Пазарите на акции доволни от решенията на банките да замразят основните си лихви

С най-голям дневен ръст завърши британският бенчмарк FTSE 100, а eдинствен със слабо понижение затвори германският измерител DAX

Икономика / Финанси
Георги Вулов
1358
article picture alt description

Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Борсовите индекси на най-големите страни в Западна Европа в началото на търговията в четвъртък показаха уверен ръст след резултатите от заседанието на Федералния резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната), което приключи предишния ден. Възходящият тренд се запази до края на сесията, особено след като стана ясно, че двете големи банки в Западна Европа – Европейската централна банка (ЕЦБ) и Банката на Англия (BoE), също замразяват исторически високите си лихви.

Още по темата

До обед общият индекс на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 се повиши с 1.2% и достигна 478.26 пункта, което е максимум от януари 2022 година. С най-висок ръст беше британският FTSE 100 (+1.9%), следван от френският CAC 40 (+0.9%), германския DAX (+0.7% и актуализира историческия си рекорд), испанския IBEX 35 (+0.6%), италианския FTSE MIB (+0.2%).

Европейската централна банка (ЕЦБ) остави непроменени и трите основни лихвени проценти. По-специално, основният лихвен процент по заемите остава 4.5%, лихвеният процент по депозитите - 4%, а лихвеният процент по маржин заемите – 4.75%. „Бъдещите решения на ЕЦБ ще гарантират, че основните лихвени проценти се поддържат на нива, които ограничават икономическата активност толкова дълго, колкото е необходимо“, се казва в изявлението на ЕЦБ.

Вижте още: ЕЦБ замрази основните си лихви за втори пореден път

В четвъртък и Централната банка на Англия запази основния си лихвен процент на 5.25% годишно, най-високото ниво от 2008 г. Решението съвпадна с пазарните прогнози и беше прието с гласовете на шестима от деветте членове на Комитета по паричната политика (MPC), като трима бяха в полза на повишението с 25 базисни пункта (б.п.).

Ден преди това Федералният резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната) също запази основния лихвен процент по федералните фондове на ниво 5.25-5.5% годишно. В същото време средната прогноза на членовете на борда на Фед предполага намаляване на лихвения процент със 75 б.п. до края на 2024 г. Председателят на Фед Джером Пауъл каза на пресконференция след срещата, че Централната банка вероятно е завършила настоящия цикъл на затягане на паричната си политиката.

И докато щатският долар рязко поевтиня спрямо основните световни валути след решенията на трите банки, пазарите на акции приветстваха запазването на основните лихви. Фондовите борси и стоковите пазари в региона затвориха предимно с повишения.

Появиха се, обаче, и предупреждения, че резките промени относно паричната политика от страна на трите банки и рекордно високите стойности както на американските, така и на западноевропейските акции, може да придвижат твърде бързо пазарите в обратна низходяща посока. Като аргумент за подобни опасение Ройтерс посочва все още несигурната перспектива за икономиката и корпоративните печалби, в резултата на задържащата се висока инфлация и спадащия темп на нарастване на БВП.

Междувременно Европейската централна банка е изправена пред труден акт на балансиране, след като намалява своите прогнози за икономическия растеж и инфлацията, като в същото време се опитва да смекчи спекулациите за предстоящи намаления на лихвените проценти от следващата година.

Актуализираните икономически прогнози на ЕЦБ сочат по-ниска инфлация и растеж, особено за следващата година, но това според Ройтерс, остава проблем за Лагард и нейните колеги от Управителния съвет, тъй като „прогнозите на ЕЦБ често са били далеч от целта - най-вече през 2021 г., когато централната банка не успя да предвиди скока на инфлацията“. ЕЦБ също така взе решение относно бъдещето на своята програма за спешни покупки при пандемия, която разкри в началото на епидемията, за да стабилизира пазарите и да се пребори със заплахата от дефлация, припомня Ройтерс. Това трябваше да се изпълни изцяло до края на следващата година, но тъй като пазарите вече са спокойни, ЕЦБ обяви, че ще замени облигациите с падеж само до юни и след това постепенно ще прекрати реинвестициите през втората половина на годината.

В крайна сметка възходящият тренд се запази до края на сесията с изключение на борсата във Франкфурт. За отбелязване е, че Stoxx Europe 600 спадна, но затвори с ръст от 0.87%, след като по-рано достигна най-високото си ниво от януари 2022 г.

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен ръст завърши британският бенчмарк FTSE 100, а eдинствен със слабо понижение затвори германският измерител DAX.

От секторните индекси измерителят на миннодобивните акции скочи с 3%, за да повече печелившите индекси, тъй като почти всички сектори и големи борси завършиха на положителна територия. Изключения бяха само застрахователните акции, които се противопоставиха на положителната тенденция и затвориха със спад от 1.8%.

Цените на петрола се повишиха, тъй като опасенията относно перспективите за глобалното търсене силно намаляха. Цената на февруарските фючърси за суровия петрол Brent на лондонската борса ICE Futures затвори с ръст от 3.76% до 77.05 долара за барел. В резултат и цената на акциите на големите компании в сектора в Европа поскъпнаха: книжата на британската BP Plc се повишиха с 1.49%, въпреки че анализаторите на JPMorgan понижиха препоръките си за тях до „поднормено тегло“ от „неутрално; на нидерландската Shell (+1.94%), френската TotalEnergies (+0.81%), италианската Eni (+0.66%), испанската Repsol (+1.51%), австрийската OMV (+2.78%).

Сред най-печелившите от включените в Stoxx Europe 600 са акциите на австрийската компания за електроника AMS-Osram, които скочиха с 13.45%, след като американската банка Jefferies повиши рейтинга на акциите на компанията до „купувай“ от „задръж“.

Цената на акциите на Air France-KLM също скочиха с 8.99%. Авиокомпанията прогнозира допълнително увеличение на рентабилността през 2026-2028 г., включително чрез намаляване на разходите. Също така се очаква през следващата година транспортният капацитет да се върне към нивата отпреди пандемията през 2019 г.

Норвежката телекомуникационна компания Telenor обяви продажбата на бизнеса си в Пакистан на Pakistan Telecommunications за 5.3 милиарда крони (492 милиона долара). Цената на акциите на Telenor се повишиха с 2.86%.

Цената на акциите на автомобилните производители също се покачиха значително, включително Mercedes-Benz Group (+2.85%), Bayerische Motoren Werke AG (+2.86%), Porsche (+0.32%), Renault (+6.42%), Stellantis (+1.67%).

В дъното на европейския индекс на „сините чипове“ слязоха акциите на италианските банки, след като намекът за намаляване на лихвените проценти от Федералния резерв подтикна инвеститорите да приберат печалби от сектора, който се възползва значително от периода на по-високи лихвени проценти. Най-много се понижи цената на акциите на BPER Banca (-5.89%), следвана от Banco De Sabadell (-5.06%), Unicredit (-4.52%), Banco BPM (-3.81%).

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща