BNEF: Утрояването на ВЕИ на глобално ниво до 2030 г. е трудно постижимо, но необходимо за постигането на нулеви емисии

Енергетика / Зелен преход , Свят
3E news
1555
article picture alt description

източник: BNEF

В навечерието на конференцията за климата COP 28 в Дубай, ОАЕ активно се обсъжда темата за утрояване на капацитета за възобновяема енергия. Това е целта, която настоящите домакини на събитието и някои други страни искат да си поставят в края на конференцията: капацитетът трябва да бъде повече от 11 TW до 2030 г. (днес 3600 GW).

Това е в съответствие с изчисленията на различни експерти, че приблизително това е количеството, необходимо за постигане на климатичната цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Или, казано иначе ВЕИ мощности в такъв обем дават възможност за решаване на част от климатичните проблеми.

Предишното утрояване на капацитета е отнело 12 години от 2010 до 2022 г., а сега се планира това да се случи за 8 години. Именно това разглежда и в новата си разработка по темата компанията Bloomberg New Energy Finance (BNEF). Това ще изисква съгласувани действия за премахване на пречките в целия свят, се казва в доклада на BNEF „Утрояване на глобалните възобновяеми източници до 2030 г.: трудно, бързо и постижимо“. Прогнозите на BNEF отразяват очакваните инсталации въз основа на настоящата икономика, тенденциите, проектите и политиките, а те в момента не отговарят на това, въпреки че вятърът и слънчевата енергия са най-евтините източници от ново поколение в повечето страни.

Теоретично тази цел може да бъде постигната само с помощта на слънчевата енергия, която днес се развива с колосални темпове. Това е „евтино и лесно“. На практика обаче това няма да работи, тъй като фотоволтаичното производство има и недостатъци – сезонност на производство и нисък коефициент на полезно действие.

Следователно е необходимо да се насърчават други източници на енергия. На първо място, говорим за вятърна енергия, тъй като потенциалът за развитие на водноелектрически централи е ограничен.

„Прогнозата на BNEF показва, че слънчевият капацитет като част от целта вероятно ще бъде постигнат, но за вятърна енергия, която е необходима ще има нужда от съгласувани действия от страна на лидерите на публичния и частния сектор. Постигането на правилната комбинация от технологии е от решаващо значение. Един бързо декарбонизиращ се свят, който е прекалено зависим от слънчевата енергия, докато утроява капацитета на възобновяемите енергийни източници, няма да е свидетел и на същото въздействие върху производството на електроенергия, нито намаляването на емисиите“, се посочва в доклада.

„Слънчевата енергия е евтина и лесна и светът може да утрои капацитета, използвайки само слънчева енергия. Но изоставянето на други възобновяеми източници на енергия не би било добър резултат за въздействието върху климата“, каза специалистът по слънчева енергия на BNEF Jenny Chase, съавтор на доклада.

Глобалните нива на инвестиции във възобновяема енергия трябва да се увеличат до 1175 милиарда долара средно годишно между 2023 г. и 2030 г., изчисли BNEF. През 2022 г. те възлизат на 564 милиарда.

Анализаторите казват, че глобалната цел от 11 TW може да бъде постигната, ако отделните страни решат, колко могат да допринесат. За такива страни, които са започнали да използват възобновяеми енергийни източници преди много време като САЩ, Европа, Япония и Китай, трикратното увеличение е правилната цел (Ако се вземе предвид сегашното темпо на развитие на възобновяеми енергийни източници в Китай, утрояване може да се случи без специални цел).

Други държави пък ще трябва да направят по-малко, ако делът на възобновяемата енергия в техните енергийни баланси вече е висок. Това е например Бразилия. В такива региони усилията трябва да бъдат насочени към декарбонизиране на индустрията, недвижимите имоти, транспорта, селското стопанство и др.

„Възобновяемите енергийни източници са евтини и пряката субсидия вече не е тази, която е необходимата за ускоряване на внедряването“, казва Meredith Annex, ръководител на отдела за чиста енергия на BNEF и съавтор на доклада. „Правителствата и регулаторите разполагат с ограничен период от време, за да помогнат на индустрията да влезе в правилната посока.“

Въпреки това правителствата по света трябва да премахнат някои пречки пред утрояването на капацитета за възобновяема енергия. Става въпрос за опростяване на лицензирането, по-ефективни проекти за конкурентен подбор, които намаляват проектните рискове, по-бързо разширяване на мрежовата икономика, установяване на ясни цели, предоставяне на „сигнали за конкурентни цени“ за доставчиците на капацитет и т.н.

Според BNEF в момента може да има нужда до 8 години за получаване на разрешение за свързване към мрежата в Европа. В края на 2022 г. проекти за около 600 GW  за възобновяема енергия са били наредени опашка за присъединяване в 5-те най-големи европейски държави. В САЩ има достатъчно проекти за свързване, наредени на опашката, за да се утрои възобновяемият енергиен капацитет на страната до 2030 г.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща