Как направихме така природосъобразният къмпинг туризъм да се превърне във враг на природата у нас?

Климат / България , Климат / Екология
Рая Лечева
1811
article picture alt description

Снимка: Рая Лечева

Важно е и у нас да се създадат условия за повече регламентирани къмпинги както е в съседна Гърция.

Вреди ли природосъобразният къмпинг туризъм на природата у нас и как? Въпросът, който си задаваме е по повод премахването на незаконно поставени каравани на плажа Вромос край Черноморец преди няколко дни. Незаконният къмпинг съществува повече от 10 години и там всяко лято има каравани и кемпери, казват запознати. Първоначално са установени 19 каравани, а впоследствие се оказват много повече. Санкцията по сега действащите наредби започва от 1000 лева. Властите настояват час по-скоро да  бъде приета наредба за дивото къмпингуване.

За пореден път се поставя въпросът как стигнахме до тук природосъобразен туризъм какъвто е къмпинг туризма на палатки и каравани да бъде превърнат във враг на природата. Но е факт, че по българското Черноморие съществува пълен хаос по отношение на развитието на туризма. Къмпингите се регистрират по Закона за устройство на територията и се категоризират по Закона за туризма. По информация на община Созопол единствените законни къмпинги на нейна територия са „Градина“ и „Златна рибка“. Всички останали са нерегламентирани и не би трябвало да са на дюните. Според къмпингуващите липсват табели, а общината твърди, че табелите се премахват от къмпингуващите.

Не е едно и също да противопоставяме караваните и кемперите с хотелите и постройките по дюните. Едно е сигурно обаче нито кемперите и палатките, нито хотели и заведения имат място на дюните по българското Черноморие. Законът ни е категоричен, че паркиране на превозни средства, палаткуване и строителство върху дюни е забранено. Това са незаконни къмпинги в никакъв случай не говорим за екологосъобразен туризъм, коментира за 3eNews бившият заместник-министър на околната среда и водите, еколог и експерт по горите Тома Белев. Още преди пет години започна акция за регламентиране на дивото къмпингуване, водена от председателя на Национален фронт за спасение на България Валери Симеонов. Започна да се подготвя и наредба, която обаче беше отхвърлена. Но новите промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие създадоха допълнителни проблеми, смята Тома Белев.

Според Закона за устройство на черноморското крайбрежие в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Според Белев тези измененията трябва да отпаднат. В други закони вече е разписано, че на земеделски и горски терени по Черноморието може да се паркират автомобили, каравани и да се разпъват палатки, но не трябва категорично да са дюни и плажове.

По Закона за опазване на земеделските земи и Закона за горите се урегулира поставянето на временни постройки без промяна предназначението на имота. Няма никакъв смисъл да има наредба, която да го прави специално по Черноморското крайбрежие, с наредбата не може да измениш закона, коментира Белев. Никой не може да разполага кемпери и каравани върху чужда собственост. Не може в чужда собственост така диво да къмпираш, а още повече това, което правят румънците да си поставят караваните по Северното Черноморие на дюните и да ги отдават под наем. Това е абсолютно недопустимо, смята Белев. Няма как да имаш кемпер за 200 000 лева и да искаш безплатно да паркираш някъде, допълни той. Всеки може оправданието е, че няма табели, но в горска територия също няма табела, че е горска територия, незнанието не освобождава от отговорността да спазваме закона, коментира експертът.

В момента се обсъжда цялостно изменение на предложението за наредба и въобще е последните изменения на закона да отпаднат. Какво се получава? Ако си собственик на земеделска земя и искаш да паркираш каравана, наредбата ще те ограничава да паркираш собствената ти каравана в твоята земеделска земя. Нещо повече ако имаш къща по Черноморието е забранено да приемеш каравана или да опънеш палатка. Законът в момента забранява да опънеш палатка в собствения имот, трябва да искаш разрешение от кмета, от главния архитект.

Според собственици на такива терени узаконяването на къмпинг е равносилно на узаконяването на хотел.

„За мен решението е ако има собственици, които искат да правят къмпинги по реда като туристически обекти да го направят по Закона за устройство на територията. Ако има собственици, които искат да печелят от това, че някой ще им ползва земеделската земя да паркира каравани и кемпери, може да го направи по Закона за опазване на земеделските земи и по Закона за горите. С последните промени с искане на допълнителни разрешения от общината и архитекта, държавата е направила поставянето на каравани и кемпери в собствени терени напълно невъзможно“, коментира Белев. Последната законодателна инициатива от преди пет години, която създаде този шум, трябва да се отмени, за да може всеки по съответните закони да узакони своята дейност, каза Белев.

Абсолютно е забранени у нас паркиране и разпъване на палатки на дюните. Каква е реалността?

Общините и МВР са отговорните по закон да контролират спазването на правилата и да глобяват. Превозни средства не могат да паркират по плажовете, абсолютно е забранени паркирането и разпъването палатки на дюните.

