Правителството одобри промени в 6 данъчни закона

На извънредно заседание правителството одобри 6 законопроекта за изменение и допълнение на шест данъчни закона. Преди това на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) на 25 октомври, предложенията на Министерството на финансите бяха дискутирани от бизнеса и синдикатите.

След заседанието, ръководено от вицепремиера Мария Габриел, тя каза, че НСТС подкрепи предложените проекти на закони за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси и Закона за акцизите и данъчните складове. Останалите проекти от общия пакет от шест данъчни закони, съответно: Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху доходите на физическите лица, Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане и Закон за допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, социалните партньори подкрепиха част от мерките и възразиха срещу други, каза също Габриел.

По думите на вицепремиера, са направени редица предложения, които ще бъдат разгледа Министерство на финансите.

Като цяло има подкрепа за основните мерки, които са свързани с повишаване на събираемостта, посочи тогава финансовият министър Асен Василев. Той добави, че има мерки, които „подлежат на прецизиране“, за да се избегне натоварването на бизнеса „с допълнителни тежести в процеса на подаване на декларациите“.

Днес след заседанието на правителството Василев обяви, че законопроектите ще бъдат изпратени към парламента в четвъртък, така че да може да започне разглеждането им в Комисията по бюджет и финанси. Той припомни, че пакетът данъчни закони е публикуван за обществено обсъждане още в края на септември, а редица организации са изпратили своите становища по законопроектите. Предложения са постъпили и от Националното сдружение на общините.

Имаме един доста балансиран пакет от данъчни закони, каза министърът на финансите. Василев подчерта, че последната преценка ще бъде на Народното събрание, което ще гласува окончателните текстове.

Във връзка с недоволството на събирачите на диворастящи гъби и трюфели, министър Василев подчерта, че е постигнат компромисен текст с тяхно участие, който, по думите му, да изсветли бранша и хазната да си събере напълно вземанията.

Асен Василев припомни, че се запазва нулевата ДДС ставка за хляба и брашното до средата на следващата година, както бе одобрена първоначално. За ставката от 9% за ресторантьорите последното решение ще бъде на парламента, стана известно от думите на министъра.

Василев обясни, че едно от предложенията предвижда ресторантьорите да въведат постерминали във всички заведения с две, три, четири и пет звезди, а само най-малките да бъдат освободени. В тях задължително да се плащат заплатите по банков път. Да има минимални ставки за персонал, които са по-високи от минималната работна заплата за най-нископлатените длъжности, което цели да изсветли трудовите доходи.

Ако всичко това бъде прието, тогава 9-процентната ставка на ДДС може да остане като временна мярка, тъй като хазната ще събере повече средства, отколкото чрез увеличение на данъка. Ако не бъде прието, поддържаме 20% ДДС. Там изборът е на парламента, дали да приеме изсветляване или 20%, обясни Василев на днешната пресконференция.

Министърът на финансите каза още, че се предвижда и друга промяна при заведенията. „Всички, които са под 100 000 лева, минават на патентен данък. Техните приходи от данък печалба ще минават към общините, които така или иначе контролират и брой маси и всичко останало. По този начин общините ще имат един допълнителен източник на приход“, обясни още Асен Василев.

От пресслужбата на Министерския съвет разпространи подробна информация за приетите изменения в 6-те данъчни закона:

Закон за данък върху добавената стойност

Предложено е удължаване на срока на прилагане на намалена ставка на ДДС за ресторантьорски услуги, с което се предоставя възможност на бизнеса както да поддържа конкурентоспособността си, така и да запази работните места в сектора.

Предлага се удължаване на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно, така че да се смекчи въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата, по-специално върху най-уязвимите групи хора.

Като мярка за изсветляване на „сивата" икономика е предложена възможност получателят по доставка да не заплаща стойността ѝ, когато доставчикът не издаде касова бележка.

Предложени са разпоредби, според които няма да се извършва корекция на ползвания данъчен кредит при бракуване на стока. Това ще става, когато лицето е сметнало, че тя вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност и доброволното я е унищожило или я е продало с ДДС. Също така, ако стоката е била унищожена безвъзвратно, уточняват от правителствената информационна служба.

