Динамиката на промените на пазара на електроенергия се засилва, а индустрията очаква труден преход, но и обнадеждаващи новини

В България все още има запазена сравнително добра и конкурентна индустрия. Това е енергоинтензивна индустрия, компании ,които работят повече за износ, но правят оборот от около 20 млрд. лв. (за миналата година).  Тази индустрия е жизнено способна и трябва да й се обръща малко повече внимание. Това коментира председателят на УС на БФИЕК Константин Стаменов при откриването на конференцията на организацията "Индустриален триатлон: климат, енергетика, околна среда". Стаменов изрази очакване за продължителен и труден преход през който индустрията се нуждае от природен газ, но и електроенергия на конкурентни цени. За съжаление това ще става все по-трудно, заяви той. По думите му именно заради тежкия преход индустрията в България ще има нужда от по-добър диалог с администрацията и ресорните министерства.  

Стаменов не пропусна да направи разлика между цената на природния газ в САЩ и в Европа и разликата в подхода, чрез законодателните инициативи (Законът IRA в САЩ и европейските актове от порядъка на REPowerEU), което от своя страна прави прехода за европейската икономика по-труден. 

Промените в енергийните закони

От тази гледна точка председателят на комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев от своя страна обърна внимание, че евтиният газ в САЩ е заради добива на шистово гориво. В тази връзка той отбеляза като голяма грешка меморандумът за добив на шистов газ, наложен от Народното събрание през 2012 г. „Ако тогава не бяхме взели това грешно решение щяхме може би да добиваме вече този газ и да имаме сравними цени“, каза Добрев като отчете, че не трябва да се гледа назад. Залагайки на оптимистичния поглед Добрев наблегна на добрите очаквания, според които през 2030 г. в България може да има значителен добив на природен газ. „Проучванията в Хан Аспарух (находище) напредват“, посочи той като изрази очакване, че количествата ще са не само достатъчни за вътрешно потребление, но и за износ.

По думите му, последните събития освен това дават надежда, че ще имаме евтина енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Делян Добрев в частност се спря на последните изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници на енергия (ЗЕВИ), които решават въпроса със земята (намаляването на категорията за изграждане от 7-ма на 5-та). „Решихме проблеми, свързани с присъединяването“, обясни още Добрев. Той обърна внимание и на измененията в Закона за енергетиката и в частност най-съществената – либерализацията на пазара на електроенергия на едро и наличието на пазара не само на крайните снабдители сега, а на търговци, които да могат да доставят електроенергия, на битовите потребители. Вече няма да има квоти за регулирания пазара. АЕЦ ще продава електроенергията си на борсата, отбеляза Добрев. По думите му, търговците, които ще са лицензирани за доставки за бита ще купуват електроенергията на борсови цени, а Министерския съвет ще определя компенсацията за битовите потребители по модела, по който се компенсираше бизнеса. (бизнесът за тази година е защитен по този модел и получава компенсации при цени на електроенергията, когато е над 200 лева). При настоящия модел компенсацията ще се определя в зависимост от профила на даден битов потребител, а търговецът ще получава компенсацията от ФСЕС. „Няма основание за тревога. Битовите потребители са защитени до 2026 г. на този етап“, посочи той като отчете, че моделът е по-различен.

Желяз Енев от Министерство на икономиката и индустрията от своя страна очерта стремежът към икономика с нулеви емисии като посочи и ролята на ведомството в този процес и в частност от гледна точка на ПВУ.

Реформите в енергетиката през погледа на КЕВР

След юли 2024 г. ролята на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще се засили, коментира от своя страна председателят на регулатора Иван Иванов. Той очерта и бъдещето особено след приемането на новия модел на европейско ниво, предвиждащ разширяване на функциите на ACER.

Председателя на КЕВР се спря на ролята на регулатора при развитието на борсовия пазар на електрическа енергия и съществуващите в момента сегменти за търговия. Той не пропусна да направи и сравнение от броя на участниците до количествата изтъргувана електроенергия. Така например, общият брой на сделки за първото полугодие на 2023 г. е 1 млн. 306 хил., посочи Иван Иванов. „В началото на 2024 г. предстои създаване на сегмент за търговия със сертификати за зелена енергия“, подчерта той като се спря и на ролята на КЕВР основно в областта на нормативните документи, включително и по REMIT.

