ЦИД: Премахването на дерогацията би довело до сериозно разместване на пазара на едро на горива в България

Българското правителство следва да прекрати дерогацията в Регламент (ЕС) № 833/2014, която позволява вноса на суров петрол в България от Русия да продължи до края на 2024 г. Рафинерията „Нефтохим”, собственост на „Лукойл”, има техническа и икономическа възможност да продължи дейността си и без да преработва руски петрол. България би могла да внася суров петрол и други суровини за рафинерията, както и готови горива, от алтернативни източници. Това се посочва в доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), публикуван тези дни.

Според основните изводи на анализаторите, „не съществуват икономически и технически основания за запазване на дерогацията от европейските санкции за вноса на руски суров петрол в България“. Според тях премахването на дерогацията няма да окаже значително въздействие върху крайните цени на горивата в България. „Рафинерията „Лукойл“ е генерирала поне 2,4 млрд. долара свръхпечалба от дерогацията през 2022 и 2023 г. Монополът на Лукойл върху българския петролен пазар е един от най-силните лостове, които Русия използва, за да укрепи своите мрежи за завладяване на държавата. Ако руската компания не спазва санкциите на ЕС върху вноса на руски петрол, България следва да постави рафинерията под специален държавен контрол“, пишат експертите.

В изследването си ЦИД посочва, че за периода от 2014 г. до 2022 г. вносът на руски петрол в страната ни е средно 73% от общия, следван от този от Египет – 13%.

Освен че е най-големият вносител на суров петрол, Русия е и на второ място по внос на петролни продукти, готови или използвани като суровина, в България. В периода 2014 г. - 2022 г. делът на петролните продукти с произход Русия е средно 36% плътно след водещия износител за България - Румъния – 37% . От началото на войната в Украйна се наблюдава значително увеличение на руския внос, който сега съставлява приблизително половината от целия внос на продукти.

Според доклада на ЦИД, „производството на горива и петролни продукти в страната се извършва от 13 дружества, от които със съществено значение за оборота и заетостта в сектора са две: “Нефтохим” и „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД („ИНСА“). През 2021 г. “Нефтохим” генерира 54,8% от търговския оборот в сектора, а „ИНСА“ 37,6%.5“.

Експертите от Центъра за изследване на демокрацията изследват и ефекта от дерогацията и коментират начина на ценообразуване преди дерогацията от ЕС и след този период, което води до формиране на свръхпечалби от страна на Лукойл. Базирайки се на данни, с които разполагат, включително и на данни за цените на преработените продукти на българския пазар, експертите изчисляват, че нетната възвращаемост на „Лукойл” се увеличава от 1 щатски долара през декември 2021 г. до 54,19 щатски долара година по-късно. Това означава, че през 2022 г. “Лукойл” е генерирал над 3 млрд. щатски долара печалба от преработката и продажбата на горива в България и в региона от износ, което се равнява на около 4% от общите приходи от продажбата на петрол в руския бюджет, пишат те.

Документът разглежда възможността за пазара на горива при ускорена отмяна на дерогацията, ехническата възможност на рафинерията за преработка на алтернативни сортове суров петрол, както и възможните източници на алтернативни сортове петрол. Въз основа на информацията за възможността на мощностите на рафинерията  след модернизацията й през 2015 г. се посочват и няколко сорта алтернативен суров петрол, предлаган на пристанищата в Черно и Средиземно море.

Документът разглежда и ситуацията на пазар при пълно спиране на работата на „Нефтохим“ като се спира на възможностите, предлагани от съоръжението на компанията +Инса Ойл“ и на Българска петрола рафинерия. Двете са с обща мощност за около 106 000 тне/г. При пълно спиране на “Нефтохим”, тези две инсталации не са в състояние да задоволят повече от 5-10% от пазара на горива. При липсата на преработвателни мощности, търсенето на продукти може да бъде задоволено с възстановяване на работата на “Нефтохим”, с внос на продукти, или с комбинация от двете, посочват експертите.  По отношение на пазара на дизелово гориво изводът е, че , „регионалният пазар е презадоволен и би се справил сравнително лесно с увеличение на вноса от България“.  Колкото до авиационния керосин, констатацията е, че необходимите доставк в България варират между 10-15 хил. тона на месец през не-пиковия период и достигат до около 30 хил. тона в летните месеци (юли - август). Това са между 1% и 5% от средиземноморския пазар на внос.

В частта логистични препятствия при доставки на петрол и горива експертите разглеждат различните опции за доставка, но както посочват те, „При всички варианти на първо място е нужно да се направи всичко възможно да се осигури непрекъсната работа на „Нефтохим“, тъй като от пазарна гледна точка това е вариантът с перспектива да осигури най-ниски разходи за единица продукт и най-големи икономически ползи за страната. Вносът на големи количества готови продукти по море също ще изиграе своята роля в допълнение, като подобен вариант следва да се разработи детайлно при сценарий със спиране работата на рафинерията в Бургас“.

Експертите от Центъра за изследване на демокрацията в частта „Въздействие върху пазара на горива“ коментират също така, че премахването на дерогацията няма да има съществено влияние върху крайните цени на гориват. „Те ще останат най-ниските (след данъци) в целия Европейски съюз. Това е продиктувано, от една страна, от ниските данъци и акцизи, които са средно с една трета по-ниски от тези в Европейския съюз, а от друга, и от очакваното незначителното покачване на производствените цени на горивата (преди данъци).“, пишат експертите, базирайки се на случаи от други пазари.

„Оскъпяването заради промяната на сорта петрол, който се преработва в рафинерията (в случай на пълно спиране на вноса на руски петрол), не би трябвало да е повече от 10-12 ст. на литър. Оскъпяването за по-сложната логистика на доставки на петрол или на горива, включително и заради нуждата от внос чрез по-голям брой танкери, може да добави още 1,5% увеличение на цената преди данъци“, се посочва в доклада.

В същото време се признава, че „премахването на дерогацията би довело до сериозно разместване на пазара на едро в България, позволявайки на други компании, които внасят неруски горива, да се конкурират за пазарния дял на „Лукойл“.

Според експертите, „ако руската компания откаже да изпълни условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството трябва да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от „Лукойл”, под държавен контрол чрез „златната” акция, която страната има в дружеството и му позволява да влияе върху стратегически решения като структурата на доставките на петрол. Германия и Италия вече показаха, че в рамките на по-малко от 6 месеца могат да принудят руските собственици на техните големи рафинерии да спазват санкциите на ЕС чрез поставяне под специален контрол. В крайна сметка, без възможност да внася руски петрол на преференциални цени и да го използва за получаване на монополни печалби, „Лукойл” вероятно ще се опита да се освободи от активите си, както направи вече с рафинерията в Сицилия. От години „Лукойл” обмисля продажбата на дружествата си в Румъния, Молдова и България, но политически гарантираният му доходоносен пазарен дял в региона оправдава продължаването на дейността му“, смятат от ЦИД, подчертавайки значението от прекратяване на концесионния договор за пристанището в Росенец.

Както е известно тази стъпка вече е реализирана. Оттук нататък може да очакваме дали и какви ще са разместванията на пазара на петрол вътре в страната, а цените на горивата ще дадат в голяма част отговор на повече от коментираните от експертите въпроси.

Пълният доклад е публикуван на интернет страницата на ЦИД.