Доклад на CAN Europe: България се проваля в планирането и комуникирането на целите си към декарбонизиране на икономиката

България се проваля в планирането и комуникирането на целите си към декарбонизиране на икономиката, има остра липса на консултации с обществото и навременен диалог. Отсъства ясна стратегия за излизане от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефективни технологии, от което страдат хората най-вече в зависимите от въглищата общини. Документът, с който България трябва да начертае целите и стратегията за преодоляване на зависимостта към въглищата и други изкопаеми горива е по-известен като Интегрирания национален план Енергетика и климат (ИНПЕК).

Това са заключенията на Доклада относно процеса по актуализиране на ИНПЕК (Интегрираните национални планове Енергетика и климат), който Екологично сдружение “За Земята” и български партньори изработихме с повече от 30 организации от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe. В него се прави анализ на климатичните цели на държавите в ЕС към 2030 г. и се проследява дали позволяват постигане на климатична неутралност към 2050 г. Откроява се силният контраст между нуждата от спешни и ускорени действия в областта на климата и бавния напредък. 

От оценените 25 държави нито една не прави достатъчно спрямо целта от 1,5 С — т.е. необходими са още повече инвестиции в мерки за спестяване на енергия и възобновяеми източници на енергия.

Целта на Националните планове за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално ниво в съответствие с целта от Парижкото споразумение глобалното затопляне да се ограничи в рамките от 1,5°C. Това означава поетапно намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно планиране на справедлив преход към чиста икономика на бъдещето. От държавите-членки се изисква да съобщят в ИНПЕК своя принос към задължителните цели за дял на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност към 2030 г. За държави с високи нива на енергийна бедност трябва да се включи и национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, включително времева рамка, до която целите трябва да бъдат постигнати. 

"Има индикации, че средата на ноември ще се появи актуализирана версия на българския ИНПЕК. Призоваваме управляващите ни да действат смело и решително в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските граждани, местните общности, живеещи близо до замърсяващи предприятия с най-спешна нужда от намаляване на замърсяването и емисиите от тях, но и всички жители на планетата, които вече са или ще бъдат засегнати негативно от изменението на климата." - каза Радостина Славкова от Екологично сдружение "За Земята".

През оставащите осем месеца до финализирането и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни 2024 г., обществеността трябва да бъде ефективно ангажирана и консултирана. Апостол Дянков от WWF-България дава допълнителна конкретика: "Това може да се случи, като докладът се представи публично, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), така и на обществено обсъждане, което да се проведе на поне два етапа, със срок от един месец. Най-важното е да има реален диалог, както на експертно равнище, така и в публичното пространство".
 
Докладът на CAN Europe представлява първоначалната оценка на гражданския сектор на наличните 16 от 27 проекти на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас - обратна връзка по възможностите за публично участие до момента и тематични препоръки. Докладът представя начален преглед на някои от основните въпроси, които ще трябва да бъдат разгледани в препоръките на Европейската комисия към ИНПЕК плановете на държавите членки през декември 2023 година.

Към 23 октомври вече 16 държави са представили своите ИНПЕК. Това са Малта, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общественост и заинтересованите страни в процеса на изготвяне е недостатъчно, вариращо от слабо до несъществуващо.