Водородната икономика на ЕС е все още основно на хартия и трудно се възприема от бизнеса

Търсенето на възобновяем водород в Европа се очаква да достигне 8,5 милиона тона до 2030 г. Това е далеч под планираните 20 млн. т в ЕС, сочат данните на бизнеса, откъде настояват и за промяна в стратегията за увеличаване на предлагането и търсенето.

Водородът често се разглежда като потенциално универсално решение за декарбонизиране на индустриални сектори, зависещи от изкопаеми горива, като стомана и химическа индустрия, както и при транспорт на дълги разстояния, където електрификацията не е осъществима в момента. Европейската комисия започна усилия за стимулиране на нарастването на пазара на водород с приемането на стратегия, определяща дефиниции и цели за употреба на възобновяем водород. Тя бе предложена за обсъждане през 2020 г. припомня изданието Euractiv.

След нахлуването на Русия в Украйна Комисията увеличи целите на ЕС, като се стреми да произведе 10 милиона тона възобновяем водород в рамките на блока от 27 държави и да внесе отново същото количество и това да се случи до 2030 г.

Но някои, като професор Тиери Брос (Thierry Bros) от изследователския университет Sciences Po в Париж, смята, че малко е постигнато до момента и че изграждането на водородна икономика „е просто невъзможно начинание“.

Политиците също признават предизвикателствата. „Нямаме достатъчно търсене на зелен водород, защото нямаме достатъчно водород на пазара“, казва Йежи Бузек, полски депутат от ЕС от дясноцентристката Европейска народна партия. „От друга страна пък, ние нямаме стимули да произвеждаме водород, защото няма достатъчно търсене“, добави той.

Политиците наричат това водородната „дилема кокошка и яйце“, като се чудят дали търсенето или производството трябва да са на първо място.

Така нареченият сив водород, произведен от изкопаем газ, вече е нещо обичайно, като 8 милиона тона гориво се консумират всяка година в Европа, главно от петролните рафинерии и химическата промишленост. Междувременно производството на щадящ климата водород остава малко – представляващо по-малко от 5% от общото количество от горивото.

Стандарти за насърчаване на водородна икономика

За да улесни преминаването към екологичен водород, Европейската комисия започна с въвеждането на няколко ключови закона, комбиниращи стандарти и цели за употреба за промишлени потребители. Междувременно правилата за пазара и инфраструктурата все още се обсъждат като част от пакета на Комисията за газ и водород, внесен през декември 2021 г.

През юли 2021 г. Европейската комисия разкри своя златен стандарт: етикетът „възобновяем“ за водород, който беше представен като част от по-широко преразглеждане на директивата на ЕС за възобновяема енергия.

За да спечелят зелен етикет, електролизаторите, произвеждащи водород, трябва да могат да докажат, че са свързани към специални, новоизградени слънчеви или вятърни инсталации.

По-малко строги правила ще се прилагат в страни, които вече имат нисковъглероден микс от електроенергия като Франция и Швеция. От 2030 г. производителите ще трябва да доказват потреблението си на „зелена“ електроенергия на почасова база. Преди тази дата потреблението на водород трябва да съответства на производството на възобновяеми енергийни източници на месечна база.

Зараждащата се водородна индустрия в ЕС твърди, че тези критерии са твърде рестриктивни, докато привържениците на дизайна казват, че строгите правила са от решаващо значение, за да се избегне работата на електролизерите, работещи с енергия от въглища.

Вторично, по-малко строго резервно определение изисква щадящият климата водород да намали емисиите със 70% в сравнение с горивата, които замества – независимо дали е природен газ, въглища или конвенционален водород.

Въпреки тези притеснения, европейската индустрия очаква, че правилата на ЕС, налагащи използването на водород в сектори като транспорта и промишлеността, значително ще повишат търсенето на възобновяем водород до 2030 г.

„Дотогава очакваме, че задължителното търсене ще достигне 8,5 милиона тона“, обяснява Йорго Чацимаркакис, главен лобист на индустриалната асоциация Hydrogen Europe. А това е далеч от 20-те милиона тона, очаквани от Европейската комисия.

На сцената излиза Водородната банка

По пътя натам се очаква един инструмент да играе ключова роля: Водородната банка на ЕС, която ще бъде средство за финансиране, създадено в подкрепа на бъдещите производители на водород.

В края на август индустрията приветства съобщението, че първите търгове ще бъдат отворени през ноември – проправяйки пътя за изплащане на 800 милиона евро на производителите на водород от Фонда за иновации на ЕС.

Проектите трябва да изпълняват строги разпоредби, за да отговарят на изискванията за субсидия до 4,5 евро на кг произведен водород – надминавайки субсидията от САЩ от 3 евро на кг. Това означава свързване към специализирани новоизградени възобновяеми източници и гарантиране, че използването на произведения водород намалява емисиите с поне 70%.

Но играчите в индустрията показаха „чувство на колебание дали е подходящият момент да се премине от проекти на хартия към окончателни инвестиционни решения“, каза през юни Стефано Граси, началник на кабинета на еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон.

Междувременно пакетът за газ и водород все още е обект на ожесточени преговори в Брюксел. Резултатът от него ще реши правилата на играта за производителите, как може да бъде финансирана бъдещата водородна инфраструктура и кой ще има регулаторен надзор върху пазара.

Но индустрията вече призовава за преразглеждане на подхода на ЕС, цитирайки появата на нови играчи като САЩ и липсата на навлизане на пазара в сектори с ключова употреба като автомобилостроенето.

„Европа се нуждае от водородна стратегия 2.0“, подчертава шефът на лобистите Чацимаркакис. И ако успее да постигне своето, общият бюджет на водородната банка от 3 милиарда евро вместо това ще бъде годишен.