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Създава се уредба за въвеждането на нормативно признати разходи в размер на 10% при определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на финансови активи и чуждестранна валута, както и изричното посочване на виртуалните валути като финансов актив. Целта е да се постигане по-голяма справедливост при определянето на облагаемия доход и на дължимия данък, което ще стимулира физическите лица, придобили доходи от продажба или замяна на финансови активи, в т.ч. виртуални валути, да ги декларират.

Промените предвиждат към определението „трудови правоотношения" да се причисляват и правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила без да е сключен трудов договор. По този начин се очаква постигането на по-голяма данъчна прозрачност относно доходите, дължимите данъци и задължителните осигурителни вноски. Предлага се още всички предварително неопределени допълнителни парични плащания на заетите по трудово правоотношение да бъдат изрично включени към облагаемия доход от трудови правоотношения.

Въвежда се данъчно облекчение, чрез което физическите лица да могат да приспадат от общата си годишна данъчна основа 0,5 на сто от платения данък върху добавената стойност, но не повече от 100 лв. месечно, съгласно данните от фискални или системни бонове, регистрирани в Националната агенция за приходите.

С проекта се предлага и въвеждане на алтернативен данък върху дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения. По този начин ще се постигне предотвратяване на възможностите за неплащане на данъци и осигурителни вноски, както и изсветляване на сектора.

Предвидено е и освобождаване от облагане на доходите на физическите лица от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците. Увеличава се прагът на касовите разплащания на сделките с метални отпадъци от 100 на 1200 лв. на година на физическо лице.

Закон за корпоративното подоходно облагане

Предвижда се за многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Европейския съюз, чиито печалби са обложени за съответния данъчен период с корпоративен данък с ефективна данъчна ставка под 15 на сто, да се въведе облагане с допълнителен данък или национален допълнителен данък до достигане на ефективна данъчна ставка от 15 на сто.

Със законопроекта се предлага и въвеждане на нова схема за държавна помощ за земеделски стопани под формата на преотстъпване на данък. Тя ще се прилага за периода от 1 януари 2023 до 31 декември 2029 г., след получаване на окончателния номер на помощта в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия.

Закон за местните данъци и такси

Предвижда се освобождаване от данък върху недвижимите имоти на сгради, получили сертификати с клас на енергопотребление „А", и на тези, получили сертификати, удостоверяващи, че са постигнати техническите изисквания за „сграда с близко до нулево потребление на енергия".

Размерът на данъка върху недвижимите имоти се планира да се диференцира по населени места, по зони в тях или по вид на имотите.

Измененията и допълненията предвиждат уеднаквяване на максималния размер на оборота на данъчно задължените лица, осъществяващи патентна дейност, с прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност от 100 000 лева.

Предлага се въвеждане на облагане с патентен данък за юридическите лица, в случаите когато оперират като заведения за хранене и развлечения.

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

С цел повишаване на прозрачността на разплащанията и ограничаване на сектора на „сивата" икономика, в Закона за ограничаване на плащанията в брой е заложено намаляване на прага на сумите, допустими за извършване на разплащания в брой от 10 000 на 5 000 лева.

В резултат от преговори с представителните организации от ресторантьорския бранш, в Закона за ограничаване на плащанията в брой се предлага въвеждане на изискване работодателите от този сектор, които предлагат услуги в заведения, категоризирани с две, три, четири или пет звезди, да изплащат възнагражденията на работниците и служителите си задължително по банков път. Също така, в Закона за туризма за същия кръг лица са регламентирани изисквания да осигуряват задължително възможност клиентите на техните заведения да извършват плащания и чрез терминално устройство ПОС.

В промените се предлага въвеждането на финансов стимул за лицата, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях. Предлага се размерът на възнаграждението за лицата да е 10 на сто от допълнителните приходи за бюджета, събрани поради разкритията. Предвижда се долен праг на сумата, събрана вследствие на подадената информация, като условие за действие на режима по изплащане на възнаграждението. Този праг е 100 000 лева. По този начин ще се предотврати подаването на информация с цел решаване на междуличностни противоречия или конкурентни търговски конфликти, информират от пресслужбата на правителството.

Закон за акцизите и данъчните складове

В законопроекта е предложено разширяване на обхвата на тютюневите изделия за целите на акцизното облагане. Въвежда се акциз върху нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн, което е на базата на растения, билки или плодове, независимо дали са обработени с никотин, посочват от пресслужбата на кабинета.