„Ролята на Комисията по контрол върху борсата чрез механизма REMIT ще се засили особено след 1 юли 2024 г. , когато въз основа на гласуваните от Народното събрание промени в Закона за енергетиката,  на свободния пазар ще  се появят 12,2 ТВтч годишно, които в настоящето ценово решение формират енергийния микс за регулирания пазар. Това произтича от премахването на ролята на НЕК като обществен доставчик и задължението крайните снабдители да закупуват необходимите количества енергия от БНЕБ“, каза Иванов.

Той наблегна и на очакванията, свързани с европейското енергийно законодателство. „Новото европейско законодателство предвижда разширяване на функциите на Организациите на европейските енергийни регулатори (ACER) за съвместно разследване с националните регулатори на случаи на злоупотреба при трансграничната търговия с електрическа енергия, допълни Иванов. Този процес ще се засили с развитието на обединения европейски пазар за търговия на едро с електроенергия“, каза той.

По думите на председателя на енергийния регулатор, „развитието на този пазар предполага сериозно повишаване на трансграничните капацитети за междусистемна свързаност“.

„Новото европейско законодателство предвижда разширяване на функциите на ACER за съвместно разследване с националните регулатори на случаи на злоупотреба при трансгранична търговия с електрическа енергия. Този процес ще се засили с развитието на обединения европейски пазар за търговия на едро с електроенергия“, обясни Иванов. В тази връзка подчерта, че развитието на този пазар предполага повишаване на трансграничните капацитети за междусистемна свързаност.

„Европейското законодателство изисква свързаността да е поне 15% от инсталираната мощност в съответната страна. За България понастоящем тази мощност е 13 500 МВт. За сравнение трансграничната свързаност с Румъния е 2300 МВт, а с Гърция - 1500 МВт. Осъществяването на изискуемата свързаност в рамките на целия ЕС ще позволи разликата между борсовите цени на пазарите "Ден напред" в Общността на съседни борси/зони да не надвишава 2 евро за мегаватчас“, каза още Иван Иванов.

Визията на ЕСО - Енергиен коридор за зелена енергия

Амбициите за възобновяеми енергийни източници са огромни, но не всички ще бъдат осъществени, стана ясно от думите на изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Той разви визията за развитието до 2050 г. В частност се спря и на амбициозния проект изграждане на енергиен коридор за зелена енергия, свързващ региона на Югоизточна, Централна и Северозападна Европа, така че да бъде споделен между различните страни членки на европейската общност. „Надявам се в петък (16 октомври) той да стане и проект на ENTSO-E“, заяви изпълнителният директор на ЕСО.

Необходимостта от изграждането на допълнителна европейска инфраструктура, която да осигури капацитет за интегриране на зелената електроенергия, включително  балансираното управление на електропреносната мрежа в условията на растящ дял на енергийните източници с непостоянен характер предстои тези дни да бъде обсъдена и на европейско ниво.

Визията на ЕСО е за изграждане на високоволтов пръстен, който да свързва електроенергийните пазари на Югоизточна Европа с тези на Централна и Западна Европа. Изграждането на такава допълнителна инфраструктура ще способства ефективното оползотворяване на зелената енергия и преноса ѝ от страните с повишено производство към тези с пиково потребление в съответния часови диапазон, стана ясно от думите на Цачев, който се спря и на пътищата за постигане на енергийните цели на България до 2030 г. Изпълнителният директор на ЕСО и шефа на ЦДУ са поканени да обяснят на депутатите от Европейския парламент да представят идеята за енергийния коридор за зелена енергия и предизвикателствата на енергийния преход от гледна точка на мрежовите оператори.

„Идеята е, че трябва да има по-добра свързаност, която да даде възможност да увеличим като часове използването на възобновяемата енергия. Този енергиен коридор е насочен и главно към пазарите“, обясни Цачев, като по думите му това ще се отрази и на на ценовото значение, тъй като този енергиен коридор ще даде възможност за избягване на „тесните места“ по мрежата. Освен това ще се осигури възможност и за споделяне между операторите на резервите.

Към настоящия момент, по думите на Ангелин Цачев подадените заявления за ВЕИ мощности за над 40 хил. МВт. Подписаните от ЕСО предварителни договори са за присъединяване на 15 хил. МВт. Това е по-значимата и важна цифра. Тоест, очакванията са, че от сериозният инвеститорски интерес от тези 15 хил. МВт вероятно ще се достигне до поне 7 – 8 – 10 хил. МВт нови ВЕИ мощности. Развитието на ВЕИ освен това ще доведе и до сериозна промяна на настоящата електропреносна мрежа на България, подчерта изпълнителния директор на ЕСО.

