Експерт: Общините имат възможността да ограничат проблема с топлинните острови в градовете
Преодоляването на проблема с топлинните острови в големите градове на България може да се реши генерално с промяна в общите им устройствени планове и това е в ръцете на общините. Това каза в интервю за БТА арх. Мартин Христов, заместник-председател на Камарата на архитектите в България, в навечерието на местните избори и в контекста за връхлетелите ни жеги.
В плановете трябва да се заложат предписания и мерки като например промяна на избора на уличната настилка, засаждане на дървета, стимулиране на изграждането на зелени покриви. Най-често причинителите на "островното" затопляне са големите асфалтирани площи, заети от пътища, паркинги и площади с настилки, които не позволяват водата да се абсорбира от почвата и растенията, а я насочват към канализацията. Това особено важи за зоните около големите търговски и бизнес центрове, магазините на хранителни вериги, кварталите, пострадали от интензивно застрояване с недостатъчно озеленяване между сградите.
Практиката показва, че в тези зони, в които поради действащите норми, създадени преди повече от 20 години, е акцентирано върху създаването на повече паркоместа и развитие на градската транспортна инфраструктура, а не на зеленина, локално температурата чувствително се повишава. Други причинители са тъмните цветове на покривите и фасадите на сградите, все по-интензивното уплътняване на градовете с нови сгради, които само по себе си представляват източник на топлина и отпадната топлина от инсталациите – климатици и автомобилни двигатели с вътрешно горене, коментира експертът.
Процесът обаче трябва да премине през предварително проучване, за да се установят точно къде се образуват топлинни острови, защото подобен проблем например за морските градове е по-рядко срещан поради постоянните бризове, а проучването трябва да бъде възложено от общините, коментира арх. Христов. След анализа може да се предприемат локални мерки, които да решат проблемите за всяка конкретна зона. Обикновено подобни анализи отнемат месеци, дори година, което означава, че най-рано след две години, след предприемане на необходимите промени в общите устройствени планове, може да се предположи, че ще започне разрешаването на проблема с топлинните острови в големите градове. Време за отлагане вече няма, защото затоплянето няма да спре, а ефектите от първите действия ще се усетят след десетина години.
Панелките - с градини на покривите
За обитателите на панелните блокове едно от решенията са зелените покриви, коментира арх. Христов. Тези дни Българската асоциация за изолации в строителството внесе за разглеждане от Столичния общински съвет становище за промени в Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, с които да се стимулират частните инвестиции в процеса на изграждане на зелени покриви в София. От Асоциацията напомниха, че зелените покриви имат много преимущества и могат значително да подобрят градската среда на обитаване. Това е така, защото те позволяват оптимално използване на площта на покрива; намаляване на количеството вода в канализационната система при силни валежи; подобряване качеството на въздуха; бързото връщане на дъждовните води обратно в атмосферата (чрез изпаряване на влагата). Едно от големите предимства на зелените покриви е, че те намаляват ефекта на топлинния остров в градска среда, защото те не конвертират слънчевата енергия в топлина, а в пара, което има охлаждащ ефект. Освен това хидроизолационната мембрана на покрива е защитена от вредното въздействие на УВ лъчите и температурните амплитуди, което увеличава значително експлоатационната годност на покривите. Зелените покриви намаляват и част от градския шум, който се поглъща от растителността.
По данни от ландшафтни архитекти, ако всички покриви в един град се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. В България има зелена светлина за покривните градини с промяна на Закона за устройство на териториите през 2007 г., като е заложено разработването на общински наредби за опазване, развитие и изграждане на зелените системи. Това прави възможно изграждане на зелени покриви с цел покриване на изискваната площ за озеленяване. Задължителните норми за зелени площи са заложени в Наредба номер 7 за правила и норми, за устройство на видовете територии и зони от 2003 г.
Зеленото преустройство на покривите не изисква сложна административна процедура
Според заместник-председателя на Камарата на архитектите в България преустройството на покривите в зелени не предполага сложна административна процедура по Закона за устройството на територията, с която етажната собственост да се сблъска, защото не се изисква разрешение за строеж, когато става дума за текущ ремонт на обект, на който не се променя предназначението, какъвто ще е изграждането на зелен покрив. Важно е да се направи предварително добра топло- и хидроизолация на покрива, да се предвидят дренажни системи, да се положи пласт, който запазва покрива от корените на растенията, а после и почвен слой и да се засади трева или висока, или ниска растителност. Въпросът е на решение на етажната собственост и преминаване към избор на изпълнител, като фирмите, които се занимават с такъв тип покривно озеленяване в България, вече са десетки. Съвременните материали позволяват да бъдат решени основните проблеми, свързани със зелената система на покривите – протичане, прорастване на корени и поддържане на растенията. Практически зелената система на покривите става самоподдържаща се, защото се изграждат специални резервоари, които събират дъждовна вода за напояване на градината, гаранцията им е между десет и двадесет години, а животът им е 50 години. Инвестицията на квадратен метър е около 100 лв, а дебелината на новия слой е между 15 и 20 см.
Европейски средства за България има, но към момента сме усвоили едва пет на сто от тях, коментира заместник-председателят на Камарата на архитектите в България.
Началото на проблема
Проблемът започва със стихийното застрояване през 90-те години, извършвано обикновено "на парче", без да се следва обща градоустройствена стратегия. В този смисъл повече от 30 години сме работили да си създадем предпоставки за образуване на топлинни острови. Зеленината от активното жилищно строителство през седемдесетте години на миналия век е планирана основно с идеята да бъде изолатор на градския шум, но сега се оказва решаваща и за справяне с проблема за жегите, коментира експертът.
Има много примери от по-топлите държави като Испания и арабските страни за строителни системи за естествена вентилация, които значително подобряват микроклимата, които бихме могли да заимстваме, смята арх. Христов. Те обаче могат да се приложат при новото строителство, като например при стълбищната клетка да се използва т.нар. коминен ефект - в най-високата й точка през нощта се отваря люк, а в най-ниската точка се оставят отворени няколко прозореца, за да може да циркулира хладният нощен въздух. Сутрин отворите са затварят, а вътрешните пространства, ако разбира се сградите са изолирани, за дълго остават прохладни през деня. Активната слънцезащита предполага и използване на нискоемисионни прозорци в общите пространства и апартаментите, поставянето на перголи, жалузни щори, които да предпазват от пряката слънчева светлина. Светлите цветове по покриви и фасади също са решение за справяне с жегите. Практиката обаче показва, че след няколко години незащитената хидроизолация на покрива може да се компрометира от големите температурни амплитуди и прякото влияние на УВ лъчите и в този смисъл ползите са повече при зелените покриви.