Предприятията може да загубят безплатни квоти ако нямат допълнителни енергийни одити за повишаване на ефективността

Ще има ново изискване към инсталациите за доказване чрез енергийни одити на мерки за повишаване на ефективността, в противен случай безплатното им разпределение ще бъде намалявано с 25%. Това ще са част от промените на Схемата за търговия с емисии и пазара на въглеродни квоти. Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) е пазарен механизъм за стимулиране на инвестициите в производство с ниски нива на въглеродните емисии.  Ще се въведат нови правила за използване на приходите от тръжни продажби на квоти. Ще се въведе изискване за използване на 100% от приходите за климатични и енергийни цели, както и за справяне с негативните социални последици от прехода. Това съобщиха от Дирекция "Политики по изменение на климата" към Министерството на околната среда и водите.

Всяка инсталация, която попада в обхвата на Европейската схема за търговия с емисии трябва да притежава разрешителни за емисиите на парникови газове. Това са най-замърсяващите индустрии от енергийния сектор, включително ТЕЦ, предприятия от тежката промишленост. Инсталациите, притежаващи разрешително, извършват мониторинг на емисиите си от въглероден диоксид и ги докладват ежегодно. Разрешителното ги задължава да предават в края на всяка календарна година количеството квоти за емисии на въглероден диоксид, което е равно на количеството емитиран въглероден диоксид за тази година.

Системата за търговия с емисии обхваща секторите индустрия и авиация, като предстои да бъде включен и сектор морски транспорт.

Какви изменения се подготвят в Европейската схема за търговия с емисии?

ЕК ще ограничи общото количество квоти и актуализиране на правилата за безплатно разпределение в т.ч. актуализация на показателите до 2,5% от 2026.

• Ще се преустанови безплатното разпределение на квоти за продуктите, обхванати от Механизъм за въглеродна корекция по границите (CBAM) – стомана/чугун, желязо, цимент, електричество, изкуствени торове и алуминий и др. производни на тях. 
• Планира се увеличение на обемите на Фонда за инноваци и Фонда за модернизация.
• Ще се създаде отделна Схема за търговия за емисиите от сградния фонд и пътния транспорт. Тя ще регулира доставчиците на горива, които ще имат задължения за мониторинг и докладване на количествата горива, които пускат на пазара. Те ще имат задължения за връщане на кореспондиращо количество квоти в края на годината, в зависимост от въглеродния интензитет на горивата. С оглед справянето с негативните социални отражения, ЕК предлага създаването на „Социален климатичен фонд“. Прекратяване на безплатното разпределение на квоти за авиацията до 2027 г. в включване на емисиите от морския транспорт в обхвата на ЕСТЕ са други важни промени.
• Ще бъде направена ревизия на резерва за пазарна стабилност. Актуалните параметри на резерва за стабилност на пазара (процент на прехвърляне от 24 % и минимално количество за прехвърляне в резерва от 200 милиона квоти) се запазват след 2023 г. и до края на фаза IV на ЕСТЕ до 31 декември 2030 г.. Процентът на прехвърляне в РСП ще се върне на 12 % едва след 2030 година.
• Замяната на процента на квоти, които ще бъдат изтегляни в Резерва от 12% на 24%, ще доведе да значително повишение на цените на квотите

 

Регламент за установяване на Механизъм за въглеродна корекция по границите (CBAM)

 

Механизмът предвижда налагане на въглеродна такса на границата на ЕС (от 2026 г.) при вноса на определени продукти (стомана/чугун, желязо, цимент, електричество, изкуствени торове, алуминий и др. производни), произхождащи от трети страни. Той прогресивно ще замени безплатното разпределение на квоти в ЕСТЕ. Предлага се принципно различен подход - от директно подпомагане на индустрията в ЕС към налагане на въглеродна такса на границата при вноса.

Държавите -членки ще издават разрешителни за внос на стоки на митническата територия на Съюза на подалите заявление т.н декларанти, след установяване на липсата на нарушение на митническото законодателство, данъчните правила и правилата за пазарна злоупотреба от страна на заявителя, както и финансовата и оперативна му способност да изпълнява задълженията си по проекта на Регламент. Заявителят, предоставя и банкова гаранция.

ЕК издава и продава сертификати на декларантите. Те са с уникален номер, а цената им се посочва от ЕК (осреднената седмична цена на търгуваните квоти в ЕСТЕ); Те трябва да върнат в регистъра на ЕС сертификати, кореспондиращи с извършеният внос и отчитайки присъщите на внесените продукти емисии, както и евентуално заплатената вече въглеродна цена в страната на произход. Предвиден е механизъм и за обратно изкупуване до 1/3 от излишък на сертификати и методика за определяне на присъщите емисии за внасяните продукти.

Въвежда се преходно задължение за докладване на декларантите на всяко тримесечие на количеството внесени стоки; общо количество на вложените емисии; платена въглеродна цена в държавата по произход. Задължението ще важи в периода януари 2023 г.- 28 февруари 2026 г., когато CBAM ще се прилага без финансови корекции, с цел да се улесни плавното му въвеждане.

 

Регламент за споделяне на усилията (РРУ)

Ще се изисква актуализиране на националните цели, включително корекция за отразяване на принципа за разходоефективност – за България целта се увеличава от 0 на -10% до 2030 г., в сравнение с емисионните нива от 2005 г. Новата рамка включва и актуализация на националните годишни разпределения на емисии, като се използват нови данни. Запазва се обхвата на секторите включени в РРУ в т.ч. секторите сгради и пътен транспорт, независимо от предложението те да бъдат включени в нова система за търговия с емисии в ЕСТЕ. БВП на глава от населението остава основен критерии за определянето на националните цели, но се въвеждат допълнителни критерии за отчитане на разходоефективността;

Създава се доброволен допълнителен резерв (захранван с редукциите, които държавите са генерирали над националните си цели по ЗППЗГС в края на втория период на съответствие), който да се използва от държавите членки за спазване на тяхната цел по Регламента за разпределяне на усилията (РРУ) до 2030, при условие, че ЕС постигне емисионната цел до 2030 г. (-55% и при таван на поглътителите от 225 mtCO2). Ще се създаде регламент за земеползване, ще се въведат промени в земеползването и горско стопанство (ЗППЗГС)

Запазване на съществуващите механизми до 2025 г. - държавите членки гарантират, че емисиите на парникови газове не надвишават поглъщанията; За периода 2026 до 2030 г. ще бъдат въведени индивидуални национални цели, в съответствие с целта за увеличение на поглътителите до 310 mtCO2. Целите ще бъдат предложени от ЕК въз основа на оценка на подадени от държавите предварителни приноси, заедно с актуализираните ИНПЕК.

Целта за 2030 г. ще бъде отправна точка за ЗППЗГС между 2030 и 2050 г. с оглед постигането на климатична неутралност в цялата икономика и ще позволи да се наблюдава напредъка към нетните нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. От 2031 г. сектор ЗПЗГС ще включва и емисиите от селското стопанство, които са различни от СО2.

Постигане на климатична неутралност на ЗППЗГС най-късно до 2035 г., т.е. поглъщанията да балансират всички селскостопански емисии, включително от животновъдството и използването на торове, като е предвидено генериране на „отрицателни емисии“ след това.

Мерки за подобряване на мониторинга и качеството на данните, като се въвеждат изисквания за прилагане на по-висок метод на изчисление и сателитни данни за отчитане на емисиите, посочват от МОСВ.