Учени: Добивът на шистов газ е в основата на увеличеното изхвърляне на метан в атмосферата

Шистовият петрол и газ са вероятен източник на допълнително замърсяване  на атмосферата. Това става ясно от публикация в научното списание  Biogeosciences на учени от Cornell University. В статията се описва ролята на шистовия добив на нефт и газ и повишеното съдържание на метан в атмосферата, като цяло химическия отпечатък от това производство.

Учените правят задълбочено изследване на въглеродния състав в метна.  Откакто концентрацията на метана в атмосферата от 2008 г. насам се увеличава, се променя неговия въглероден състав, като в него се е понижила концентрацията на 13С изотопа на въглерода в метана.

Метанът от биологични източници – животновъдството или влажните зони са с по-ниско съдържание на 13С в сравнение с метана от повечето изкопаеми горива. Затова се смята, че предишните проучвания погрешно са заключавали, че биологичните източници са причина за ръста на съдържанието на метан.

Авторите на новото изследване показват, че част от измененията може да са в резултат на изхвърлянията от добива на шистов газ и шистов петрол. В по-ранните изследвания добивът на шистов газ не се е разглеждал отделно, въпреки че голяма част от добива на природен газ в света през последното десетилетие се пада именно на него. Метанът в шистовия газ съдържа малко по-малко от 13С в сравнение с обикновения природен газ. Коригирайки предишните проучвания с тази разлика, авторите стигат до заключението, че производството на шистов газ в Северна Америка през последното десетилетие би могло да представлява повее от половината от общото увеличение на метановите емисии от изкопаеми горива в света и около една  трета от общото увеличение на емисиите от всички източници в световен мащаб през последното десетилетие.

Въглеродният диоксид и метана са критични парникови газове, но в атмосферата те се държат много различно. Въглеродният диоксид, излъчван днес ще влияе на климата в продължение на столетия, тъй като климатът реагира бавно на намаляването на СО2. За разлика от бавната реакция на въглеродния диоксид, атмосферата реагира много бързо на измененията в изхвърлянията на метан.

Намаляването на изхвърлянията на метан към настоящия момент може да е най-бързият начин за забавяне на глобалното затопляне и постигане на целите на Парижкото споразумение, смятат авторите.

Нивото на метан в атмосферата се е повишило през последните две десетилетия на XX век, но се е изравнило през първото десетилетие на XXI век. След това ръстът на съдържанието на метан в атмосферата рязко е нараснало от 2008 г. до 2014 г. - от 570 до 595 млрд. тона годишно , поради глобалните антропогенни емисии през последните 11 години. Това подпомага за определено увеличение на глобалното затопляне, смятат авторите, като според тях тук именно основен играч е шистовият газ.



В природата въглеродът съществува като два стабилни изотопа от 12 ° С (98,98%) и 13 ° С (1,07%). Техните масови номера са съответно 12 и 13. Ядрото на въглеродния 12С изотоп съдържа шест протона и шест неутрона, а 13С изотопа съдържа същия брой протони и пет неутрона.

Повече може да прочетете на: https://www.biogeosciences.net/16/3033/2019/