Върху 30% от крайбрежието ни може да има вятърни паркове, но местните общности и тромавите регулации пречат на инвестициите

Амбициозната цел за въглеродна неутралност на европейската икономика е изправена пред препятствия, свързани с продължаващата нестабилност на цените на енергията, рисковете пред сигурността на доставките на природен газ и електроенергия и управленските пречки пред ускоряването на инвестициите във възобновяеми енергийни източници - в основата на плана REPowerEU. Осъществяването на енергийния преход зависи до голяма степен от успеха при разгръщането на потенциала на вятърната енергия. Докато в Северозападна Европа се наблюдава масово внедряване на вятърни електроцентрали както на сушата, така и в морските пространства, което намалява необходимостта от производство на електроенергия от природен газ, въглища и ядрена енергия, развитието на вятърните електроенергийни мощности в Югоизточна Европа остава слабо.

Фигура 1 Подробна карта на регионите с достъпни зони за разработване на вятърни енергийни проекти на сушата с различна оценка на годишните часове с пълно натоварване на турбините (FLN) и с посочване на ограниченията в земеползването.

Източник: Анализ на геолокационни данни и измерване на екологичните условия за добив на вятърна енергия, проведен от Австрийския технологичен институт

Вятърната енергия се отличава с висок коефициент на полезно действие и се влияе в по-малка степен от сезонни фактори, което води до относително ниски цени на произведената електроенергия. Освен това реализацията на вятърни проекти зависи по-малко от придобиването на земя и предлага възможности за съчетаване на енергийната инвестиция с разгръщането на други икономически дейности, включително развитието на земеделието. Вятърната енергия е от решаващо значение за балансирането на електроенергийната система в периоди на ограничено производство на електроенергия от фотоволтаични централи, докато в периоди на свръх предлагане, допълнителните обеми за производство на електроенергия от вятъра могат да се насочат към производство на водород в промишлеността.

Огромният потенциал за вятърна енергия в България както на сушата, така и в морските пространства, изчислен на поне 40 ГВт не се оползотворява поради редица правни и регулаторни несъответствия, труден достъп до мрежата, противопоставяне от страна на местните общности, конфликти с екологичните норми и, като цяло, слаб политически ангажимент за ускоряване на инвестиционния процес.

Поне 10 ГВт инсталирани наземни вятърни мощности могат да се реализират в Североизточна България (в областите Варна, Добрич, Шумен и Разград) заради високите средни скорости на вятъра, малките пречки пред използването на земята и подходящите екологични условия.

Близо една трета от българското крайбрежие е подходящо и за развитие на вятърни паркове в морските пространства с общ потенциал за инсталирани мощности от близо 176 ГВт.

Това са част от изводите от последното проучване на Центъра за изследване на демокрацията в сътрудничество с Австрийския технологичен институт на потенциала за производство на вятърна енергия в България, което беше представено по време на кръгла маса, озаглавена „Разгръщане на потенциала за вятърна енергия на сушата“ на 26-ти септември в София.

Освен екипа на Центъра, в дискусията взеха участие Юлиян Попов, министър на околната средата и водите, Густав Реш, координатор „Интегрирани енергийни системи“, Енергиен център, Австрийски технологичен институт, Андраш Мезоси, старши научен сътрудник, Регионален институт за изследване на енергийни политики (REKK), Виктория Керелска, ръководител на отдел „Политики и комуникация“, Европейска вятърна асоциация, Ангелин Цачев, изпълнителен директор, Електроенергиен системен оператор, Миглена Стоилова, председател на Надзорния съвет, Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Апостол Дянков, ръководител програма "Климати енергия", WWF България.

Бавното навлизане на вятърната енергия в България до голяма степен се дължи на широко разпространени управленски дефицити в енергийния сектор, като например непоследователни и политически обосновани промени в нормативната уредба, технически и административни пречки пред свързването към мрежата, противопоставянето от страна на местните общности на големи проекти, конфликти, свързани с ползването на земята и околната среда, и като цяло - липса на политически ангажимент за ускоряване на инвестиционния процес. Налице е също така ограничена наличност на основани на доказателства оценки на технико-икономическия потенциал на вятърната енергия, което подхранва дезинформационни послания, подкопаващи социалното приемане на вятърните технологии.

Фигура 2 Вятърен потенциал за наземни мощности по области (МВт)

Източник: Анализ на геолокационни данни и измерване на екологичните условия за добив на вятърна енергия, проведен от Австрийския технологичен институт.

Говорителите се обединиха около нуждата от конкретни показатели за устойчивост, насоки и стандарти за законодателна промени, необходими за отключване потенциала за офшорна вятърна енергия в Черно море. Единодушното мнение беше, че трябва да се създаде регулаторна рамка, която да намали административната и регулаторна тежест за инвеститорите и да осигури конкурентна среда за бъдещето развитие на сектора. Необходимо е съществено разширение и модернизиране на електропреносната мрежа, особено в районите с най-сериозен потенциал, където и мрежата е с най-нисък капацитет.

Юлиан Попов подчерта важността на това да се планира на регионално равнище, тъй като България е част от интегриран европейски електроенергиен пазар. Посочи, че Украйна има огромен вятърен потенциал и стратегия за интегриране с европейския пазар и България не бива да пропуска възможността да работи с Киев, предвид заявката на българското правителство да се включи в нейното следвоенно възстановяване.

То подчерта, че е от голямо значение да се дадат по-ясни напътствия по отношение на териториите, където може да се развива вятърната технология, което ще осигури по-голяма предвидимост за инвеститорите в сектора.

Според Ангелин Цачев операторите на преносни системи ще продължат да играят централна роля в развитието на пазара и е нужно разпределение на разходите и ползите между държавите, за да се създаде ефективен пазарен модел за развитието на ВЕИ сектора. Той призна, че България няма готовност да разгърне напълно вятърния си потенциал, въпреки издадените положителни становища за присъединяване на 7000 МВт нови ВЕИ мощности.

Виктория Керелска подчерта, че наземната вятърна енергия не се движи със желаната скорост, но тя очаква до 2050 г. 80% от всички вятърни мощности да са оншорни, тъй като това е една от най-конкурентите ВЕИ технологии. Тя добави, че се очаква пакет за регулаторни мерки за отключване на инвестициите във вятърния сектор. Очаква се това да включва намаляване на бюрокрацията и ускоряване на процеса за издаване на разрешителните за строеж, чрез дигитализиране на процеса, както и създаването на дългосрочна и предвидима регулаторна рамка, основана на ясни цели за присъединяване на нови мощности на национално равнище. Тя подчерта още, че договорите за разлика ще изиграят ключова роля за реализирането на вятърния инвестиционен потенциал.

Миглена Стоилова сподели данни на БГВЕА, според които проекти за общо 5000 МВ за вятърни централи са в процес на развитие в момента, като тези проекти биха могли да бъдат изпълнени до 2030 г. За съжаление, инвеститорите са изправени пред редица административни предизвикателства, които не се различават значително от трудностите, с които се сблъскват инвеститори в други европейски страни. Тя подчерта, че е важно да се гарантира инвестиционна предвидимост, например чрез договори за разлика, които запазват конкурентното начало при определяне на цената на пазара, но дават повече яснота за себестойността на произведената електроенергия и, съответно, за разходите на енергийните потребители.

Целият доклад на английски език е достъпен тук.