От инсталираните ВЕИ централи, 18 % вече са за производство на слънчева енергия. Присъединените нови мощности през последните две години 1700 МВт и в процес на присъединяване и изграждане са още 200-300 МВт, което се очаква да се случи до края на тази година. За следващата 2024 г., по думите на Цачев се очаква да бъдат присъединени поне още 300 до 500 МВт, което е в зависимост от инвеститорите.

Голям проблем и за разработчиците и за ЕСО и забавянето на проектите в сектора на вятърната енергетика, подчерта той. Заявен е интерес към изграждане на вятърни централи за над 7 хил. МВт, но подписаните договори са само за 500 МВт. Проблем са дългите процеси по екозаконодателството, стана ясно от думите му. Сега надеждата на ЕСО е, че след приетите законодателни промени тези проекти ще напреднат, тъй като са важни не само за системата, но и от гледна точка на часовото използване на ВЕИ. Освен това при даването на старт на проекта за енергиен коридор ще бъда осъществен по-добър достъп на страната ни и в частност на участниците на пазара до вятърна енергия.

Към 1 октомври т.г. енергията от възобновяеми източници е малко над 20 % в енергийния микс, от които 12 на сто е от фотоволтаици.

Проектите на ЕСО в областта на дигиталната трансформация на управлението на електропреносната мрежа предвиждат разширяване на възможностите на подстанциите, реконструкция на ОРУ, постепенно увеличаване на капацитета за нови ВЕИ мощности до 4 500 МВт към март 2 500 МВт, основно по малки проекти. Изпълнителният директор на системния оператор се спря и на проектите за увеличаване на преносната способност на въздушните електропроводи.

По думите на Цачев има значително увеличение на преносния капацитет на българската електроенергийна мрежа, но той е все още невидим, тъй като е в зависимост от съседните страни, в чиито мрежи все още има „тесни места“. В тази връзка посочи и постигнатия добър капацитет на българо-румънска граница.

Изпълнителният директор на ЕСО коментира и изключително голямата възможност на страната ни по отношение на слънчевата енергия. Както и съвместното развитие на мрежите в граничните региони за присъединяване на нови ВЕИ мощности.

„Единствената възможност през която минава развитието на възобновяемата енергия и която осигурява сигурност и устойчивост на електроенергийната система през 2050 г. това са беземисионните ядрени мощности. С цел адекватност и сигурност на доставката ние залагаме през 2050 г. ядрените мощности“, заключи изпълнителният директор на ЕСО, като подчерта, че залага също така и на производството на водород.

НЕК - от обществен доставчик до свободен играч на пазара

Последните две години и половина са най-динамичните в развитието на електроенергийния пазар в България. Това се дължи основно на зелената сделка и същественото нарастване на производството от ВЕИ, които са трудно прогнозируеми, трудно управляеми и представляват значително предизвикателство за операторите на мрежите, подчерта от своя страна изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Мартин Георгиев. От тази гледна точка той не подмина разминаването в темпото на навлизането на ВЕИ и адаптирането на системата. „Промяната на енергийните пазари помага в тази насока“, посочи в същото време той, наблягайки на свързаността, която осигурява и предвидимост и осигуряване на конкурентност.

„Обединението и интеграцията на пазарите е един инструмент, който предоставя възможност за равнопоставеност между участниците. Това, което предстои е и обединение на балансиращите пазари, на системните услуги, което предстои към средата на следващата година, което е също много важно от гледна точка на Националната електрическа компания“, заяви Мартин Георгиев.  Като друг съществен момент от прехода той посочи преминаването към краткосрочни ценови стимули. „Решения се взимат както инвестиционни, така и за експлоатация на активи основно на базата на ценови стимули“, коментира той.

Мартин Георгиев се спря на ролята на НЕК в настоящия момент и очакването за развитието на компанията в периода след юли 2024 г., когато вече отпада задължението й като обществен доставчик.

Ролята на НЕК към настоящия момент е приоритетно осигурявана не електроенергия за битовите потребители, което обаче ограничава възможността за участие на свободния пазар. „При промяната на пазара от средата на следващата година се надяваме, че „ще ни се развържат ръцете“ за осъществяване на дейността през следващата година“, каза той.

Изпълнителният директор на НЕК обясни, че в периода на осъществяване на дейността „обществен доставчик“ компанията е натрупала съществен тарифен дефицит. Това представлява дълг за НЕК, който е свързан със съществени разходи за лихви за неговото обслужване. „В последната редакция на Закона за енергетиката беше анонсиран този проблем и вярвам, че ще бъде намерен механизъм за компенсирането на този дефицит през годините, тъй като е в размер на около 2,5 млрд. лв.“, заяви той. 

