат за инфлацията през 2023 г. След началото на годината с годишни нива на инфлация, които бяха средно 3.7 пъти над целта от 2%, опреелена от Федералния резерв на САЩ , Европейската централна банка (ЕЦБ), Централната банка на Англия, Централната банка на Канада и Банката на Япония, темпът на увеличение на цените вече е намалял до 1.5 пъти над целта.

Разбира се, това означава повече работа, за да се пробяга „последната миля“ в борбата с инфлацията. Централните банкери не желаят да обявяват преждевременната победа и се борят с прекалено нетърпеливите финансови пазари, за да запазят максималните възможности за избор, като се опитват да задържат лихвите високи за по-дълъг период или да ги повишат отново, ако е необходимо - последното по-специално се тълкува все по-често като празна заплаха.

Инфлацията обаче не е необходимо да спадне чак до 2%, за да започнат намаленията на лихвените проценти, а инфлацията с две равнища (със и без данните за храна и енергия) скоро може да бъде норма на отчитане за всички развити икономики.

Защо е важно да се задържат стабилни лихвите

Задържането на стабилни лихвени проценти при по-нататъшно забавяне на инфлацията е друга форма на затягане на паричната политиката, която може да се окаже, че е подходяща за дълго време.

Това е фактор, за който някои представители на Фед започнаха открито да говорят като причина за намаленията на лихвените проценти, които отбелязаха миналата седмица, че се планира понижаване на лихвите следващата година, особено ако се осигури „меко кацане“ за икономиката на САЩ по конкртено.

Поддържането на рестриктивни лихви за по-дълго от необходимото рискува по-тежки последици, включващи бързо забавяне на икономическата активност, болезнено покачване на безработицата и рецесия, която голяма част от света успява да избегне досега, въпреки че този сценарий е възможен преди началото на намаляване на лихвите.

Чувствителните към лихвите икономически сектори навсякъде - като жилищния сектор и производството - усещат задушаването на по-високите лихви повече от година.

Докато активността в услугите като цяло продължава да се разширява, измерването на S&P Global за производствената активност в развитите икономики се свива от октомври 2022 г., въпреки че има индикации, че най-лошото може да е приключило с последното отчитане на най-високото ниво от пролетта. Фабричното производство на развиващите се пазари, което беше в застой през голяма част от 2023 г., също се покачи.

Какво означава това за 2024 година

Голяма игра на котка и мишка е в ход, тъй като участниците на пазара са поставили очаквания за много повече облекчаване на паричната политика, отколкото централните банкери вероятно са склонни да осигурят.

Например, докато прогнозите от миналата седмица на самите членове на борда на Фед показват, че очакват 75 базисни пункта намаления на лихвените проценти през 2024 г., фючърсните пазари на облигации и лихви сега са позиционирани за два пъти по-високи стойности. Това накара един член на борда на централната банка на САЩ, президентът на Федералния резерв на Чикаго Остан Гулсби, да признае, че е „объркан“ от поведението на пазара.

Междувременно от другата страна на Атлантическия океан – в Западна Европа, източници, запознати с въпроса, казаха на Ройтерс, че е малко вероятно ЕЦБ да предпиеме намаляване на лихвените проценти преди юни, или три месеца по-късно, отколкото обявяваше преди месец.

Ключът към всичко това

разбира се, е в инфлацията, тъй като банкерите, а и политиците казаха, че са готови да понесат известно ниво на икономическа болка, ако е необходимо, за да върнат най-накрая ценовия натиск до техните целеви нива от 2%.

Политиката също може да играе роля в тази загадка, тъй като общи избори са насрочени за по-късно през годината, по-специално в САЩ и Обединеното кралство. Централните банкери, които ценят политическата си независимост, може да не искат да бъдат видени да предприемат големи действия твърде близо до изборите, за да не бъдат обвинени, че се опитват да предопревелят изхода.

И когато годината се наочи към приключване, се появи потенциален нов спойлер, който може да усложни тезата за намаляване на лихвите: атаките на подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хуси срещу товарни кораби в Червено море принудиха спедиторите да спрат или пренасочат трафика, което е сериозн проблем във веригата за доставки и може да попречи на по-нататъшен бърз напредък по отношение на инфлацията.