Индустриалната комисия на ЕП: Ядрената енергетика ще получава улеснен достъп до финансиране
Парламентът добавя ядрената енергия към късата листа на ЕС за технологии, осигуряващи декарбонизация. Следващият месец е гласуването в зала
Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на Европейския парламент гласува в сряда за връщане на ядрената енергия в списъка на технологиите, отговарящи на условията за преференциално финансиране. Аргументът в тази посока бе, че Европа се стреми да върне производството на технологии, считани за решаващи за свят без вредни емисии. ЕК внесе своя Закон за промишленост с нулеви нетни емисии през март тази година като отговор на Закона за ограничаване на инфлацията в САЩ, който предоставя милиарди субсидии за чисти индустрии, припомня Euractiv.
Законът посочва ключови технологии, които ще отговарят на условията за получаване на по-бързи разрешения и по-слаб надзор на държавната помощ от органите за конкуренция на ЕС, за да се гарантира, че част от производството се извършва в Европа. „Европа най-накрая става сериозна по отношение на индустриалната политика“, каза Кристиан Елер, германски консервативен депутат, който е говорител на парламента по предложението. Комисията подкрепи този подход с 43 гласа "за" и 12 "против".
Първоначалното предложение предизвика противоречия, като запази регулаторните предимства само за „стратегически“ технологии – като слънчеви панели, батерии и термопомпи – като същевременно изключи други източници на енергия, включително АЕЦ.
Но компромисният текст на Елер, подкрепен от центристките Renew Europe и социалистическите групи в парламента, премахна това разграничение. Така бе разширен списъка до 16 технологии – включително всички видове ядрено делене, както и синтез, устойчиви горива и биогаз.
Основната цел остава същата: 40% от изброените технологии, инсталирани на континента, трябва да бъдат произведени в Европа. Това засега е амбициозна цел, а не правно обвързващо задължение.
Този ход, въпреки че беше приветстван от про-ядрените евродепутати, както и от привържениците на електронните горива и биогаза, беше отхвърлен от зелените депутати.
„Днешното гласуване от комисията по промишленост влоши предложението на Комисията относно Закон за промишленост с нулеви нетни емисии“, подчерта в отговор Хенрике Хан от Зелените. Чрез премахването на списъка със стратегически технологии и разширяването на списъка с неутрални по отношение на климата, компромисът „де факто ще отвори вратата за стратегически проекти за почти всяка технология, включително ядрена“, добави тя. Според зелените активисти парламентът е „изгубил фокус“ в стремежа си да угоди на всички.
„Промяната на обхвата на Закон за промишленост с нулеви нетни емисии рискува да отклони парите на данъкоплатците от ключовите зелени технологии, от които се нуждаем, за да декарбонизираме нашата индустрия“, каза Камил Мори от политическия офис на WWF за ЕС.
Ядрените защитници, от друга страна, бяха доволни от постигнатото решение. „Уверих се, че всички технологии, полезни за нашите климатични цели, са включени“, каза Кристоф Грудлер от Renew Europe, който идва от Франция и чийто основен фокус ба насочен именно към повишаването на ядрената позиция в преговорите. Активно участие в тази посока имаше и на българския евродепутат Цветелина Пенкова.
Новият регламент приоритизира производствата на технологии, нужни за постигането на климатичните ни цели. Трябва да върнем производствата и иновациите в ЕС, написа в своя фейсбук профил Цветелина Пенкова.
България има възможност да привлече инвестиции в нови стратегически производства. Това ще създаде високоплатени и стабилни работни места, обяснява българският евродепутат. И добавя: „Като основен преговарящ от Групата на социалистите и демократите успях да договоря следното:
- Повече европейско финансиране за привличане на нови производства! Държавите ще имат достъп до 13 млрд. евро в целенасочен фонд, до неизползваните фондове по Механизма за възстановяване и устойчивост (т.нар. национални планове), до Иновационния фонд, до финансови схеми на Европейската инвестиционна банка и, не на последно място, до частен капитал, стимулиран от държавни гаранции.
- Ядрената енергия е неизменна част от бъдещото на европейската енергетика! За пореден път признаваме ядрената енергетика за ключова технология, която ще се развива в ЕС.
- По-бързо издаване на разрешителни за изграждане на фабрики и заводи! Не е нормално да се чака над 5 години за получаване на всички разрешителни, ако искаме да създадем нови работни места.
- Сериозни инвестиции за подготовка на кадри и професионално #обучение! Развитие на нови умения и подготовка на работната сила е ключова за икономическия подем, ако искаме да възродим икономиката на ЕС.
Сигурна съм, че след месец ще получим подкрепата в пленарната зала на Европейски парламент. Регламентът ще бъде финализиран в рамките на този мандат на ЕП и ще се превърне в едно от най-важните законодателства за този мандат“, убедена е Пенкова.
Подкрепа за улавяне и съхранение на въглерод
Привържениците на улавянето и съхранението на въглерод, ключова технология за декарбонизиране на части от индустрията, също приветстваха компромисния текст.
Докато законодателите подкрепиха предложената цел за съхраняване на 50 милиона тона CO2 годишно в Европа, те добавиха разпоредба, която призовава Европейската комисия да предложи цели за 2035 г., 2040 г. и след това.
Clean Air Taskforce, група с нестопанска цел, похвали „разширяването на обхвата до транспортиране на CO2“ вместо чисто съхранение, както беше предложено първоначално. Освен това „Парламентът има за цел да гарантира открит и справедлив достъп, прозрачно ценообразуване и конкурентни пазари на CO2“, каза Алесия Вироне, отговаряща за правителствените въпроси на групата в Европа.
Вместо производителите, продавачите трябва да бъдат задължени да гарантират съхранението на CO2, реши парламентът. Bellona, норвежка зелена неправителствена организация, отбеляза, че тази разпоредба е „твърде неясна върху кого точно пада отговорността, потенциално размивайки задължението за съхранение“.
Споразумението в комисията по индустрията трябва да бъде потвърдено чрез гласуване на пленарната сесия на Парламента през ноември, което ще проправи пътя за началото на окончателните преговори със страните от ЕС, които все още не са постигнали съгласие и нямат обща позиция, припомня европейското издание.