Не знам дали ще спасим планетата, но поне да дишаме: 10 стъпки за по-чиста енергия в България!

По случай честването на Деня на миньора научихме, че БЕХ най-сетне е сключил договор с международна консултантска компания, която трябва да изготви оценка на адекватността на електроенергийната система и да разработи механизъм за разпределяне на капацитети за въглищните централи, които да им осигурят финансиране и продължаване на съществуването. Това е вероятно най-важната и спешна стъпка за осигуряване бъдещето на енергетиката ни, за която специалистите в сектора приканват отдавна.

България обаче е член на ЕС и от нея се очаква да реализира политики за намаляване на емисиите на парникови газове и чист въздух. За съжаление, първият драфт на Интегрирания план за климат и енергетика до 2030 г. не прави и бегъл опит за постигане на горните цели. Като изключим някои действия в посока енергийна ефективност, българската държава се държи като магаре на лед, игнорирайки дори желанието на собствения си народ да диша. Ето защо реших да споделя някои идеи, които според мен трябва да залегнат в плана и да се предприемат възможно най-бързо.

Преди всичко България трябва да адресира очакванията на ЕК по умен начин и наистина да заложи амбициозна цел във връзка не с друго, а с намалението на първичното енергийно потребление: България е рекордьор в ЕС по разхищение – твърде малко от вкараните в употреба първични енергийни ресурси у нас стигат до потребителя като полезна топлина, светлина и движение. Основните причини са присъщата ниска ефективност на генериращите мощности на лигнити, масовото използване на електричество и нискоефективни печки за твърдо гориво за отопление, слабото проникване на топлофикациите и газа, остарелият автопарк, хроничният недостиг на средства за инвестиции в енергопреносните мрежи. Постигане на точно такава цел ще ни донесе най-много и разнообразни ползи. Затова долните точки приоритетно адресират тази голяма цел…

България трябва:

1. Да даде силен тласък на битовата газификация: Газът е ултимативното решение за чист въздух в градовете, най-масовият начин на отопление на домакинствата в ЕС и най-ефективният начин за усвояване на първична енергия. През България ежегодно преминават около 15 милиарда куб. м. синьо гориво, докато икономиката ни ползва смешните 3 милиарда, а домакинствата – само около 3% от тях. Държавата и местните власти трябва да премахнат всички бюрократични пречки пред газификацията, вътрешната мрежа от магистрални отклонения (по закон) трябва да достигне до 182 общини при само 83 днес, а ресурсът на Програма DESIREE да се удесетори. Това обаче няма да проработи, ако не се изпълнят и следващите две точки…
2. Да разнообрази доставките на газ: Светът се къпе в евтин природен газ, а ние нямаме достъп до него. Страната ни трябва бързо да сключва споразумения и изгражда необходимата инфраструктура, за да може българският потребител да види ползите от глобалната революция в добива, складирането и преноса на газ. Интерконекторът Гърция-България и първите доставки на втечнен газ през Ревитуза са само първи стъпки в тази посока.
3. Да даде зелена светлина на проекти за търсене, проучване и добив на собствени конвенционални и неконвенционални находища на нефт и газ: Реална енергийна независимост и сигурност може да има само, ако познаваме и оползотворяваме собствените си ресурси. Докато това не се случи, България ще бъде принудена да разчита на лигнитните си въглища и няма как да постигне значимо намаление на въглеродните емисии. Да, говорим за премахване на мораториума върху проучванията за неконвенционални източници и осигуряване на възможности на проекти за добив на газ като този в Генерал Тошево да се случат.
4. Да стимулира проекти за когенерация на топлина и електричество чрез енергийно оползотворяване на отпадъци, включително на биомаса и утайки от пречиствателни станции: В Западна Европа тези алтернативни източници на енергия са толкова масови, включително в малки населени места, че наистина не разбирам какъв ни е проблемът на нас, българите? Отдавна има налични и вече евтини технологии това да се случва по чист начин – както за пречистване на емисиите при инсинерация, така и чрез газификация на горивото. За по-малките населени места централизираното топлоснабдяване на отпадъчна биомаса е единственото работещо решение за чист въздух през зимата – едновременно запазваме употребата на „въглеродно-неутрален“, местен и евтин ресурс и дишаме свободно. Трябва обаче да се има предвид и следващата точка…
5. Да наложи реален контрол върху изпълнението на законодателството за околна среда, здраве и безопасност в мините и централите: Практически това означава голяма част от предприятията на империята на Ковачки да преустановят дейност, докато не постигнат съответствие с изискванията. А може просто да им спрат субсидиите за „високоефективен“ ток. В условията на прегряващ пазар на труда няма да бъде голяма загуба за никого, а целите за качество на въздуха, емисии на замърсители и парникови газове ще бъдат постигнати с един удар.
6. Да концесионира Топлофикация-София на стратегически международен инвеститор: Не знам колко години трябва да минат, колко клиенти да избягат и колко милиарда да стане дългът на Топлофикация, за да стане ясно, че друг път към спасението й няма. А тя е изключително важна за София – без нея нямаме никакви шансове за чист въздух, нито пък за намаляване потреблението на първична енергия и съответно ниски въглеродни емисии.
7. Да не пречи на инвестициите в слънчева енергия за собствено ползване: Факт, че цените на фотоволтаичните модули паднаха и на фона на неизбежния ръст на крайната цена на електричеството в условията на европейските климатични политики за много фирми и домакинства те са интересен потенциален източник на собствена енергия. Трябва всеки да може свободно да си инсталира, произвежда, потребява и продава енергията. Важно уточнение – продажбата не трябва да се случва със субсидия или нетно измерване (net metering), а на съответната цена на свободния пазар, която би получил всеки друг производител на ток.
8. Да стимулира обновлението, електрификацията и газификацията на автопарка, както на обществения и товарен транспорт, така и на личните автомобили: Не е нужно да се обявява война на старите коли – да се забрани вноса, влизането им градовете или да плащат много високи данъци. Просто трябва да се приложи принципа „замърсителят плаща“ в най-чист вариант: Всеки, който замърсява над нормите – без значение възрастта на колата – трябва да бъде глобяван и да не минава през системата за годишни технически прегледи. Говорим за онези 10% от автомобилите, които видимо пушат. За останалото естествено ще се погрижи ръстът на доходите, който всички се надяваме да продължи.
9. Да развие високоскоростния железопътен транспорт вътре в страната и международни линии със съседните страни: Това ще разтовари автотранспорта и ще доведе до повишаване на енергийната ефективност в сектора с най-голямо крайно енергийно потребление. Тази точка може да се чете и като „да приватизира на БДЖ и НКЖИ“, защото реалността показва, че под държавен контрол те не са способни на нищо.
10. Да погледне по-смело към бъдещето, което вече е реалност по света: Малки проекти за складиране на електроенергия в батерии, които да подкрепят локално системата и да обезсмислят поддръжката на излишни резервни мощности; малки модулни ядрени реактори; проучване на ресурсите на горящ лед; производство на водород и вкарването му в газопреносната мрежа – всички тези неща се случват, а ние се правим, че не ги забелязваме. Нямам обяснение защо!

Тези стъпки съвсем не изчерпват всичко, което трябва да се добави към Интегрирания план за климат и енергетика. Убеден съм обаче, че дори само те да се включат в наличния драфт, от финалния документ ще има много повече полза за всеки един от нас. Ако бъде изпълнен, разбира се!