Декарбонизацията се случва по-бързо, отколкото си мислим

Вече повечето специалисти са виждали тези диаграми с нулеви въглеродни емисии до 2050 г. досега. Те се появяват в почти всеки корпоративен отчет или презентация. Знаете, онази стълбовидна диаграма, която показва вертикална лента, показваща текущи въглеродни емисии вляво, последвана през различни години от сегменти на въглерод, елиминиран по различни причини, завършвайки без емисии до 2050 г.

Вид презентация, която удовлетворява незаинтересованите корпоративни директори, лековерните ESG инвеститори и може би няколко заблудени ръководители. Не си губете времето с тях. Всички те страдат от фатален недостатък. Те предполагат, че останалият свят ще изчака, докато корпорацията подреди правилно всичките си идеи за постигане на декарбонизацията. Но вече се вижда, че останалият свят няма чака, както се вижда само от няколко скорошни новини, коментира изданието OilPrice.com.

Проект за чист амоняк с кралска благословия – Испанската енергийна компания Cepsa и норвежкият производител на торове Yara подписаха споразумение с присъствието на кралете на Испания и Холандия за транспортиране на зелен амоняк, произведен в Испания от Cepsa, до Холандия, където Yara има изградени собствени съоръжения. Yara, утвърден производител и дистрибутор на амоняк, осигурява съоръжения за морски транспорт и съхранение, докато Cepsa притежава съоръжението за производство на водород.

По-рано пък португалското, испанското и френското правителства обявиха проект за изграждане на подводен тръбопровод за водород от Иберийския полуостров до Франция, планиран за 2030 г.

Тези проекти изглежда са предназначени да намалят европейското потребление на природен газ, което в крайна сметка трябва да засегне глобалните продажби на газ. Проектите се субсидират, за да се осъществят и то с една основна идея – да засилят пазара на водород, който бихме очаквали да се разшири, след като тези проекти го правят по-достъпен. А и допълнителното търсене помага за намаляване на производствените разходи.

По-добри начини за производство на зелен водород — Изследователи от САЩ и Австралия докладваха за процеси, които биха позволили производството на водород от морска вода, което би намалило значително разходите. Тогава друг екип от учени съобщи, че са разработили слънчева клетка за разделяне на водата на водород и кислород, която е по-евтина, по-ефективна и не корозира толкова бързо във вода, колкото предишните клетки.

Преди тези разработки международни енергийни експерти смятаха, че зеленият водород ще бъде конкурентен на изкопаемите горива до 2030 г. в райони с евтини възобновяеми ресурси. Имайте предвид, че феновете на зеления водород не чакат това. Те вече строят съоръжения. След като този пазар се развие, новите технологии и икономиите от мащаба ще намалят разходите, което от своя страна трябва да ускори търсенето.

По-ефективни слънчеви клетки — Европейските и австралийските лаборатории смятат, че могат да надхвърлят 31% ниво на ефективност в перовскитни/тандемни клетки. Те се опитват от години. Сравнете това с 15-20% ефективност за много използвани клетки. Фотоволтаичната слънчева енергия, която нараства с 22% на година (срещу 1% на година за цялото производство на електроенергия) през последните пет години като сега представлява около 5% от общото производство на електроенергия в САЩ.

Продължаването на този вид растеж, съчетано с удвояване на ефективността за не много години, би направило значителна пробив в изкопаемите горива, използвани за генериране на електроенергия. Вероятно, което е по-важно, по-добрите слънчеви клетки биха насърчили повече потребители да намалят зависимостта си от достъп до мрежата.

По-добра перспектива за свръхпроводниците — Свръхпроводниците и ядреният синтез са двете технологии на бъдещето и винаги са били, изглежда. Нещо като продукция на „В очакване на Годо“. Продължаваш да чакаш и той никога не се появява. Високотемпературните свръхпроводници могат да пренасят много повече електричество от конвенционалните линии, но електроенергийната индустрия никога не ги е използвала. Просто са много скъпи инсталации. 

Добре е обаче за електромагнитите. Така че индустрията за високотемпературни свръхпроводници изчезна. Сега за потенциалните промени, по-добрата технология и потенциално нов пазар – компактни термоядрени реактори. Ако обещаваща изследователска дейност по термоядрения синтез създаде жизнеспособен продукт, тези нови реактори ще се нуждаят от високотемпературни свръхпроводници във вътрешностите си, като по този начин ще се създаде търсене, което ще доведе до бум в търсенето на свръхпроводници.

Така да кажем, намиращ се в Япония експерт по свръхпроводници и американски лабораторен изследовател, твърдят, че увеличеният обем (поради продажбите на производителите на термоядрени реактори) ще доведе до рязък спад в цените на свръхпроводниците, което от своя страна ще направи термоядрения реактор по-вероятен и ще увеличи търсенето . Един благоприятен кръг и може би  ще е стимул за използване на свръхпроводника и в мрежата, което би намалило загубите в линията и може би ще насърчи нови преносни мрежи.

Toyota се ангажира с твърдотелни батерии — Преди няколко години изпълнителен директор на Panasonic каза, че твърдотелните батерии са правилният начин. Но нищо не се случи и скептиците към електрическите превозни средства продължиха да се оплакват от литиево-йонните батерии. Няма достатъчно литий, китайците контролират пазара, твърде голям, твърде тежък (една трета от теглото на колата), отнема твърде много време за зареждане и е податлив на пожари.

Сега Toyota, призната автомобилна марка изостанала в пространството на електромобили, обяви, че ще разполага с литиева батерия в твърдо състояние в колите си до 2027 г., с два пъти по-дълъг пробег и половината от времето за зареждане на съществуващите батерии. Да не говорим, че е много по-малък. Броят на електрическите превозни средства по пътищата на света се е увеличил пет пъти от 2019 г. до 2022 г. Сега електрическите превозни средства представляват 7% от продажбите на нови превозни средства в Европа и САЩ и 33% в Китай, а пазарът расте с над 30% на година.

Някои критици твърдят, че правенето на тези инвестиции за намаляване на въглеродния диоксид е глупаво от бизнес гледна точка. Те зависят от субсидиите, така че изкривяват пазара. Те няма да спечелят цената на капитала си. И може би е така, но тези възражения са напразни. Правителствата вече разпръснаха субсидиите, за да променят траекторията на пазара, и има много хора, които ги вземат.

След като тези нови съоръжения се появят, те ще останат и ще произвеждат, като по този начин ще засегнат рентабилността на старите наследени фирми. Като цяло съоръженията, които ще доставят ядрена или възобновяема енергия, или пренос на вода, водород или електричество, са бизнеси с фиксирани разходи. Променливите разходи могат да представляват само 20% от общите разходи за екосистемата за производство на енергия и транспорт. Веднъж въведени в експлоатация, съоръженията без въглерод ще работят, докато цената, която получават, надвишава променливите разходи. Това е конкуренцията. Така че имайте ги предвид.

Лобистите на изкопаемите горива може да са уверили клиентите си, че държат политиците под контрол, така че не се притеснявайте. Но политиците не могат да контролират нито технолозите, нито предприемачите, които виждат възможности пред себе си. Дори по-лошо за наследените интереси, икономиката на новите технологии гарантира, че те ще останат в бизнеса, конкурирайки се дори ако първоначалната инвестиция е била голяма грешка. Декарбонизацията може да дойде по-рано от очакваното. Тоест и преди 2050 г., обясняват в своя коментар от изданието.