Американският долар се понижава спрямо основните световни валути във вторник, изоставен от инвеститорите заради конфликта в Близкия изток

Щатският долар поевтинява спрямо основните световни валути след спада на доходността на американските държавни облигации предния ден.

Доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ спадна със 7.9 базисни пункта (б.п.) в понеделник до 4.849% годишно. Доходността на 30-годишните дългови ценни книжа намалява още повече - с 8.7 б.п., до 5.003%. На търговията във вторник доходността на десетгодишните облигации загуби 0.7 б.п., а на 30-годишните – 1 б.п.

Банката на Япония продължи непланираните покупки на държавни облигации във вторник. По-конкретно, централна банка закупи ценни книжа с падеж над пет и не повече от десет години в размер на около 300 милиарда йени (2 млрд. долара) и с падеж над десет и не повече от 25 години в размер на 100 милиарда йени (1 млрд. долара), според данни на сайта на банката. Това решение подкрепи японската валута.

В началото на октомври Централната банка на Япония купи държавни облигации за 12.7 милиарда долара по време на непланиран търг.

Индексът ICE Dollar, показващ динамиката на долара спрямо шестте основни световни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи по време на търговията с 0.13%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижи с 0.22%.

Еврото се повиши спрямо долара с 0.17% до 1.0688 долара спрямо 1.0670 долара при затварянето на предишната сесия, достигайки най-високото ниво от четири седмици, докато инвеститорите се подготвят за предстоящата среща на ЕЦБ. Членовете на борда на ЕЦБ вероятно ще оставят лихвените проценти непроменени след 10 последователни повишения, които доведоха разходите за заеми до многогодишни върхове, тъй като опасенията за рецесия се задават, а инфлацията остава доста над целта на банката от 2%. Вчера следобед ЕЦБ определи референтен курс на еврото от 1.0597 долара.

Обменният курс на паунда към долара нарасна на с 0.27% до 1.2282 долара спрямо 1.2249 долара в понеделник, доближавайки се до най-високото си ниво от 11 октомври, тъй като инвеститорите изоставиха долара, а доходността на държавните облигации се оттегли от многогодишни върхове. Освен това, последните данни показват, че нивото на безработица в Обединеното кралство се е повишило до 4.2% през трите месеца до август, което е с 0.2 процентни пункта повече от периода март-май. Централната банка на Англия ще вземе решение относно паричната политика следващата седмица и очакванията сочат, че лихвените проценти ще останат непроменени за втора поредна среща. Миналия петък управителят Андрю Бейли коментира последните данни за инфлацията за септември, която не спадна толкова много, колкото повечето икономисти прогнозираха. Той заяви, че тези числа не са далеч от това, което централната банка е очаквала, и също така отбеляза, че лекият спад на основната инфлация е „доста обнадеждаващ“. И накрая, рейтинговата агенция Moody's преразгледа перспективата на Великобритания на „стабилна“ от „негативна“ в петък.

Щатският долар спадна и към японската йена с 0.22% до 149.39 йени за долар спрямо 149.71 йени в края на предишната сесия, след решението на Японската централна банка да увеличи непланираните покупки на държавни облигации.

При слаб долар стоковите валути се повишават. Австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, се повишиха съответно с 0.64% до 0.6375 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.41% до 0.5868 американски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от котировките на петрола, се повишават спрямо долара, след като цените на петрола нарастват заради увеличаващата се геополитическа несигурност в Близкия изток. Канадският долар поскъпва с 0.12% до 1.3672 канадски долара за един американски, а норвежката крона се повишава с 0.19% до 11.0536 крони за един щатски долар.

Фючърсите на двата вида петрол, търгувани на борсата, Brent и WTY се повишиха във вторник, прекъсвайки рeзкия двудневен спад, след като отново се появиха опасенията, че войната между Израел и Хамас може да доведе до по-широк конфликт в Близкия изток и да наруши доставките на петрол. Израел продължи бомбардирането на Газа в понеделник, докато други страни полагаха дипломатически усилия за ограничаване на насилието в региона. Цените на петрола получиха подкрепа и от очакванията за по-голям пазарен дефицит през четвъртото тримесечие, след като водещите производители Саудитска Арабия и Русия удължиха съкращенията на доставките до края на годината. Междувременно САЩ като цяло спряха санкциите срещу членката на ОПЕК Венецуела, след като венецуелските лидери се съгласиха да проведат честни избори през следващата година. Инвеститорите сега гледат напред към докладите на индустрията и правителството за запасите от суров петрол в САЩ, за да получат представа за картината на търсенето и предлагането в най-големия потребител на петрол в света.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Econoics.