За амбициозната идея на проекта bLion за 8GWh електролиза и поне 16 GWh ВЕИ за 14 млрд. евро
България може да произвежда 8 GW водород, което е 130 000 тона на година, а около 40% може да е износ. Всичко това е калкулирано във втори проект след пилотния проект ЗАХИР за развитие на Стара Загора като водородна долина на Балканите. Проектът bLion, в който участва голяма част от българската индустрия е пилотен проект, разширение на ЗАХИР. Това сподели Проф. Дария Владикова, ръководител на направление „Водородни технологии и енергийни системи“ в Институт за устойчив преход и развитие към Тракийския университет - Стара Загора и част от екипа на Института по електрохимия и енергийни системи към БАН. Проектът е за 14 млрд. евро. На въпроса ни дали няма някои да определят тази идея за абсурдна, проф. Владикова отговори bLion не е във фаза за дискусия. Парите не са много за 8 GWh електролиза и поне 16 GWh ВЕИ. Колко струват 8 GWh атомна енергия, при това с купуване на атомното гориво? Не бива да гледаме цифрата, а какво покрива тази цифра, коментира проф. Владикова.
Възможно е да се използва зелен водород в нефтохимическата индустрия независимо дали говорим за Лукойл или друга компания. За България много важна ниша е амонячното производство. За жалост и двете предприятия, които произвеждат амоняк не възприемат тази идея. Неохим в Димитровград е само на 50 км от Марица Изток. В проекта bLion е заложено ако се прави зелен амоняк, да се направи тръбопровод за зелен водород от Мариците до завода.
Амонякът е начин за транспорт на водород.
Това е най-ефективният и евтин начин за транспорт на водород. Ще трябва поне половин гигават електролиза за задоволяване на потребностите за зелен амоняк. Защо е важен амонякът? В момента амонякът е начин за транспорт на водород. Това е гориво за големите кораби. Гърците вече питаха няма ли да започнем производство на зелен амоняк, за да го купуват за корабите, коментира проф. Владикова. Агрополис в Девня внасят амоняк, те престанаха да произвеждат амоняк и в момента внасят син амоняк от Саудитска Арабия, което прави продукта по-екологично чист. България е била пета страна по производство на азотни торове преди 10 години. Амонякът е суровина за торовете, той се прави от водород и азот от въздуха. В момента се прави от водород, който се произвежда на природен газ.
Най-добрият начин за бърза декарбонизация на това производство е сивият водород да се замени директно със зелен водород, каза ученият.
По отношение на износа България също става една от интересните държави. Централна Европа Австрия, Чехия, Германия, Холандия ще внасят водород, 80% от нужния им водород ще бъде внос. Те са калкулирали колко им трябва и ние трябва да се възползваме, за да може да изнасяме за тези държави.
Предприятията не искат да използват водород, защото това е изключително амбициозен проект. Ако ви е хубаво подредена къщата и някой ви каже, ако разрушиш тази стена и сложиш красиви прозорци, ще се открие прекрасна гледка и това ще струва еди колко си хиляди лева, сигурно няма да се съгласите, коментира професорът. Това трябва да стане национална политика.
Необходимо е всяка тематична програма да задели само по 5% от бюджета си за проекти, свързани с водород. Компаниите трябва да променят технологично си производство. В момента цялата апаратура е подредена за определен тип процеси. Ако държавата реши, ще се намерят инвеститори, които да построят завод за амоняк при положение че Мариците могат да произвеждат достатъчно възобновяема енергия. Обединените арабски емирства от две години работят по темата и строят завод за амоняк, плащат на японците да им построят завода. В един момент ще изнасят зелен амоняк и ние няма да имаме пазар. Сега е моментът държавата да анонсира, че продължава производството на амоняк, но вече зелен. В това си заслужава да бъдат инвестирани милиарди. Не трябва да говорим къде ще бъде България 2030 година, а къде ще бъде 2070 година. С това зелено производство, България ще бъде една от водещите държави по зелена икономика, категорична е професор Владикова.
Проектът bLion може да бъде реализиран достатъчно бързо, защото е готов. Но са необходими 14 млрд. евро инвестиции от Модернизационен фонд, Европейска водородна банка, от структурните фондове. Формулата е 40% от водорода да изнасяме например за Германия, за да имаме готови инвестиции. Аргументът е, че тогава зеленият сертификат няма да бъде наш. На нас ни е достатъчно да използваме 60% от произведения водород. Така ще покрием своя въглероден отпечатък. Опасното е, че трябва да се държи на баланса. Ние първо трябва да декарбонизираме нашата индустрия или поне двете да вървят в паралел, за да имаме инвестиции от продажбата на водород или амоняк. Тук въпросът е до стратегията. Никой не калкулира обща цена на притежание, производствени разходи, амортизация, колко ще е цената на водорода, кога ще възвърнем инвестициите. В документите, включително в плановете даваме предложения без никаква калкулация кое колко ще струва. Но можем да подготвим много детайлна и добра стратегия. В момента подготвяме промени в пътната карта за развитие на водорода, подчерта проф. Владикова.