Elements: Критичните минерали за националната сигурност на Китай, ЕС и САЩ

Правителствата определят списъци с критични минерали в съответствие с техните индустриални изисквания и стратегически оценки на рисковете при доставките.

През последното десетилетие в тези списъци бяха минерали като никел, мед и литий. Те се смятаха за основа за чистите технологии като EV батериите, слънчевата и вятърна енергия.

Графиката, разработена от Elements използва данни от IRENA и Министерството на енергетиката на САЩ, за да идентифицира кои минерали са от съществено значение за Китай, Съединените щати и Европейския съюз.

Какво представляват критичните минерали?

Няма общоприето определение за критични минерали. Държавите и регионите поддържат списъци, които отразяват настоящите технологични изисквания и динамиката на предлагането и търсенето, което е в съответствие с други фактори.

Тези списъци също постоянно се променят. Например, първият списък на критичните минерали на ЕС през 2011 г. съдържа само 14 суровини. За разлика от това, версията от 2023 г. идентифицира като критични 34 суровини.

Едно от нещата, което страните споделят е загрижеността, че липсата на критични минерали може да забави енергийния преход.

Тъй като повечето страни са се ангажирали да намалят емисиите на парникови газове, общото търсене на минерали за чисти енергийни технологии се очаква да се удвои до 2040 г.

САЩ и ЕС се стремят да намалят зависимостта от вноса на критични минерали

Десет материала фигурират в списъците с критични материали, както в САЩ, ЕС, така и в Китай, включително кобалт, литий, графит и редкоземни елементи. Сред тях са:

Aluminum/bauxite; Antimony; Cobalt; Copper; Fluorspar;  Graphite; Lithium; Nickel; Rare earths; Tungsten.

Въпреки че повечето от същите материали се намират в списъка на САЩ или Китай, европейският списък е единственият, който включва фосфатни скали (phosphate rock.). Регионът има ограничени фосфатни ресурси (произвеждат се  само във Финландия) и до голяма степен зависи от вноса на този материал, който е от съществено значение за производството на торове.

Коксовите въглища също са само в списъка на ЕС. Те се използва в производството на чугун и стомана. В момента производството им се доминира от Китай (58%), следван от Австралия (17%), Русия (7%) и САЩ (7%).

САЩ също се стремят да намалят зависимостта си от внос. Днес страната е 100% зависима от вноса на манган и графит и 76% на кобалт.

След десетилетия на снабдяване с материали от други страни, производство на суровини в САЩ, или т.нар. местно производство е изключително ограничено. Например, има само една действаща мина за никел (тя е основна) за  страната. Става въпрос за мината Eagle в Мичиган. По същия начин страната разполага само с един източник на литий в Невада - мината Silver Peak.

Доминирането на Китай

Въпреки че е най-големият замърсител с въглерод в света, Китай е най-големият производител в света на повечето от важните минерали за зелена революция.

Китай произвежда 60% от всички редкоземни елементи, използвани като компоненти във високотехнологични устройства, включително смартфони и компютри. Страната има и 13% дял от пазара за производство на литий. В допълнение, Китай рафинира около 35% от световния никел, 58% от лития и 70% от кобалта.

Сред някои, сред уникалните материали в списъка на Китай е златото. Въпреки че златото се използва в по-малък мащаб в технологиите, тази страна търси златото, като такова от гледна точка на икономическите и геополитически фактори и то основно за диверсификация на валутните си резерви, които разчитат в голяма степен на щатския долар.

Анализаторите изчисляват, че Китай е купил рекордните 400 тона злато през последните години.

Китай също така като важен материал урана. Китайското правителство заяви, че възнамерява да постигне чрез вътрешните си ресурси от уран пълно задоволяване по отношение на производството на гориво за атомните си електроцентрали.  

Според Световната ядрена асоциация Китай има за цел да произвежда една трета от своя уран вътре в страната.