Георгиев разгледа пазара от гледна точка на необходимостта от покриването на нуждите на пазара при пиковото потребление. Както и от гледна точка на дългосрочните договори, които по думите му са тежест за компанията, предвид двукратно по-високите цени след нормализирането на ценовите нива на електроенергията на пазарите. По думите на Георгиев, компанията като обществен доставчик на регулиран пазар понася разходи и за балансирането на електроенергийната система.

„Подготвяме се за своето ново участие и запазване на ролята на пазара и след отпадане на ангажимента като обществен доставчик. Фокусираме усилията си за развитие на търговските ни политики и практики, както и надеждността за производството, така че участваме в този динамичен пазар. Ще продължим да изпълняваме нашата роля и ангажименти. Много залагаме на обектите, чиято модернизация през годините е забавена“, посочи още Мартин Георгиев. Той уточни, че през тази година ще бъде завършена рехабилитацията на каскадата Момина клисура, Сестримо и Белмекен, която е важна и за регулиране на системата, и за производството.

По отношение на ПАВЕЦ Чаира изпълнителният директор на НЕК не спести, че проблемът там е  „много тежък“. „В момента компании от четири световни лидери опитват да разработят технически решения, които се надявам да са успешни и в края на следващата година да има работещи агрегати“, каза той. В същото време подчерта, че все още се очаква предложение за „работещи решения“.

Националната електрическа компания залага също така и на оптимизация и дигитализация на процесите. В момента например се въвежда система за алгоритмична търговия в „рамките на деня“, която да позволи да сме конкурентност на съседните страни.

Сред важните приоритети, Мартин Георгиев посочи и професионалното обучение и развитие на кадри. В тази връзка напомни за споразуменията за обучение с българските университети и откриването на Центъра за професионално образование „Зелена енергия“ в Пловдив.

Всички тези промени, част от които са в процес на осъществяване, а други предстои да се случат вече са част от плановете на компаниите. Повечето от тях напредват усилено по пътя към декарбонизация.

Както се изрази Мартин Катинов, мениджър енергийни проекти в „Аурубис България“, най-краткия път за намаляване на емисиите на СО2 е електрификация на производството. На тази основа екипът на компанията е разработил е етапите за постигане на целите като първата стъпка с изграждане на фотоволтаичен парк от 10 МВт вече е направена и се работи по изграждане на още два –с обща мощност 13 МВт.

"Аурубис България" с все повече ВЕИ проекти

 „Аурубис България“ залага и на проект за изграждане на вятърна електроцентрала, чието предпроектно проучване се очаква да е готово през следващите седмици. „Напълно наясно сме, че ще отнеме значителен период от време“, посочи Катинов, спирайки се на строгите екоизисквания. Плановете са за пускане в експлоатация през 2029 година.  Година преди това компанията залага на осъществяване на проект за оползотворяване на отпадна топлина чрез турбина. Съществува и идея за проучване за микро ВЕЦ. Най-съществено е обаче осъществяването на газификация в периода до 2025 г.,  като тръбопроводът изграден да позволява преноса на водород в бъдеще. „Работим и по сключване на дългосрочни договори за закупуване на електроенергия от ВЕИ, което ще ни позволи намаляване на непреките емисии, които не можем да покрием със собствени източници“, каза още Катинов. „Любопитно е как ще се развиват технологиите по отношение на батериите за съхранение и водорода“, коментира още мениджърът на „Аурубис България“. „Диверсификацията на енергията при големите консуматори е много важна от гледна точка на разходите, емисиите и освобождаване на капацитет от електропреносните мрежи“, заключи Катинов, поставяйки въпроса и за ефективността, особено при намерение за разширяване на базата за производство.

В рамките на дискусията бяха поставени редица въпроси за надеждността на по-малките пазарни участници на борсовия пазар и финансовата им обезпеченост. Разисквана бе и темата за бъдещето на зеления водород в България и от какви мощности ще може да се произвежда. Освен това беше подчертано, че страната ни в бъдеще ще продължи да разчита на природния газ като преходно гориво. Все пак, обаче това ще зависи как ще се развие ситуацията с цените през предстоящата зима. В бъдеще обаче България ще има нужда от газови централи, ако иска да осъществи преходът към зелена енергия. В същото време, както обясни изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев  „Зеленият водород не трябва да се приема като заместител на природния газ“.