България с предложение, държавите от Югоизточна Европа да организират заедно най-големия форум за климата COP29 следващата година

България ще предложи държавите от Югоизточна Европа да организират COP29 следващата година, като всяка може да поеме различна тематична област на най-големия световен форум за климата и едно от най-големите международни събития в света, което годишно посещават над 30 000 души. Това стана ясно  днес на семинар за политиките на международно, европейско и национално ниво по изменение на климата, организиран от МОСВ.

На семинара министърът на околната среда и водите Юлиян Попов коментира вариант, който може да бъде обсъден  със Секретариата на ООН, който се намира в Бон. Идеята е разговорите и преговорите на COP29 между преговорните екипи и срещите на официалните лица да се проведат в Бон, а страните от Югоизточна Европа да организират тематични сесии. Предложението е в процес на обсъждане, но страните от Югоизточна Европа биха проявили интерес  да участват в подобен формат.

Очаква се финално решение за това коя държава ще бъде следващия председател на COP да се вземе най-късно по време на срещата COP28 в Дубай до 12 декември, обясни Силвия Рангелова, директор на дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международно сътрудничество“ в МОСВ.

Изборът на страна председател се извършва на ротационен принцип и следващата година трябва да се поеме от групата на страните от  Източна Европа, в която попада и България. Русия обаче е заявила, че блокира всяка страна от ЕС кандидат за домакин и председател. Преди няколко дни и Беларус е заявила в писмо до Министерството на околната среда и водите, че също ще блокира българската кандидатура. Други кандидати са Армения и Азербайджан, но заради конфликта помежду си те се блокират една друга, заради което също е малко вероятно една от тези страни да поеме председателството на следващата среща за климата. След това председателството се поема от групата на страните от Латинска Америка, където най-вероятният кандидат е Бразилия. Ако пък не се стигне до консенсус и избор на страна от Източноевропейската група, за втора поредна година президентството на COP следва да се ръководи от ОАЕ.

Експертите от МОСВ допълниха, че на 16 октомври Съветът на ЕС ще вземе  окончателни решения за позициите, които ще защитава ЕС на предстоящата среща за климата в Дубай, която ще бъде от 30 ноември до 12 декември в Дубай. 

Целта на Европейския съюз е всички държави на световно ниво да бъдат ангажирани в политиките по изменение на климата. След Протокола от Киото, Парижкото споразумение от 2015 г. е новият световен меморандум за намаляване на емисиите на парникови газове. Той обаче предвижда доброволни ангажименти за намаляване на емисиите. Въпреки че Европейският съюз  е лидер в правенето на политики, той не е сред лидерите емитери, като емитира едва 8% вредни парникови газове, за разлика от  САЩ, Китай, Индия, Бразилия, Русия. Развитите държави следва да предоставят 100 млрд. щ.д. годишно помощи за развиващите се страни, които са най-уязвими от климатичните промени -  заплашени от бури, наводнения и изчезване като малки островни държави, а се нуждаят от инвестиции за адаптиране към климатичните промени. Един от основните дебати ще бъде да се постигне по-голяма ангажираност от всички,  включително и на т.н развиващи се страни, сред които попадат Дубай, ОАЕ, Бразилия. На международната сцена се поставя още един много важен въпрос как развиващите се страни изразходват средствата  постъпващи от развитите държави. Това е изключително важно особено за страните от ЕС. Международните споразумения нямат санкционен механизъм, нямат и механизми за контрол, а в същото време политиката на ЕС е много строга  в контекста  на политиките по Европейската зелена сделка.

Всички страни от Европейския съюз са приели общ ангажимент за намаляване на емисиите на ЕС с поне 55% до 2030 година спрямо 1990 г.г. и постигане на климатична неутралност до 2050 година. България, от своя страна,  към момента е одобрила доброволно намаляване на 40% от емисиите на парникови газове до 2026 г. спрямо 2019 г. – тема, която е дискусионната  по Плана за възстановяване и устойчивост. Според експертите обаче това се е случило без оценка за въздействието. Стана ясно, че сме първата страна, поела доброволен ангажимент за изпълнение - към вече ясната цел за 55% спад на емисиите за целия ЕС до 2030 година.

Реално новата цел на ЕС за климатична неутралност до 2050 година също няма оценка за въздействието върху всички сектори, икономиката и живота на хората. Аргументите на ЕС са, че щом страните са се договорили вече да постигнат 40% намаление до 2030 г. спрямо 1990 г., то достигането на 55% намаление до 2030 година също изглежда възможно.

А дали България ще успее да постигне очакваното намаление до 2026 г. спрямо 2019 г.? Според някои експерти това вече е направено.