Норвегия пуска слънчеви панели в Арктика

Норвегия ще инсталира фотоволтаични панели на архипелага Свалбард - експеримент, който може да помогне на отдалечените арктически общности да постигнат своя енергиен преход, съобщава Блогът на Апо

Подредени в шест реда, 360 слънчеви панела ще започнат да осигурят захранване на стара радиостанция, използвана някога за морски трафик (Isfjord Radio), а сега превърната в базов лагер за туристи на този норвежки архипелаг, известен още като Шпицберген.

Очукан от ветровете и достъпен само с лодка или хеликоптер, когато времето позволява, този обект се намира на малко над 1300 километра от Северния полюс.

"Смятаме, че това е най-северната наземна фотоволтаична система в света", каза за AFP Монс Оле Селеволд, технически съветник за възобновяема енергия в държавния оператор Store Norske.

"Това е първият път, когато някой прави това в такъв мащаб в Арктика", каза той - с пушка, преметната през рамо, за да се предпази в крайна сметка от полярни мечки, животни, чието присъствие е доста често срещано в тези географски ширини.

Заедно с още 100 панела, монтирани на бившата радиостанция, устройството трябва, според него, да покрие половината от нуждите от електроенергия и да намали емисиите на CO2 на обекта досега захранван от дизелови генератори.

През лятото слънчевите лъчи падат в изобилие в този регион, окъпан от "среднощното слънце", което никога не залязва. А фотоволтаичните панели също се възползват от ефекта "албедо" (отразяваща мощност) на леда и снега, както и от ниските температури, които повишават тяхната ефективност. Обратно, през зимата мястото е потънало в пълен мрак в продължение на няколко месеца, от началото на октомври до средата на февруари, което все още ни пречи напълно да се освободим от изкопаемите горива, признава Монс Оле Селеволд.

Store Norske казва, че обмисля алтернативни решения като вятърни турбини, за да направи електроснабдяването си още "по-зелено".

В допълнение към екологичните съображения, този енергиен преход се дължи на икономически фактори, дизелът е скъп за закупуване и транспортиране, докато слънчевото оборудване е лесно за поддръжка и не се разпада.

Целта е също така да служи като пилотно съоръжение за тестване на технология, която може да бъде изнесена в арктически обекти или общности.

Според проучване, публикувано миналата година, Арктика се е затоплила близо четири пъти по-бързо от останалата част на света през последните 40 години, което води до ускорено топене на леда, което нарушава екосистемите и местното население, но засяга и останалата част от планетата.

Оригиналната статия е достъпна ТУК.