С излишък от 177.7 млн. лева завършва държавният бюджет първото полугодие

Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2023 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на юни 2023 г. е положително в размер на 177,7 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 167,4 млн. лв. и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лева.

Подобрението на бюджетната позиция през юни е основно по линия на приходите, което се дължи, от една страна, на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративния данък и на алтернативните данъци по ЗКПО, и от друга, на постъпили неданъчни приходи от Европейската инвестиционна банка, формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове за финансиране на проекти от Модернизационния фонд, постъпили приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия и други. По този начин формираният дефицит за първите пет месеца на годината бе изцяло компенсиран през месец юни и бюджетното салдо по КФП към края на полугодието е положително.

Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 г. са в размер на 31 404,0 млн. лв. Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лв. (11,2 %) спрямо отчетените към юни 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3 370,9 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24 580,4 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 341,4 млн. лв. (10,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,3 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 4 946,1 млн. лв., като нарастват с 634,8 млн. лв. (14,7 %) спрямо отчетените към юни 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10 454,4 млн. лв. (спад с 95,4 млн. лв., 0,9 % спрямо отчетените към юни 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 720,6 млн. лв. (в т. ч. 676,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) или ръст от 806,5 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 7 459,3 млн. лв., което представлява ръст от 995,5 млн. лв. (15,4 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 година.

Неданъчните приходи са в размер на 5 620,8 млн. лв. (ръст от 1 029,5 млн. лв., 22,4 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец юни постъпиха приходи (в размер на 384,5 млн. лв.) от Европейската инвестиционна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България с цел ускорена електрификация на транспорта, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа енергия. Модернизационният фонд се финансира чрез постъпленията от търговете за квоти за емисии от схемата на ЕС за търговия с емисии, като неговата цел е да се подпомогне преходът към неутралност по отношение на климата в десет държави от ЕС с по-ниски доходи. Държавите бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В частта на неданъчните приходи през юни са постъпили и 407,3 млн. лв. приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 202,7 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. възлизат на 31 226,3 млн. лв. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4 154,4 млн. лв. (15,3 %). В отделните разходни показатели най- значително нарастване има при разходите за пенсии (2 081,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (1 044,8 млн. лв.), капиталовите разходи (673,4 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

Нелихвените разходи са в размер на 30 029,0 млн. лв. (ръст от 4 158,5 млн. лв., 16,1 % спрямо отчетените към юни 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 27 820,5 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 175,1 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 33,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 349,7 млн. лв. (спад с 39,0 млн. лв.,10,0 на сто спрямо отчетените към юни 2022 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.06.2023 г. е 12,9 млрд. лв., в т.ч. 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.