Проверка по веригата от магазина до полето ще се прави и за плодовете и зеленчуците

Ще се прави проверка по веригата от магазина до полето и за плодовете и зеленчуците за ценообразуването и за произхода на продукцията. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на брифинг след края на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство, който се състоя във ведомството. Тази задача я приемаме и ще я стартираме в най-скоро време, каза министър Вътев.

Той уточни, че проверката ще бъда същата както и при млякото.  

Вчера, след заседанието на Консултативния съвет по млякото, стана известно, че следващото заседание на Съвета ще бъде посветено на анализ на агрохранителната верига по обратната проследимост - от рафта към полето - къде и как се разпределя добавена стойност, която виждаме накрая в цените, припомни БТА. Тогава Кирил Вътев посочи, че тече съвместна проверка между Българската агенция по безопасност на храните и НАП. Агенцията по храните познава много добре обратната проследимост, а НАП – много добре познава фактурите и разликите в тях, допълни министърът.

Той съобщи, че на днешния Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство на дневен ред са били промените в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. и допълни, че се очакват писмени предложения по темата от участващите представители на браншовите организации.

Заместник-министър Александър Йоцев, който също участва в днешното заседание на Съвета, каза на брифинга, че днес производителите на зеленчуци и плодове, както и с преработвателите, са поставили въпроси, свързани с определени промени в Плана, които се очаква да бъдат отразени.

В отговор на въпрос по Плана в частта плодове и зеленчуци министър Вътев посочи, че за този сектор липсва пазарен анализ, който сега спешно трябва да се изготви. Целта е да се установи какъв е делът на вносните продукти в страната, каза министърът и се позова на данни на браншова организация, според които към момента 40 процента са българските плодове и зеленчуци и 60 на сто – вносните. Мисля, че това е много притеснително. Нормалната цел, която би трябвало да си поставим догодина това съотношение да е 50 на 50, заяви министърът. По думите му интензивно се работи по промените в Плана. С една част от тях трябва да сме готови още към средата на септември, друга част – до края на декември, но има такива, които изискват съгласуване и трябва до края на септември да сме напълно готови с всичко, защото одобрението от ЕК изисква три месеца, обясни времевата рамка министърът.

В отговор на въпрос дали България би последвала примера на Швейцария, която в активния сезон въвежда мораториум за вноса на плодове и зеленчуци, за които има производство в страната, и да въведе подобно ограничение по отношение на вноса от държавите извън ЕС министърът посочи, че това вероятно може да стане. Това е предмет на по-сериозни анализи, свързани с търговски взаимоотношения, както и с това дали България е в състояние на 100 процента да задоволи потреблението си с влизащите сега 60 процента плодове и зеленчуци, допълни министърът и изрази мнение, че страна сега не е готова за това.

По време на днешния Съвет са били изразени мнения за необходимостта от районирането на страната според климатично-почвените условия, коментира още министърът. Той заяви, че според него бъдещите стратегии за развитието на земеделието трябва да са базирани на дългосрочни прогнози за изменението на климата, като уточни, че става дума за по-дългосрочни документи.

Председателят на Държавата комисия по стоковите бори и тържищата Владимир Иванов, който също участва в заседанието на Съвета, каза на брифинга, че най-важното от тази среща е поставянето на началото на прекратяването на недобри практики в държавата, свързани с документооборота и създаването на прозрачни взаимодействия в търговско-икономическите процеси.

Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите, изрази задоволство от заседанието на Съвета и изтъкна консолидацията на участващите върху основната цел – промени в Плана, като допълни, че до седмици ще има резултати.

Доц. д-р Сава Табаков от Аграрния университет в Пловдив, също член на Съвета, изтъкна, че за първи път в органа е имало съгласие, че държавата трябва да започне да прилага определени политики и подпомагане, като чрез тях целенасочено да организира производството.

Иван Кабуров, зеленчукопроизводител, каза, че днешната среща е дала основа за развитието на производството на българските зеленчуци и създаване на организации на производителите с цел проследимост на продукцията от производителя до крайния потребител.

За тази седмица това беше третият Консултативен съвет. Възможностите за промяна в нормативната уредба, свързана с поземлените отношения, с която да се постигне крайната цел – да имаме български храни на трапезата си, обсъдиха на първото си заседание във вторник членовете на ресорния Консултативен съвет.

В четвъртък се състоя Консултативен съвет по млякото. След него министър Вътев посочи, че анализ на взаимоотношенията по агрохранителната верига на млякото от полето до масата ще е единствената точка в дневния ред на следващото заседание на органа. Целта е да се потърси заедно с всички участници отговор на въпроса как е структурирана веригата и къде се разпределя добавената стойност.

Министър Вътев съобщи след първия Консултативен съвет, че в подобен формат органът ще заседава по въпроси, свързани с месото и месните продукти, пчелния мед, техническите култури, лозята и виното, етерично-маслените култури. Говорим за продукти, за цялата агрохранителна верига, вече не се срещаме с определен бранш, а само на база агрохранителна верига, в която всеки трябва да си намери мястото, заяви тогава министърът.

Кирил Вътев обяви в началото на миналия месец, че по всички чувствителни теми в земеделието ще бъдат създадени национални Консултативни съвети.