Караваните на територията на общината се увеличават. Всяка година правим проверки, коментира за 3eNews инж. Ваня Хльостарова, директор "Устройство на територията, инвестиционна политика, екология и проекти ", община Созопол. По-голямата част от терените не са общински, а горски и земеделски фонд и сме изпращали многократни запитвания до структурите на Министерството на земеделието и отговорът, който получаваме е, че  не може да ограничим свободния достъп в тези терени, допълни за Хльостарова.

Всяка година се съставят актове, но повечето от тях падат в съда, каза още общинският специалист.  Постоянно поставяме табели, които се премахват и отново ще поставим, обещаха от общинската администрация. Тя подчерта, че донякъде липсата на наредба затруднява контрола, защото в Закона за устройство на черноморското крайбрежие е записано, че разполагането на кемпери, каравани и палатки в земеделски и горски земи е по реда на наредба, каквато всъщност няма. Проблемът става особено сериозен със сметоизвозването и почистването на терените през лятото.

Важната роля на общините, законодателството съществува, най-важното е да се прилага

Законодателството съществува, но най-важно е то да се прилага, подчерта пред 3eNews Люба Батенбергска, един от най-активните представители на гражданската група „Да спасим Карадере“.

Въпросът е същият като с отпадъците, нерегламентирани сметища има навсякъде, въпросът е в прилагането на законодателството, смята тя. Но според нея такъв природосъобразен туризъм е много добре развит навсякъде в Европа и в България се развива много добре въпреки проблемите и не бива да се поставя етикет на хората, които обичат да почиват сред природата. Никъде по неохраняеми плажове по Черноморието няма тоалетни, няма контейнери за боклук, това се случва както по Южното, така и по Северното Черноморие. Батембергска посочи пресен пример за липсата на контейнери и тоалетни на плажа на Крапец. Не са създадени условия за туризъм и за хора, които посещават свободни плажове, подчерта активистът. Карадере е един от най-чистите плажове, но това не е заслуга само на държавата, а на цяла общност хора, които се грижат за него, смята тя.

Според нея е необходим най-после да се направи реално и правилно картиране на дюните по Черноморието, защото около река Вая на плажа Иракли има вилни къщи и стар пионерски лагер на дюните. На юг от Шабла се закупуват дюни и върху тях ще се строи, посочи активистът. Не може да противопоставяме различните видове туризъм. Със сигурност караваните, кемперите и палатките не са по –вредни за природата отколкото хотелите и вилните селища. В редица курорти  като св. Влас, Поморие има заведения на дюните. Караваните са на 20 см от земята и ако унищожават природа, тя е в страни, което не трябва да бъде така, имаме достатъчно закони, които да се спазват, посочи Батенбергска.

Все пак има специален режим за къмпингуване в защитените територии и в националните паркове, в Натура 2000, има достатъчно регулации, просто трябва да се спазват, подчерта тя. Проблем са АТВ, които минават през дюните и ги унищожават, но в малките общини хората се знаят, има зависимости и е важно да има институция на областно ниво, която да участва в контрола много по-сериозно, смята Батенбергска. Ясно е, че на дюни не трябва да има нито палатки, нито преместваеми обекти. Дивото къмпингуване у нас не е забранено все пак, припомни тя. Според нея трябва да се подобри прилагането на законите от страна на общините, които трябва по-ясно да кажат какво е необходимо да се промени. Ако нямат достатъчно служители, има достатъчно програми, които стимулират заетостта и биха могли да се възползват през лятото. Голяма част от къмпингуващите си изнасят боклука, но със сигурност общината трябва да създаде по-добри условия за сметосъбиране в неохраняемите и диви плажове, коментира още Батенбергска.

В съседна Гърция дивото къмпингуване и бивакуване е забранено, там също има неспазване на забраните,

в Шотландия и Швеция пък е възможно да къмпингувате в частна собственост

В Шотландия и Швеция всеки има право да прави различни дейности сред природата, която е за всички. Ако става дума за търговска или обществена дейност, тогава е необходимо разрешение от общината на местно ниво. Къмпингуването е възможно включително в частна собственост, стига да не в близост до къща, увеселителен парк и други обекти, сподели Батенберска. Този вид природосъобразен туризъм се рекламира  именно чрез това какво може и какво не може да се прави. Навсякъде в Европа има нарастващ интерес към природосъобразния туризъм, към дивото къмпингуване и луксозното къмпингуване дори, познато като глемпинг.

В съседна Гърция дивото къмпингуване и бивакуването далеч от официалните къмпинги е строго забранено. Особено през високия сезон това се проверява редовно в туристическите зони, природните резервати и на плажовете. В най-лошия случай се налагат глоби. В туристически райони, природни резервати и плажове можете да бъдете глобени до 3000 € и три месеца лишаване от свобода. В други области може да се наложи да платите глоба до 300 €.

В действителност обаче дивото къмпингуване е много по-лесно, тъй като тези наказания рядко се прилагат извън сезона и във вътрешността на страната. В повечето случаи местните власти и жителите толерират дивото къмпингуване. Затова в Гърция също могат да се видят нерегламнетирани къмпинги и реално също се прави диво къмпингуване.

Важно е у нас да не противопоставяме различните видове туризъм, а да създаваме повече условия за развитие на природосъобразния и правилата да се спазват.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща