Богомил Манчев: Между 12 и 15 млрд. долара е крайната цена за изграждане на нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“

По предварителни оценки на експерти цената на двата нови блока в АЕЦ "Козлодуй" би била между 12 и 15 млрд. долара. Срокът за изграждането на блоковете е реалистичен, но на ръба. До този момент реактори от този вид работят само в САЩ и Китай. Това обясни пред БНТ Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум Булатом. Изказването му бе направено по повод на решението на правителството от вчера да изгражда 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ по нова технология.

Според решението на Министерския съвет дъщерната компания на АЕЦ "Козлодуй" - "Нови мощности" ще получи до половин милиард лева от Българския енергиен холдинг, за да увеличи капитала си, който в момента възлиза на почти 17 млн. лева. Справка в отчета на БЕХ показва, че печалбата за първото полугодие на компанията е над 860 млн. лева като голяма част от парите са осигурени от дивидент, платен именно от АЕЦ "Козлодуй", НЕК и ЕСО.

Ако седми и осми блок бъдат договаряни заедно, отстъпката от цената може да бъде до 40%, изчислява ядреният експерт Богомил Манчев.

"Ако се договорим блоковете да бъдат с цена 6 млрд. или по 3 млрд. на блок, цената на собственика би трябвало да бъде около 2,5 млрд. Станаха 8,5 млрд. за два блока, като им сложите ескалация, за десет години ще отидете на 12 до 15 милиарда и това е крайната цена, която ще трябва да платим всички.

Финансирането на новите мощности ще е изцяло за сметка на държавата

"Искам да уточня, че "Уестингхаус" не е инвеститор, а ни доставя технология, за която ние трябва да си платим. Инвеститор е държавата, тъй като в момента ние имаме държавна компания, както и да ѝ викаме - "Нови мощности", "Стари мощности", инвеститорът зад нея се явява държавата. Държавата трябва да си намери начин, по който да кредитира тази компания", поясни Богомил Манчев.

Вариантите са няколко: теглене на експортен кредит, публично частно партньорство.

"В бъдеще държавата може да продава дялове на големи компании, които искат да участват, и на нашия бизнес, т.е. да се купуват така наречените енергийни бонове. Да станат акционери. Може да има хиляда акционери, а държавата да държи 51%"

Новите реактори ще бъдат от модела АP-1000, като в момента по света такива мощности се строят само в САЩ и Китай.

Според Манчев с изграждането на новите блокове ще можем да компенсираме около 80% от спирането на въглищните централи. Ще бъдат необходими обаче още два блока, които да заменят спрените пети и шести след 2050 година.

"Имаме две ядрени площадки. Колкото и да не им отърва на различните политици, които искат да изчегъртат понятието "Белене", то съществува, защото площадката "Белене" и проектът "Белене" са две различни неща", обясни още Манчев.

Той определи решението за нова ядрена мощности като „правилно“. "Когато поръчаш два блока, можеш да ги договориш за по-ниска цена.  Ние се нуждаем от 4 нови ядрени блока в рамките на 30 години. 

Това ще позволи постепенно да извадим от експлоатация въглищните централи, обясни експертът. Решението е забавено с около 15 години, отбеляза той и пред БНР.

"България трябва да изгради базовата си енергия и тя да е от установени ядрени мощности".  Упоменатите срокове за включването им  в енергийната система на страната са леко оптимистични, но са възможни, каза Богомил Манчев.

"Самото финансиране на проекта е най-трудната задача. САЩ биха могли да ни дадат необходимите средства, ако бъдат убедени от доставчика на технологията "Уестингхаус". 

За такива колосални количества енергия, която искаме да ползваме, за да може да махнем въглеводородите от колите си и да имаме право да горим и природния газ, е нужна атомна енергия, обясни експертът. 

Има разлика между инвестиционния контрол и експлоатационния контрол, отбеляза още той.

В същото време у нас има огромен дефицит на специалисти в ядрената енергетика, подчерта Манчев. "Трябва да обучаваме млади хора", категоричен бе председателят на „Булатом“. 

Една идея на 40 години

За разширяване на АЕЦ "Козлодуй" започва да се говори през осемдесетте години на миналия век. Тогава обаче бързо е отхвърлено с аргумент, че на място ще има струпване на много мощности. Този аргумент отпада след спирането на първите четири блока.

Отново за седми блок по американска технология се заговори 20 години по-късно. През 2012 г. първото правителство на Бойко Борисов взима решение за изграждане на нов блок на територията на "Козлодуй".

Две години по-късно кабинетът на Пламен Орешарски сключва и споразумение с "Уестингхаус". През 2015 г. правителството на Бойко Борисов е на косъм да спре проекта с мотив, че американската компания трябва да влезе в него като инвеститор.

До 2021 г. е избрана площадка за изграждане на един блок. В началото на тази година Народното събрание взима поредно решение за изграждане на нови мощности на територията на "Козлодуй" по технологията АP-1000. Преди ден Министерският съвет реши да започне строителството.