България има неотложна нужда от нов подход към енергийното планиране

България има неотложна нужда от нов подход към енергийното планиране. Това е основното заключение на XVI Национална конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции, която се проведе от 27 до 29 ноември в София на тема „Политики и инвестиции за устойчива, ефективна и сигурна енергийна система“. Акцентът на конференцията беше важността на актуализацията на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК).
Конференцията се проведе по инициатива на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект с подкрепата на Министерството на енергетиката.
„С това събитие поставяме началото на един прозрачен процес при разработването на Интегрирания национален план в областта на енергията и климата“, каза Драгомир Цанев. Той подчерта необходимостта от участието на заинтересованите страни още в началото на процеса на моделиране и прогнозиране на производството и потреблението на енергия: „Този подход трябва да даде възможност за обективно приоритизиране на мерките и определяне на необходимите финансови ресурси за постигане на справедлив енергиен преход“, допълни още той.

„Закъснението на процеса на актуализация на ИНПЕК е факт, но екипът на Министерство на енергетиката се опитва да навакса със спешни действия“, коментира открито заместник- министърът на енергетиката Красимир Ненов. „Има създадена междуведомствена работна група с участието на седем министерства и Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Предстои да се изработи актуализиран модел за декарбонизация и намаляване на емисиите и реализиране на конкретни мерки по всички сектори на икономиката“, допълни още той.
По време на събитието заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева постави акцент върху необходимостта от централно място на енергийната ефективност в бъдещия вариант на Интегрирания план за енергетика и климат, като подчерта важността на вземането на политически решения, базирани на данни.

„Не можем да продължим социалната политика чрез ценова субсидия и да очакваме засилен принос към енергийната ефективност. Крайно време е да вземем политически решения, базирани на данни“, коментира заместник-министър Бонева и подчерта необходимостта от ново моделиране и актуализация на данните в новия вариант на Интегрирания план в областта на енергията и климат.

Следващите два дни от събитието изведоха на преден план ключови теми и инструменти, които ще определят тенденциите при потреблението на енергия в сектора на домакинствата и индустрията, като енергийна бедност, енергийни общности и системи за управление на енергията от местните власти и бизнеса. Бяха представени резултати от последните проучвания на българските енергийни агенции, както и добри практики за общински енергиен мениджмънт от Германия, Австрия, Румъния, Словения, Северна Македония и Украйна. Като резултат от събитието ще бъдат разработени и представени пред институциите и обществеността доклади от дискусиите в петте работни групи по различните измерения на ИНПЕК – декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност, а следващ етап от консултациите е планиран за началото на 2024 година.